site.btaНикога не ми бе минавало през ума, че ще стана каскадьор в Холивуд, каза шампионът по парашутизъм Иво Каракашев пред БТА

От разширения младежки национален отбор по футбол през републиканската титла по парашутизъм до това да дублираш Силвестър Сталоун като каскадьор - в интервю за БТА Иво Каракашев разказа за пътя от Варна до Холивуд, какво прави парашутизма един от най-безопасните екстремни спортове, колко по-рисковано е да летиш с костюм-крило (wingsuit) и на какво се дължи инцидента от октомври 2024 г., при който мъж загуби живота си при скок от балон, а друг получи тежка травма. 

Историята започва отдалеч – две поколения назад във времето. Дядото на Иво, Иван Каракашев, е един от пионерите в българския парашутизъм, като получава приза заслужил майстор на спорта за постиженията си. „Той е най-изявеният парашутист в семейството. Тогава все още не е имало световни първенства, но на състезание, на което участват всички без САЩ, завършва трети. Тествал е видове парашути, впоследствие е ръководил мъжки и женски национални отбори по парашутизъм.“

Първата среща на родителите му? В националния отбор по парашутизъм. Спазвайки рутинния етикет, баща му подава ръка на следващия парашутист при качването в самолета – майка му. 

Въпреки тази предистория Каракашев първоначално не изгаря от желание да се занимава със семейния занаят. Повечето приятели на родителите му са техни бивши съотборници от националните отбори и Каракашев асоциира парашутизма с тяхното поколение. Първият му скок в тандем идва чак на 15-ия му рожден ден, без идеята да го превръща в хоби. След скока майка му му предлага да го запише на курс, за да може да започне да скача самостоятелно, но тогава той отказва с думите: „Какво ще правя на едно място само с възрастни хора.”

Тренира редица спортове, преди да се влюби във футбола и да развие мечти за професионална кариера. Стига до разширения младежки национален отбор и дори получава предложение за професионален договор във второто ниво на българския футбол, но когато се присъединява към отбора, се сблъсква с реалност, в която в съблекалнята се пуши, съотборниците са далеч от приветливи и от професионализъм почти няма следа. Така и не подписва.

Топката остава настрана и парашутът се отваря. „Свободното падане е най-чистата форма на медитация за мен. Всичко изведнъж става изключително тихо, времето сякаш спира, няма никакви разсейвания – не си мислиш за ежедневни проблеми, а просто си в момента. Всичко е супер интензивно, но и супер спокойно, защото знаеш какво правиш и си в абстрактна изолирана среда.“

Един от най-безопасните екстремни спортове

„Преди първия си скок помня, че бях доста стресиран. През целия път натам питах какъв е шансът да не ми се отвори парашута - нормалните въпроси“, разказа Каракашев. От днешната си перспектива обаче описва парашутизма като един от най-безопасните екстремни спортове.

За 2024 година от над 8 милиона скока в световен план има 25 смъртни случаи, от които 19 са дошли след пилотска грешка при вече отворен парашут, а не при проблеми с оборудването.

Скача се с два парашута, за да може при проблеми с основния да се отвори запасен. Случаи на повреди и при двата почти не съществуват. 

„Първият парашут се отваря на 1000 метра. Дори и да има проблем и да не се отвори напълно, той все пак забавя падането – не падаш с 200 км/ч, а намаляваш поне до 100 км/ч. Има поне 10 секунди до височина от 500 метра, в които да вземеш решение дали можеш да разрешиш проблема, без да махаш парашута. Има повреди, които са лесно разрешими и често срещани. Ако има по-сериозен проблем, махаш основния и пускаш запасния. Има и трети механизъм за безопасност. Ако случайно изпаднеш в безсъзнание, удариш си главата с друг парашутист или по каквато и да е причина изгубиш контрол над тялото си, на 300 метра уред автоматично отваря запасния ти парашут, който сам се обръща срещу вятъра.“ 

Всичко е изчислено от производителите, така че дори да изпаднеш в безсъзнание и да трябва да разчиташ на запасния парашут, ще си жив след приземяването. Ако си в съзнание, 300 метра са напълно достатъчни, за да се приземиш нормално.

През 2023 година става републикански шампион и вицешампион на Източна Европа. „Винаги съм си мечтал да стана първи, за да покажа на родителите си, че не съм чак толкова зле,“ казва с усмивка. „А и на себе си. Изключително щастлив съм от това постижение, въпреки че не е нещо невероятно. Всъщност по-голямото постижение е, че станах втори за Източна Европа, тъй като конкурентите ми в топ 3 имаха зад себе си по 25,000 скока и 20,000 скока с по над 40 години в професионалния спорт като парашутисти.“

Състезателите скачат от 1000 метра като целта им е да се приземят възможно най-близо до мишена с размера на монета за 20 стотинки, заградена в 20-метров кръг.

