site.btaАктьорът Севар Иванов за новия филм „Терапията“: Призовавам да гледаме българско кино – за да създаваме българско кино

Всяка роля, свързана с лични битки, опит да надмогнеш себе си или да израснеш, е много голямо предизвикателство,  тъй като научавам неща и за себе си. Особено, когато темата е страхът, от какво се страхуваме и как да се преборим с този страх. Това казва пред БТА актьорът Севар Иванов, който изпълнява една от главните роли в новия български филм „Терапията“.

Ексцентрична психоложка (Красимира Белев) е принудена да се изправи пред собствените си страхове, докато провежда експериментална терапия с група нереализирани художници, един от които е героят на Иванов. „Хората биха се заинтригували от тази леко хорър страна, от мистерията, от навлизането в темата за психиката. Мисля, че това е нещо, което интригува не само артистите и хората на изкуството, но и всеки друг би искал да открехне повече тази врата“, коментира актьорът. 

„Ще се радвам, ако зрителите намерят нещо хубаво във всичко, което гледат. Това според мен е доста по-ползотворно. Затова призовавам да гледаме българско кино – за да създаваме българско кино“, казва още Севар Иванов. 

„Терапията“ е на независимата продуцентска къща First Draft, зад която стоят Красимира и Антон Белеви. Те идват в България от Лос Анджелис, за да правят кино у нас. Станислав Христов е режисьор на психологическата драма-трилър. „Това е филм за често потисканите ни мечти и таланти, заради страха от критика и отхвърляне. Искахме да стъпим на кино сцената със сериозен филм, който поставя реални проблеми, с които хората да се припознаят“, казва Красимира Белев. 

Оператор е Михаил Михов. Авторската музика е изцяло акустична и е на композитора Георги Стрезов. В актьорския състав са още Станка Калчева, Леонид Йовчев, Лили Сучева, Розалия Абгарян, Теодор Папазов, Недиляна Павлик, Аладин Алиибрахим, Виктор Младенов, Божидар Попчев, Стефани Рачева, Марианна Георгиева. „Терапията“ е заснет изцяло в България. 

Актьорът Севар Иванов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – как попадна в „Терапията“ и с какво му допадна ролята на художника Оливър Сандърс, какво научи за себе си като актьор през този филм и с какво тази лента би била интересна за масова аудитория, за работата с Красимира Белев, която не е толкова популярно лице у нас, и защо призовава зрителите да споделят не лошото, а хубавото от това, което гледат.

Г-н Иванов, как попаднахте в „Терапията“?

Севар Иванов: Вече съм работил с екипа по документалния филм Undo преди няколко години. Важно е, защото,  когато си доволен от работата с някого, се надяваш отново да се срещате в професионален план.

С какво Ви допадна ролята на художника Оливър Сандърс?

Севар Иванов: Всяка роля, свързана с лични битки, опит да надмогнеш себе си или да израснеш, било то в рамките на час и половина пред екрана – за мен това е много голямо предизвикателство всеки път, тъй като научавам неща и за себе си. Особено когато темата е страхът, от какво се страхуваме и как да се преборим с този страх. Това е, когато получиш отговори, било то и чрез измислен герой – винаги си заслужава. Така че това беше сладко предизвикателство за мен. 

Какво научите за себе си като актьор през този филм?

Севар Иванов: Темата за страховете и борбата с тях беше полезна за мен и като актьор, и в чисто емоционален план. Научих и чисто физически, че мога да се справя с изключително голямо натоварване. Тъй като тогава снимките на „Терапията“ съвпаднаха със снимки на един сериал. И буквално всеки ден през деня снимахме сериала, а вечерта пътувах до снимачната площадка на филма, която беше извън София. 

Научих, че когато работиш с желание, се пречупват границите на невъзможното и на съчетаването на графиците. 

С какво филмът би бил интересен за масова аудитория? 

Севар Иванов: Предполагам, че би бил интересен чисто като жанр. Хората биха се заинтригувани именно от тази леко хорър страна, от мистерията, от навлизането в темата за психиката. Мисля, че това е нещо, което интригува не само артистите и хората на изкуството, но и всеки друг би искал да открехне малко повече тази врата. 

Също така, все повече се наблюдава засилване на интереса към българското кино, което според мен е много важно. Защото много е лесно да кажем „Не гледам български филми, защото няма да ми харесат, няма да са добри. Едни и същи лица са на екраните“ и така нататък. Според мен винаги трябва да се дава шанс – аз поне така постъпвам. Опитвам се да следя какви български филми излизат и ги подкрепям. Защото изкуството като цяло не може да се развива само когато се набляга на теорията. Трябва и практика. Трябва да се снима. И всеки следващ филм да става все по-добър и по-добър. 

Разкажете за работата си с Красимира Белев, която не е толкова популярно лице?

Севар Иванов: Историята идва от нея, тя е и сценарист, и един от продуцентите на филма. Чисто като актьорска история, има една забавна случка от началото на снимките – когато ми казаха останалата част от екипа. Беше много забавно, защото тогава бях заместник-директор на благоевградския театър, а и Недиляна Павлик, и Аладин Алиибрахим, които участват във филма, са щатни артисти там. Получи се така, сякаш те все едно са навсякъде с шефа си, образно казано. Макар че аз никога не съм се държал като началник или нещо подобно – било то в театъра или извън него. И такива теми бяха повод за разговори и смешки на терен.

Хубаво е, когато има такъв екип. Повечето от хората се познавахме, срещали сме се преди това и професионално, и лично, или сме се засичали в академията по едни същи години. Много хубава връзка става. Имаше актьори, с които се срещаме за първи път на снимки и веднага се усеща една лека дистанция. Няма я свързващата комуникация между нас – да си четем мислите и да си продължаваме изреченията. Винаги има период на опознаване, който, когато открито се срещнете на терен, няма как да е много дълъг – веднага трябва да се чупят ледове и да се продължава. 

Каква реакция към филма би Ви зарадвала най-много? 

Севар Иванов: Би ме зарадвал фактът, че хората са гледали филма и по някакъв начин са оценили работата ни. Отново казвам – все по-често ставаме свидетели на това хората да споделят само негативните си мисли, и то да ги споделят шумно... Така че ще се радвам, ако зрителите кажат нещо хубаво, или по-скоро – намерят нещо хубаво във всичко, което правят, което гледат. Това според мен е доста по-ползотворно. Затова призовавам да гледаме българско кино – за да създаваме българско кино.