site.btaВосъчни шедьоври на забравен майстор са изложени в Музея за история на изкуството във Виена

Музеят за история на изкуството във Виена посвещава забележителна експозиция от творби на Даниел Нойбергер (1621-1680), ваятел на изящни миниатюри от восък, които същевременно са гениални материални фалшификати, тъй като малцина могат да познаят дали това е дърворезба, миниатюра от слонова кост или от метал. Затова изложбата е озаглавена „Восъкът в ръцете му. Изкуството на измамата на Даниел Нойбергер“.

В средата на XVII в. Нойбергер предизвиква сензация във виенския императорски двор с имитациите си на материали с основа пчелен восък, които използва за своите миниатюрни скулптури. Произхождащ от семейство на скулптори, които работят с восък, той пристига във Виена от Аугсбург през 1650 година на 29-годишна възраст и остава до 1663 година, като работи за император Фердинанд III и синовете му Фердинанд IV и Леополд I. „Тук разработва техника, с която става известен. Успял е да направи с восък неща, които са изглеждали невероятни“, обяснява Паулус Райнер, член на четиричленния кураторски екип.

Майсторството на този художник, който по онова време е бил изключително добре платен - с годишна заплата от 360 гулдена, докато художниците в двора получават 200 гулдена, се състои в имитирането на различни материали с восък. 

В показаните 15 творби на Нойбергер се вижда колко удивително вярно моделира от восък кожата, косата, тъканите и скъпоценните камъни за своите скулптури. Чрез примеси и пълнители той успява да фалшифицира метални и каменни релефи, както и пластики от слонова кост и дърво или да ги създаде по начин, който не би бил технически възможен с „истинските“ материали по онова време.

В изложбата имитациите се съпоставят с творби на други художници, изработени от автентичния основен материал, за да бъде разбрано постижението на Нойбергер. Имитациите заблуждават не само зрението, но и чувството за допир, тъй като художникът е адаптирал и текстурата на повърхността или теглото на творбата. „Вие сте измамени не само визуално, но и тактилно“, обобщава Райнер.

Две творби са в центъра на изложбата - не на последно място, защото са основно реставрирани и по този начин са допринесли за представянето на Нойбергер, което е първата самостоятелна изложба на твореца. Показан е цикъл от 60 сцени от „Метаморфози“ на Овидий, като всяка сцена е с размери само няколко квадратни сантиметра. Това е първата документирана творба за императорския двор. С нея Нойбергер печели 800 гулдена като за сравнение кураторът пояснява, че по онова време цената за картина е била 200 гулдена и добавя, че във Виена Нойбегер получава и осем императорски медала като признание за своето творчество. Втората творба представя алегорично изображение на смъртта на император Фердинанд III.

Експозицията включва и митичен експонат - восъчна глава на Леополд I, която е част от бюст, но се предполага, че някога е била част от легендарен „императорски автомат“, споменаван в исторически източници от XVII век. Това е била фигура на императора в естествена големина, която е можела да става от трона, да върти главата и да движи очи благодарение на механизъм, разположен в нея.

Дълго време това чудо на техниката се е смятало за изгубено - разказва Райнер. Сега обаче главата е изследвана подробно - включително с помощта на компютърна томография - и са открити улики, които сочат, че тя е била част от „императорския автомат“. 

След като восъкът бива забравен като художествено средство, е забравен и Даниел Нойбергер, разказва кураторът. В днешни дни, когато съвременните художници преоткриват материала, е време да бъде преоткрит и един от ярките им предшественици.

(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)