Инцидентът от октомври 2024

На 23-ти октомври 2024 г. двама парашутисти скочиха от балон край Ботевград, като единият загина, а другият получи тежки травма, която увреди гръбначния му стълб.

Тогава инцидентът получи голямо медийно и политическо внимание, като собственикът на балона беше обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост и за причиняване на телесна повреда по непредпазливост при управление на балон без документи, без регистрация и удостоверение за летателна годност, без издаден лиценз за правоспособност и в нарушение на Закона за гражданското въздухоплаване. По-късно бе пуснат под гаранция. 

„Летенето с балон е най-безопасният въздушен транспорт за всички времена. Има най-малко инциденти. Пилотът на балона в случая няма вина – просто ги е извозил до дадена точка,” обяснява Каракашев.

„Процесът с легализирането им е бавен, понеже са специален вид транспорт. Дали един балон е лицензиран, или не, няма пряка връзка с това дали ще се случи инцидент. По-опасно би било, ако той не е инспектиран дали има летателна годност – дали самите платове и материали са в добро състояние. Документите за този балон, от който се случи инцидента, са били подадени за лицензиране още преди две години, прегледан е, но още не са го лицензирали.“

След инцидента кампания за събиране на средства, в която участват 1,331 дарители, събира 57,118 евро, за да получи оцелелият Георги Пелтеков нужната терапия в чужбина. В момента се намира в най-добрата клиника по гръбначни травми в Турция.

„Има много голям напредък и вече е почти самостоятелен на 100%. Надявам се час по-скоро да се върне към нормалния начин на живот“, споделя Каракашев споделя. 

Като причина за инцидента Каракашев посочва, че са се увлекли в еуфорията от летенето. Премахнали са автоматичната мярка за безопасност, за да не се получи преплитане при положение, че решат да отварят първия си парашут ниско.

Спортният парашутизъм в България: С големи традиции, но изоставен от държавата

Карашакев разказва, че преди смяната на режима през 1989 година е имало 29 клуба по парашутизъм, като всеки е бил позициониран близо до голям областен град. Всичко е било безплатно и подкрепено от държавата.

 „Преди 1989 г. в България са били сериозно развити парашутизмът, авиомоделизмът, безмоторното летене, акробатичните самолети. След промените спира финансирането, тъй като това са изключително скъпи спортове, които изискват гориво, скъпа материална част, механици... Държавната решава, че това са излишни ресурси, които няма смисъл да бъдат подпомагани и остава единствено военният парашутизъм. Професионалните спортисти се присъединяват към военните, тъй като нямат друг избор.“

В момента в България има само 4 зони за скачане, в които главната цел е комерсиална – скачане за любители с тандем. Единственият останал състезателен център е този в Монтана, където и Каракашев практикува състезателните си скокове.

„Много голямо присъствие е имало в миналото на българските отбори, изключително конкурентоспособни и винаги в челните пет позиции. В днешни дни няма подкрепа от държавата и се разчита на спонсори или самостоятелно финансиране. Въпреки това България участва в световни и европейски първенства. Има национални отбори, но те са изграден от личности, които са подкрепени от спонсори или сами намират финансиране. Женският отбор, в който майка ми участваше, е най-титулуваният през последните години. Sky Roses бяха в топ 3 на световната ранглиста – това е националният ни отбор, но носи различно име, понеже е с частно финансиране.“

Костюмът-крило: Опасният клон на парашутизма

Като човек, който се стреми да продължава да се развива във всичко, което прави, през 2021 г. Иво преминава обучение за летене с костюм-крило в Испания при един от световнопризнатите скачачи в тази дисциплина.

Какво представлява костюмът-крило: “Уред, който превръща вертикалната скорост в хоризонтална. Вместо да пада с 200 км/ч към земята, парашутистът започва да пада със 120, но хоризонталната му скорост се увеличава в права пропорционалност. В най-добрите случаи летателното съотношение достига 1 към 3 – за 1000 метра пропадане си изминал 3 километра напред. Разширява граници на възможното като пътуване във въздуха. Без него човешкото тялото неизбежно достига височината за отваряне на парашута на 60-ата секунда. Костюмът дава допълнителна площ на тялото. Има отвори, през които влиза въздушният поток и се превръща в нещо подобно на надуваем матрак. От обект, който просто пада, се превръщаш в крило, което е много по-аеродинамично,“ обясни Каракашев.

Всяко едно минимално движение оказва голям ефект, което изисква по-висока концентрация. За да скачаш с костюм-крило, трябва да имаш 200 парашутни скока и един час свободно падане. 

Докато парашутизмът като цяло е сред най-безопасните екстремни спортове, скачането с костюм-крило от скали и други обекти, а не от самолет, е най-екстремният спорт в света и дава най-много жертви годишно.

