site.btaОБНОВЕНА Почина българската режисьорка и поетеса Мая Вапцарова

На 80 години си отиде българската режисьорка и поетеса Мая Вапцарова, съобщиха нейни близки. 

Поклонението пред тленните й останки ще бъде на 23 февруари, неделя. 

Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Тя е племенница на поета Никола Вапцаров и е от хората с активна гражданска позиция. Дъщеря е на брата на Никола Вапцаров – Борис. Дядо ѝ Йонко Вапцаров е лидер на Македонската организация и съратник на Ванче Михайлов. 

Преди да започне да се занимава с режисура, завършва психология в Нюйоркския университет. През 1969 г. завършва кинорежисура при Ищван Сабо в Будапеща, Унгария. Първият си филм снима още като студентка при него. Той е колективен и се казва „Виетнам пее“. Филмът е високо оценен и получава първа награда на Международния кинофестивал в Оберхаузен, Германия. Работила е като асистент на едни от най-добрите режисьори - Миклош Янчо, Золтан Фабри, Карой Мак. Ценен опит тя натрупва и през ваканциите, когато студентите са били длъжни да работят в унгарския киноцентър. 

От 1974 до 1989 г. работи като режисьор и драматург  в Студията за игрални филми „Бояна", в Студията за научно-популярни и документални филми. Създава много игрални и документални филми. Сред тях са и девет, забранени от комунистическата власт.  Сред игралните ѝ филми са „Приключениe в полунощ (1964), „Танго“  (1969), „Май ли беше или юни?“ (1975), “Нюанси“ (1978), „Пет плюс едно“.   Един от най-известните ѝ игрални филми е „Мярка за неотклонение“ (1983). Филмът „Лъжовни истории“ от 1977 г. и носи Награда на католическото жури.

Голяма част от творчеството ѝ в областта киното е посветена на документалните филми. Тя е режисьор на повече от 70 документални филма. Сред тях са  „Айнщайн“ (1973), „Бригадирите“ (1974), „Борбата“ (1974), „След делника идва празник“ (1974), „Началото“ (1974), „Едно момиче разказва“ (1978), „Старинни легенди“ (1982),  „Москва ни приема“ (1975), „Войводи“ (1975), „Архивите помнят“ (1982), „Вапцаров и морето“ (1982), „Елисавета Багряна“ (1982), „Младен Исаев“ (1982), „Венко Марковски“ (1975), „Игнат Канев (1997), „Кристалите“ (1997), „Емигранти“ (1997), „Балкански  легенди“ (1997).

Между филмите, които прави Мая Вапцарова и с които печели конкурс след конкурс, се нареждат и книгите. Първата със стихове „Стъпала“ е издадена през 1977 г.  Следват „Посоки“ (1979) , „Аферата мис Стоун“ (1983), „Поема за емигранти“,  „Държавата Бабугерия търси легитимност“ (1997) – книга за българина в новото европейско пространство. Книгата ѝ “Дневник за дневника“  (2005) е създадена по дневника на Никола Вапцаров, във времето когато е бил курсант във Военноморското училище във Варна. Това е и първата автентична  информация за него. „Историите в книгите ми са притчи по отношение на съвременния живот“, казва Мая Вапцарова. През 2012 г. представя книгата си „Просяци", в която анализира в сатиричен план странните, абсурдни и неподражаеми особености на българския национален характер. Владее пет езика. 

Била е главен редактор на в. „Македония днес". През 1995 г. заедно с брат си основава фондация „Вапцарова вяра", която се занимава с издирване на млади таланти. От 2003 до 2006 г. е издател на вестник „Вяра". Тя е член на Съвета за електронни медии  (СЕМ) от 19 април 2007 г. до 1 април 2010 г.  и  изпълняващ длъжността председател на СЕМ от 24 ноември 2009 г. до 1 април 2010 г. 

Мая Вапцарова е носител на орден „Кирил и Методий" (първа степен). На 30 май 2014 г. е удостоена е с почетен знак "За заслуги към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". На 1 ноември 2017 г. получава почетна грамота на Съюза на българските писатели по повод Деня на будителите - 1 ноември. На 14 юли 2020 г. е удостоена с орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата. /МГ/ отдел „Справочна“

/ДД, АКМ

Използвани източници: БТА, ВИНФ,1.4.2001 г.; БТА, ВИНФ, 1.11.2017 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/105400-Maya-Vaptsarova-Horata-tryabva-da-se-nauchat-da-badat-saprichastni-kam-istoriya, 9.5.2018; в. „Сега“,  6.3.1999 г.; в. „Стандарт“, 26.7.1999 г.;  в. „Труд“,7.7.2011 г.;  в. „Земя“, 13.11.2006 г.; в. „Новинар“, 29.5.2007 г.; Държавен вестник, бр.66, 24.7.2020