Днес се отбелязват 80 години от рождението на литературния критик и историк

site.btaПрисъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне, каза пред БТА доц. Младен Влашки

Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне, каза пред БТА доц. Младен Влашки
Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне, каза пред БТА доц. Младен Влашки
БТА, София (27 февруари 2019) Премиерата на новия роман "Балкански ритуал" на Георги Тенев се състоя в бутиково артпространство Casa Libri. Книгата представи професор Светлозар Игов. БТА, снимка: Цветомир Петров/архив

Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза пред БТА литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.

„Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки.

Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки. 

„В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той.

СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“

Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.

Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор.

Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ 

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги.

„Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов. 

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др. 

„За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич.

ПРИЗНАНИЕ

Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:18 на 30.01.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация