site.btaИграчките не са се променили много от древността до днес, каза пред БТА гл. ас. Калоян Праматаров от НАИМ-БАН

Светът е оцелял, защото е играл, казва пред БТА гл. ас. Калоян Праматаров от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Той води лекции презентации за деца в музея „Праистория за деца“ и „Игрите и играчките в древността“, които, по думите му, в последните две години се радват на голям интерес. Според него играчките не са се променили много от древността до днес.

ПРАИСТОРИЯТА

„Играчките се срещат от ранната праистория до наши дни и интересното при тях е, че почти не се променят. Те са изключително важни за децата, които, ползвайки ги, укрепват тялото си и научават нови неща за заобикалящия ги свят“, казва гл. ас. Праматаров. Той посочва, че преди  хиляди години, през неолитната и халколитната епоха, децата си играели с глинени фигурки, във формата на хора, животни, съдове, пещи, маси, столчета, мъниста. Такива фигурки, макар и рядко, се откриват и по нашите земи. Изработвали се от кост, камък, глина и дърво, което за съжаление рядко се запазва от хилядолетния си престой в земята.

„Разбира се, по това време, а и по-късно децата използвали в играта каквото им попадне под ръка: шишарки, дървени пръчки, камъни – детското въображение е способно да превърне в играчка всеки един предмет, дори и най-необичайния. Така в детското съзнание е лесно пръчката да се превърне в копие, шишарките в стрели, а керамичният съд – в шлем. Важен момент в играта е подражанието на това, което по това време вършели възрастните, а именно: лов, земеделие, изработване на сечива, отглеждане на деца, отвоюване на територии“, разказва ученият от НАИМ-БАН.

ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Гл. ас. Калоян Праматаров отбелязва, че сведения за играчки ни дават древните автори, чиито произведения достигат до нас, тъй като са били преписвани в продължение на хилядолетия. По думите му тези сведения съвпадат с находките, които археолозите откриват при разкопки на места обитавани от най-древните и високоразвити народи, каквито са индийците, египтяните, гърците и римляните.

„Находките произлизат не само от жилищата – т.е. мястото за игра на древните деца – но и в гробовете. Когато за нещастие някое дете си отивало твърде рано от този свят, родителите му поставяли в гроба любимите му играчки: за да може да си играе с тях и след смъртта. Играчки от бронзовата епоха (ΙΙΙ-ΙΙ хил. пр. Хр./т.е. отпреди пет хиляди години) са разкрити по течението на р. Индус, в Индия, край Харапа и Мохенджо Даро. Те принадлежат на т. нар. Индска, или Харапска цивилизация, изработени са от изпечена глина и представляват модели на хора, животни, колесници, свирки, във формата на птици, и дори маймуни, приплъзващи се по дървена пръчица, или конец“, разказва той.

Ученият припомня, че преди пет хиляди години по поречието на река Нил, покрай плодородните, напоявани от реката земи, възникнала цивилизацията на Древен Египет. Разкопките, проведени от археолозите в египетските гробници и пирамиди, разкриват внушителен брой играчки от керамика и дърво– пумпали, дрънкалки, миниатюрни фигурки на хора и животни, някои от които с разнообразни механизми, позволяващи движението на отделните им части.

„Така виждаме хипопотами, котки, крокодили с отварящи се челюсти и мишка с въртяща се опашка например. Сухият климат на Египет и запечатването на гробниците и пирамидите след извършването на погребението и полагането на играчките край тялото на покойника, позволява до нас да достигнат истински, добре запазени парцалени кукли и топчета, изработени от кожа и вълнен папирус, натъпкани с конски косми, или слама“, разказва гл. ас. Праматаров.

ИГРИТЕ И ИГРАЧКИТЕ В ДРЕВНИ ГЪРЦИЯ И РИМ

Гл. ас. Праматаров отбелязва, че както и днес, играта е била важна част от живота на децата в древността. „Днес разполагаме с богата база от иконографски и писмени свидетелства за игрите, популярни в Древна Гърция и Рим, както и от истински играчки и калъпи за направата им. Докато много неща са се променили оттогава, детските игри и играчки остават сравнително непроменени за хилядолетия“, казва той.

По думите му варианти на популярни в миналото игри продължават да се играят и до днес в различни части на света. Освен забавление, игрите в древни Гърция и Рим са целели обучението на децата. Ученият припомня, че чрез игрите децата са усвоявали различни умения, необходими, когато пораснат, възпитавани са в ценни качества и са поддържали добро здраве.

„Платон препоръчва децата да играят на воля, но на тези игри, които са най-подходящи за бъдещата им професия. Така например този, който ще стане дърводелец, трябва да играе с линия, строителят – да строи къщи за кукли, а войникът – да се учи да язди и да се сражава с меч. Играейки с кукли, момичетата имитират действията на своите майки и се подготвят да станат съпруги“, разказва гл. ас. Праматаров.

Той отбелязва, че в Древна Гърция преди две-три хиляди години децата си играели с дрънкалки (патаги), пумпали, с античните варианти на съвременното йо-йо, с фигурки на животни, качени върху колела и с кукли, изработени от различни материали – плат, восък, стъкло, дърво, но най-вече добре изпечена глина (теракота). Децата от по-заможните семейства имали кукли, изработени от скъпи материали: абаносово дърво и слонова кост. Някои кукли са имали различни черти на лицето, стилни прически и дрехи, докато други са държали в ръце музикален инструмент. Някои от куклите имали подвижни крайници и специални дупки в горната част на главата, за да бъдат прикрепяни към въженце, разказва още ученият.