Първият скок на Каракашев от скала идва през 2024 г. „За да стигнеш до това изобщо да си помислиш за скачане от скала, трябва да преминеш доста дълъг път. Много хора виждат крайния резултат в социалните мрежи като черешката на тортата, но зад нея има години подготовка, за да може човек да се чувства на правилното място, когато застане на ръба на даден обект, и да знае, че уменията и преценката му по никакъв начин не са повлияни от егото му.“

„Най-смелото нещо, което един екстремен спортист може да направи, е да вземе решението да се върне обратно. Това също ми се е случвало неведнъж. Ако всичко около теб ти подсказва, че това не е моментът да направиш нещо, е много по-смело да се обърнеш и да се върнеш след месец или година. Ако прескочиш факторите, които виждаш и си воден от егото си, можеш да се окажеш в изключитлено неприятна среда, в която се бориш за живота си.“

Каскадьорството

Годините практика в екстремните спортове срещат Каракашев с много интересни хора, които му подават ръка, за да влезе във филмовата индустрия като каскадьор. „Никога не ми е минавало през ума, че някога може това да се случи. Годините в спорта и уменията, които съм натрупал, ми дадоха възможност да създавам филмови сцени с лекота, с приятели и да се чувствам удовлетворен от творческия процес и в същото време да правя нещата, които обичам, което за мен е важно.“

За пръв път влиза във филмовото студио „Ню Бояна” за парашутна сцена като въздушен експерт. „Ролята ми беше да обуча актьора, но координаторът на каскадьорите ме видя и ми предложи място в екипа си.“

Каракашев подчертава, че България разполага с каскадьори на най-високо световно ниво.

„В каскадьорските средите има много развити бойци, акробати – неща, в които не съм толкова  добър, но когато те поставят в една среда с толкова надарени хора, които са готови да ти помогнат, неизбежно ставаш по-добър. Това продължава да е процес, който следвам. Изключително благодарен съм на всеки, който ми е подал ръка и ми е показал по нещо от своя спорт.“

„За да си поливалентен и добър каскадьор, ти трябва да си изключително способен на много различни качества. Водещото във филмите за каскадьорите е боят, съответно всяко едно бойно изкуство ти е добре дошло. Различните акробатични умения могат да ти помогнат много за зрелищни падания, подхвърляния, прехвърляния. Има и тежко профилирани неща като работа с въжета, което е най-близо до катерене, и работа с инвентар – тук ми помагат много екстремните спортове, тъй като в парашутизма има много въжета.“

Ако има сцена със скачане с парашут в реклама или филм, той и Илко Илиев, който е с основна заслуга за пробива му в киното, са първите хора, които търсят. „В България сме единствените каскадьори, които се занимават с това.“

През 2024 г. с Илиев заснимат всички въздушни кадри в реклама на Министерството на отбраната, а през тази работи по реклама на Netflix. 

„Постепенно нещата започнаха от хоби да придобиват много по-сериозен вид, като стигнах до доста добре познати филми. Снимал съм се в Холивуд, Боливуд. За съжаление, все още не съм се снимал в български филм, тъй като тук все още нямаме много голям бюджет, а каскадите в киното са скъпи.“

Най-големият филм, в който се е снимал до момента, е The Expendables 4, където по време на скок от самолет Иво дублира Силвестър Сталоун, а Илко – 50 Cent. 

„Илко беше координатор за цялата каскада. Ние изготвихме пълния план за тази сцена – от събирането на екипа, през това какъв точно ще бъде скокът, до заснемането. До края на филма ги дублираме във всички въздушни сцени и реално в последната сцена от филма аз съм на мястото на Сталоун.“ 

Скачат със специални маски, които имитират лицата на актьорите, или са достатъчно дегизирани, за да не се забелязва разликата. 

Последният филм с негово участие е Marked Men („Белязани мъже“), който излезе в края на феруари. Там има и роля като актьор. Предстои да излезе Ice Fall с режисьор Щефан Рузовицки.

„Главното нещо, което правим при каскадите, е управление на риска. Основната цел е да направим сцената безопасна за заснемане и възможно най-щадяща към актьора и каскадьора. Като изключим креативния процес, който е неизбежен – да измислиш хореография, прекарваме голяма част от времето си на работа в това да измислим кой е най-безопасният начин да направим нещо толкова зрелищно, но същевременно никой в нито един момент да не е застрашен.“

Каскадьорският екипът се събира от координатор, нает за конкретната сцена. 

„Има няколко екипа, които са под шапката на различни координатори – реномирани български каскадьори, които вече са на години и са добре свързани в цял свят. „Не снимаме само в България и в Бояна. Работил съм в Англия, Франция, Чехия и Румъния. Каскадьорският екип се мести на мястото на заснимане на филма и координаторът определя кой за коя сцена е най-подходящ.“

На фона на всичко това стигаме до основната професия на Каракашев: Финансов анализатор към IBM. „В разрез с образа ми от социалните мрежи на атлет, прекарвам доста време пред компютъра, втренчен в милиони долари, като проследявам тяхната достоверност – дали се движат спрямо очакванията на клиента.“