site.btaЗа да си археолог, трябва да си търпелив и любопитен към миналото, каза археоложката Мая Валентинова от Ловеч
Любознателност, търпение, любопитство към миналото, желание, вълнение - това трябва да носи в себе си археологът, каза в интервю за БТА по повод на Деня на българския археолог, който се отбелязва на 14 февруари, Мая Валентинова, уредник в отдел "Археология“ към Регионалния исторически музей в Ловеч.
Археологът придобива опит и знания от книгите, но и при работата си на терен, казва Валентинова. "От всеки археологически обект се учиш. За да определиш понякога една находка, трябва да изчетеш хиляди страници", допълва още тя.
Според нея качествата и знанията непрекъснато трябва да сe усъвършенстват. "Човек учи във времето, учи цял живот. Практиката е много важна. Важна е и работата в екип. Едно от нещата, които тази професия ми е дала, са приятелствата. Ние сме малка гилдия и голяма част от археолозите се познаваме. Много от приятелите, които имам днес, са мои колеги, с които сме работили заедно", добавя Валентинова.
По думите й, ако искаш да работиш и да имаш успехи, не трябва да спираш да обогатяваш знанията си. Професията й я среща и с различни трудности - например климатичните условия при работата на терен. "Но трудното много често е и забавно", казва с усмивка Валентинова.
Тя споделя, че интересът й към археологията е от дете. "Родом съм от Кнежа. В трети клас от училище ни заведоха в музея във Враца. Наскоро бяха открили Могиланската гробница. Тогава в музея ни разказаха за нея, за открития наколенник, за златния венец на принцесата. Впечатлих се много от траките и мистиката, която има при тях", обяснява Валентинова.
Валентилова завършва Априлската гимназия в Габрово, където е учила разширено история. "Това ми помогна да бъда приета в специалност "Археология" във Великотърновския университет. Повлияха ми също и произведенията "Илиада" и "Богове, гробници, учени" на К.В. Керам. Обичам природата, да работя на терен и да откривам находката от пръстта. Това е вълнуващо. Обичам да проучвам пещи, огнища, останките от различните къщи", разказва археоложката.
По думите й е много вълнуващо да наредиш пъзела. "Защото така се опитваш да подредиш част от картината от живота на тези древни общества. В археологията търсим човека зад находката", посочва Валентинова и добавя, че в последните години интересите й са насочени към Бронзовата епоха и по-специално към второто хилядолетие пр. Хр.
"Но мисля и за Желязната епоха. В момента ми се налага и за Средновековието малко повече да чета. Всъщност всяко нещо, за което научаваш повече, ти става още по-интересно", казва тя.
Валентинова споделя, че няма как да открои най-ценната находка, на която е попадала в работата си. "Това е лично отношение. Например във Владиня проучвахме покрай трасето на газопровода част от селище от началото на второто хилядолетие пр. Хр. Съответно открихме и некропол с 18 гроба, като един от тях се оказа, че е от Ранната каменно-медна епоха", обяснява Валентинова.
През миналото лято работила в екипа на акад. Васил Николов, който проучвал обект от края на Неолита и от началото на Халколита при село Дренов.
"Обектът се проучва във връзка с изграждането на автомагистрала "Хемус". Предстои и втори обект от около 120 декара да се изследва по трасето на магистралата, където е пътният възел между Ловеч и Летница при ж. п. спирката на село Чавдарци. Там също има много археология", казва Валентинова. Тя добавя, че през 2022 г. на мястото е имало предварителни проучвания, при които са намерени находки от различни епохи.
Според нея има недостиг на археолози, особено в малките населени места, заради естеството на работа, а също и заради заплащането, което не е толкова високо, но човек трябва да е отдаден на професията си.
/АВП/
news.modal.header
news.modal.text