site.btaКатя Тричкова пред БТА: Номинацията за „Оскар“ е важна, но по-важно е това, което филмът предизвиква като емоция

Номинацията за „Оскар“ е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвиква като емоция, и това, че има такава невероятна съдба. Това казва пред БТА Катя Тричкова, продуцент от българска страна на „Човекът, който не можеше повече да мълчи“. Копродукцията между Хърватия, Франция, България и Словения е номинирана за престижното отличие в категорията за най-добър късометражен игрален филм сред общо 180 заглавия. 

Това е история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания, казва Тричкова. По думите ѝ отзвукът от филма навсякъде по света е силно положителен и много емоционален. 

Режисьорът Небойша Слиепчевич разказва за събитията от 27 февруари 1993 г. в Босна и Херцеговина, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави.  Оператор е Грегор Божич. Участват Горан Богдан, Алексис Маненти, Драган Миканович, Силвио Мумелаш.

„Обсъждахме какъв би бил най-полезният принос на България в реализирането на този филм, защото това е смисълът на копродукциите. Във филма имаме български костюмограф – в лицето на Гео Карл Павлов, а главният гримьор е Магдалена Бояджиева. Иван Андреев направи звуковата постпродукция. Звукът беше запитан на терен от Веселин Зографов и София Жечева. В моя екип, като асоцииран продуцент, помагаше също и Кристина Самсарова. Много съм благодарна, защото всеки един член на екипа е много важен. Изобщо, много съм щастлива, че колегите бяха много доволни от български екип и даже планираме в момента да работим по следващия пълнометражен проект на режисьора“, допълва Катя Тричкова. 

Катя Тричкова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за пътя на проекта до нея и българските ѝ колеги, и защо няма български актьор във филма, за широкия световен отзвука от лентата до момента.

Г-жо Тричкова, как се стигна до българското участие в тази продукция?

- До този проект се стигна след 2-годишно кандидатстване – не само в България, но и в други европейски държави, сред които Дания, Хърватия, Словения, Франция. Много по-често чувахме думата „не“, отколкото „да“ – за финансирането на филма, имам предвид. 

А самият проект стигна до мен чрез хърватските продуценти Даниел Пек и Катерина Пърпич, които са мои приятели, познавам ги от години и споделяме общ вкус към киното. Няколко пъти сме се опитвали да реализираме съвместни продукции и съвсем закономерно те се обърнаха към мен с този проект за късометражен филм. 

За щастие, все пак, на втория път от кандидатстванията успяхме да получим финансиране от България. Впоследствие се включи и френски, а след това и словенски продуцент, и това ни позволи да успеем да го заснемем. 

Съответно, имахме срещи и разговори с режисьора. Обсъждахме какъв би бил най-полезният принос на България в реализирането на този филм, защото това е смисълът на копродукциите. Не е само намирането на финансиране и културния обмен, но и участието на всяка държава-копродуцент. Затова съм много щастлива, че във филма имаме български костюмограф – в лицето на Гео Карл Павлов, а главният гримьор е Магдалена Бояджиева. Иван Андреев направи звуковата постпродукция. Звукът беше запитан на терен от Веселин Зографов и София Жечева. А в моя екип, като асоцииран продуцент, помагаше също и Кристина Самсарова. Много съм благодарна, защото всеки един член на екипа е много важен. Изобщо, много съм щастлива, че колегите бяха много доволни от български екип и даже планираме в момента да работим по следващия пълнометражен проект на режисьора. 

Имаше ли вариант да участва и български актьор?

- В този филм – не, защото историята е доста локална. Все пак, и езикът има значение. Драган Миканович е сръбски актьор. Горан Богдан, който е голяма хърватска звезда, изпълнява ролята на мъжа, който мълчи във влака. Силвио Мумелаш е от Босна... Има и един словенски актьор.

Много интересно е участието на Алексик Маненти, който е френски актьор, но има произход от Хърватия, и говореше перфектен сръбски. Така че по-закономерно и по-правилно беше да са хора, които да говорят езика по автентичен начин.

Какво означава за Вас тази номинация?

- Филмът вече има доста успешна съдба. Той спечели „Златна палма“ в Кан, което е невероятно признание. След това спечелихме европейския аналог на „Оскар“-ите (Европейските филмови награди, ЕФА – бел. а.). В момента филмът е селектиран на над сто фестивала. Разбира се, че новината за номинацията за „Оскар“-ите е нещо изключително бляскаво, към което се стреми почти всеки, който се занимава с кино. 

Така че тази номинация е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвика като емоция – това, че има такава невероятна съдба. 

Има ли реакция към филма, която Ви е впечатлила? 

- Аз не пътувам много за представянията на филма, защото има много друга работа... Но бях на премиерата в Кан. Публиката реагира доста добре, а отзивите на критиката са невероятни. Факт е, че всеки път, когато гледам филма, той ми въздейства емоционално, а аз съм го гледала над 20 пъти.

На премиерата в България също беше невероятно (Премиерата бе на фестивала „Киномания“ през ноември 2024 г. – бел. а.). Хората излизаха и се питаха как е възможно в 14 минути да има толкова силна история и да те сграбчи по този начин – за гърлото.

Любопитно е и това, че филмът е показан и Сърбия, защото все пак говорим за конфликта в бивша Югославия, за сръбски паравоенни части, в което, по някакъв начин, има малка уловка. Знаете, че има рани, които стоят и след тези конфликти.

Филмът е показван на фестивала „Свободна зона“ пред 3000 души публика в Сърбия и отзвукът е бил невероятен. Небойша ми каза, че наистина се е притеснявал как ще мине тази прожекция и дали няма да предизвика някакви националистически реакции или някакви антиреакции. Не само, че минало добре, но са програмирали още две допълнителни прожекции, които са били изцяло продадени. Това показва, че една история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания.

Навсякъде отзвукът е силно положителен и много емоционален. Хората се припознават...

„Златната палма“ и ЕФА оказаха ли според Вас влияние за номинацията за „Оскар“, и дали това дава на филма по-големи шансове да получи и американската статуетка?.. .

- Няма гаранция (Смее се – бел. а.). Не съм гледала все още другите филми. Много ми е любопитно да ги видя, но да кажем, че това е една добра стартова позиция, а оттук нататък ще чакаме да разберем какво ще стане на 2 март (Тази година наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 97-и път на 2 март в театър „Долби“, Лос Анджелис – бел. а.). Вярвам, че силата на историята и начинът, по който Небойша я разказва, е това, което е довело до номинацията.

Понякога тези успешни късометражни филми прерастват в пълнометражни. Имало ли е такава идея и за „Човекът, който не можеше повече да мълчи“?

- Не сме го обсъждали. В момента режисьорът работи в друга посока, за друг филм, който, както казах, се надявам да реализираме отново съвместно. 

Каква ще е съдбата на филма и пътят му до по-широка аудитория, освен това фестивално шествие, за което споменахте? 

- Все още нямам такова предложение, но много се надявам да бъде излъчен по някоя телевизия у нас. Освен че имаме спорадични прожекции в София, много ми се иска да може да стигне до повече хора.

Знаете, че късометражното кино е трудно за програмиране и не влиза много в телевизията. И това е големият проблем,  затова ние разчитаме или на дигитално разпространение, или и в платформи. Така че тепърва предстои да видим какви са възможностите.