Той отбелязва още, че през класическата епоха женските кукли с подвижни крайници били наричани плагони и представлявали любимите играчки на момиченцата. Те ги обличали в различни дрехи и разигравали бъдещите си социални роли – тези на добри съпруги, домакини и майки. Много разпространени била играта на ашици (квадратни кости от долните крайници на козите и овцете) и топчета. По това време за топчета се ползвали лешници и жълъди, полирани камъни или стъклени мъниста. Изработвали се и топчета от изпечена глина, които обичайно били оцветявани, разказва ученият.

Гл. ас. Калоян Праматаров припомня, че един от най-древните механични пъзели води началото си от гръцките земи. „Създаден е преди цели 2300 години, състои се от четиринадесет, оцветени в различен цвят, елементи, с които децата трябвало да оформят различни изображения. Децата получавали играчките от своите родители на специални, празнични дни“, казва той.

Когато гръцките деца (особено момичетата) пораствали, те принасяли своите детски играчки като дар на боговете т.е. отправяли се в светилищата на божествата и поставяли играчките пред олтарите, или в специални, ритуални ями, вкопани в земята. В навечерието на сватбата, момичетата дарявали своите кукли на храмовете на гръцките богини Артемида, Хера, Афродита, Атина, Деметра като символ за това, че са преминали в зряла възраст, посочва ученият.

РИМЛЯНИТЕ ПРАВЕЛИ ВЪЗРАСТОВИ РАЗГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЕЦАТА

Гл. ас. Праматаров припомня, че древният град Рим бил основан през 753 година пр. Хр. от двама легендарни братя – Ромул и Рем, но едва 500 години по-късно съумял да установи властта над цялото крайбрежие на Средиземно море: от Италия, през Балканите и Мала Азия, чак до Сирия, Египет и Либия, превръщайки тези земи в неизменна част от римската империя и разпростирайки на цялата тази територия гръко-римските детски играчки и игри.

„Римляните правели възрастови разграничения между децата. Тези от една до седем години били наричани infantia. Считало се, че са малки и за тях трябвало да се грижат изцяло родителите. След навършването на осмата година момчетата и момичетата преминавали в следващата възрастова група, която продължавала до началото на пубертета (т.е. до 12 години за момичетата и 15 години за момчетата)“, разказва той. Тези деца били вече възприемани  от възрастните като способни да поемат отговорност за къщната работа, грижата за домашните и селскостопанските животни, набавянето на материали за домакинството.

„Момчетата и момичетата живеели отделно, обличали се по различен начин от възрастните и се обучавали основно вкъщи. През свободното си време се забавлявали с домашните любимци, спортували, играели с разнообразни играчки, увличали се в ролеви и настолни игри. Римляните имали специални предмети, предназначени за бебетата т.нар. крепундия (дрънкулки)“, разказва той.

Ученият уточнява, че те представлявали миниатюрни играчки във формата на листа, цветя, мечове, брадвички, луна разнообразни геометрични форми: кръг, квадрат, триъгълник. Накитът, който се формирал по този начин, бил вързван около шията на бебетата, за да ги предпазва от зли сили, но и да ги забавлява със своите форми, цветове и звуци.

Гл. ас. Праматаров отбелязва, че бебетата се забавлявали и със гутуси, един вид антични биберони, представляващи малки съдчета, изработвани от глина, стъкло и сребро. Те били пълнени с мляко и имали малка тръбичка, от която детето да отпива. Бебетата в гръко-римския свят си играели и с различни дрънкалки.

По думите ме едни от тях представлявали кухи фигурки на животни, изработвани от изпечена глина, във вътрешността на които било вкарвано камъче, или глинено топче. При разклащането им с ръка, камъчето се търкаляло назад-напред, нагоре и надолу и издавало весели, тракащи звуци. Малко по-големите деца надували керамични свирки и си играели с изработвани от дърво, изпечена глина, олово и бронз фигурки на животни. Често срещани са керамичните модели на коне, конници и колесници, качени върху четири колела – еквивалент на днешните колички, които по онова време често били връзвани и теглени с въженце.

Гл. ас. Калоян Праматаров припомня, че от голямата римска керамична работилница, открита край с. Бутово, Великотърновско, произхождат фигурки на войничета, както и глинените калъпи за тяхната направа. Също както в Древна Гърция момиченцата си играели с кукли от теракота, дърво, керамика и слонова кост, които обличали в дрехи и обслужвали с разнообразни миниатюрни модели на предмети: мебели, тоалетни принадлежности и съдчета.

„Традицията порасналите момичетата да даряват куклите си на храмовете на женските божества се запазила и през тази епоха, като най-много играчки били дарявани на богинята на красотата: Венера. Вярвало се, че по този начин се осигурява плодовитостта на жената по време на брака“, разказва още той.

Калоян Праматаров e музеен специалист и археолог, роден през 1984 г. в град София. Научните му интереси са насочени в областта на римската провинциална култура през Принципата (Ι – ΙΙΙ в.) и погребалните обреди в Тракия през Ι хил. пр.Хр. и римската епоха. Доктор по археология към Катедра „Археология“, Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Владее английски, френски, новогръцки и руски езици.