site.btaИсторията на книгопечатането в Русе между 1864 и 1944 година „разказва“ изложба в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“
![Историята на книгопечатането в Русе между 1864 и 1944 година „разказва“ изложба в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“](/upload/10664752/%D0%A0%D0%91_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0.jpg?l=1000)
![Историята на книгопечатането в Русе между 1864 и 1944 година „разказва“ изложба в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“](/upload/10664752/%D0%A0%D0%91_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0.jpg?l=1000&original=1765d27f233b80524e638b79f345231114cfd0ec)
Изложба „Русе и книгопечатането 1864 – 1944“ е подредена във фоайето на втория етаж на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в крайдунавския град, съобщи Татяна Савова от културната институция.
Тя уточни, че експозицията е посветена на предстоящия рожден ден на русенската библиотека 11 февруари, когато културният институт на улица „Дондуков – Корсаков“ 1 ще отбележи своята 137-а годишнина.
Изложбата включва книги, печатани в Русе от 1864 до 1944 година, като се започне от създадената в края на 1864 година печатница на Дунавската област и откритите след Освобождението печатници на Любен Каравелов, на вестник „Славянин“, печатница „Роглев“, „Перец Йосиф Алкалай“, „Спиро Гулабчев“ и др., уточни Савова.
Книгите са подредени тематично в три хронологични поредици: от 1864 до 1878 г., от 1879 до 1900 г., от 1901 до 1944 г. По съдържание се разделят на учебни, включващи буквари, читанки, граматики, учебници по различни специалности, както и богослужебни, исторически, стопански, служебни с разпоредби и устави и художествена литература с лирика, белетристика, драми, преводи.
Татяна Савова отбеляза, че най-старата книга в изложбата е „Божественото и Священо Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа“, издадена през 1865 г. от свещеника Ненчо Несторов. Това е една от първите книги, отпечатани в Русе, добави Савова.
В експозицията могат да се видят и първият български „Учебник за земляделието“ от Цани Гинчев, издаден в Русе през 1871 г., „Селскоступанска неорганическа и органическа химия“, издадена през 1871 г. от Димитър Енчев във връзка с въвеждането на химията като учебен предмет, второто издание на първата българска повест „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев (1871), „Две сестри, Рада клюкарката или хлевоуста жена“ (1869), „Злочеста Кръстинка“ (1870), „Две сестри Добра и Грозданка“ (1873) от Илия Блъсков.
В изложбата са представени и едни от първите отпечатани нотни текстове у нас, сред които издадените от учителя в Мъжката гимназия Атанас Паунов „Учебник по нотно пеене“(1890), нотните издания „Гроздоберски хора за пиано“ и „Двадесет български народни песни, хармонизирани в легк слог за пиано“, маршовете за пиано от Михаил Константинов „С крилата на орела Оп.7“ и „Към Македония Ор. 1“.
Сред историческите изследвания са изданията на „Христо Ботйов. Опит за биография“ от Захари Стоянов, „Прочутия Филип Тотю войвода“ от Филип Симидов, „Черти от живота на Сава С. Раковски“, наредил Черньо Попов и „Сведения и записки за живота на Георги Сава Стойков Раковски“, наредил Иван Адженов. Всички те са издадени в края на 19-и век.
Изложбата включва и издания на Русенската търговско-индустриална камара, както и други книги, свързани със стопанското и културно развитие на Русе в началото на 20-и век. Богата информация в тази област предоставят „Общобългарски периодичен индустриален занаятчийски алманах 1928 ̶ 1929 г.“ и „Общобългарски културно-просветен илюстрован исторически алманах 1940 г.“ под редакцията на Иван Коев. Интересни са и албумът „Мобили. Евтини, модерни, практични“ и илюстрирания каталог „Производство на каучукови и месингови печати и клишета Б. Н. Малджиев“, отбеляза още Татяна Савова.
Художествената литература е представена с авторски произведения и преводи на Трифон Ц. Трифонов на Шекспир и Пушкин, „Търкулнати годинки. Избрани стихотворения за деца“ от Елисавета Багряна, творби на Лев Толстой, Майн Рид, Александър Дюма-син и други български и чуждестранни автори.
/ХТ/
news.modal.header
news.modal.text