site.btaЧестваме паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений, днес е и Задушница

Днес се чества едно събитие в живота на Цариградската църква - намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места.

Така в началото на седми век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести.

След известно време чрез откровение от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че сред свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се чества на 17 май). За тях споменава свети апостол Павел в края на Посланието до римляни: "Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа". Затова през 12-и век император Андроник Първи Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били намерени мощите им.

Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на пети век. На младини избрал да се подвизава като отшелник в планината край Антиохия и станал известен духовник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за големите му добродетели, го поканил да помага в просветната дейност на църквата при продължаващите спорове с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал пример и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на V век.

Днес е и съботата преди месопустна неделя. Този ден се нарича "Задушница", защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.