site.btaВ Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“

В Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“
В Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“
ХХХ Научна Конференция "Маскарадът: традиция-памет-модерност" в Регионален исторически музей - Перник Снимка: Кореспондент на БТА в Перник Мая Костадинова

В Регионалния исторически музей (РИМ) в Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“, като лекции изнесоха преподаватели и изследователи от страната и чужбина.

„Откроиха се наистина проблеми, които предполагат едно по-задълбочено изследване и научни дискусии. Научният ръководител на конференцията доц. Венета Янкова поднесе една много интересна теза. Тя предлага, а и смята, че е напът да се сформира една нова научна дисциплина наречена „Маскология“, каза за БТА модераторът на конференцията Десислава Миланова от Регионалния исторически музей в Перник.

Тя допълни, че доц. Янкова е поставила въпроса за приемствеността, както и за това как се предава културната памет, как употребяваме маскарадът в различните области на обществения живот.

Етнологът Цветана Манова към РИМ – Перник представи гледната точка за „Новите пътища на старата „Сурова“.

Десислава Миланова допълни, че Манова представя материал, който е взела и проучила на терен, т.е. тя е разговаряла със сурвакарски групи, които са се сформирали през последните три или четири години. „Това е едно специфично активиране на етническата и културната памет“, коментира още Миланова.

Модераторът на форума подчерта, че интересни теми са поднесли още д-р Емилия Бояджиева-Пеева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН), която говори за „Маската в азиатските сценични традиционни практики“. Темата предизвика интерес и дискусии от етнографска гледна точка, допълни още Миланова.

Кристина Илиева от Лундски университет, Швеция, представи „Препратки за маскарад и ритуал в рисунките на пещерата Магура“.

„За времето, в което работя с рисунките в Магурата, започнахме да виждаме символи, системи и отделни изображения, които директно можем да свържем  дори и със сегашното, модерно изображение на кукери. Съвсем спокойно можем да свържем бронзовата епоха с ритуалите в днешни дни“, коментира за БТА Илиева.

Рисунките са направени върху скалната стена с помощта на гуано - това е прилепска тор, поясни Кристина Илиева. „Изображенията са доста графични, върху бяла стена, а гуаното е черно. Изключително въздействащи и наивни, но много директни и много лесно трансферират информацията, която целят да трансферират на наблюдаващия“, каза още тя.

Подобни пещерни изображения има в Испания, Франция,  Италия, но там те не са такава алтернатива и стилистика и не са правени с гуано. То е местният материал, който носи характерната информация, съобщи Кристина Илиева.

Конференцията беше уважена от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и доц. Георги Лозанов. Заедно с директора на РИМ-Перник Милан Миланов имаха възможността да разгледат галериите на уникалния за Балкански полуостров – Подземен минен музей в Перник.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:34 на 24.01.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация