site.btaПловдивският художник Атанас Хранов откри в Бургас изложбата си „Текила в Сицилия“

Пловдивският художник Атанас Хранов откри в Бургас самостоятелна изложба, озаглавена „Текила в Сицилия“.

В интервю за БТА художникът разказа какво се крие зад заглавието на експозицията в галерия "Пролет": "Всяко едно пътуване и като цяло животът е сложен алгоритъм от неща, които ни се случват постоянно. От сутрешното кафе до вечерта всичко сякаш се повтаря, сблъсква се с нечий друг алгоритъм, разминават се, но сякаш животът, пътуването, преживяването, историите са подредени и то с наше участие. Затова и понякога едно пътуване може да се илюстрира с един малък момент, който е излязъл от този ред на нещата. Така беше и с тази текила в Сицилия." 

Познат със своята страст към ветроходството, пловдивският художник разказа, че историята, която го вдъхновява за заглавието и една от картините, идва от нещо, което той всъщност не успява да изживее. "Бяхме с яхта на едно пристанище до остров Липари, близо до Сицилия. В съседство в друга яхта имаше шумна сицилианска компания, където се вихреше емоционална италианска реч, музика, танци. Поканиха ни, защото така или иначе присъстваме, макар и от разстояние, но аз бях болен и не можах да отида. След това обаче разбрах как италианците пият текила. Слагат на ключицата на момиче малко лимон, сипват вътре текила и пият директно от там. Тази текила така ми влезе в съзнанието, че макар пътуването да имаше много други истории и ситуации, за мен нейно олицетворение беше именно нещо, на което не присъствах."

Въпреки това обаче не всички картини са вдъхновени от изпуснатите моменти, а по-скоро от онези мигове, в които имаш усещането, че сякаш излизаш от алгоритъма, случва не нещо неочаквано, извън рутината, уточнява той. "Плаването по принцип трябва да е нещо, в което няма алгоритъм, но именно това го превръща в алгоритъм. Фактът, че никога не знаеш какво да очакваш превръща липсата на очакване в повтарящ се елемент. Затова и когато най-малко очакваш, се случва нещо странно".

Като пример художникът дава друг такъв специален момент от продължило близо месец и половина плаване от Гърция през Атлантическия океан към Канарите, когато той решава да изненада своя приятел, капитана, когото нарича бате Стефко, като му приготви любимото ястие. "Докато той беше навън на вахта, аз вътре му приготвих пиле фрикасе, чийто аромат се разнесе над вълните и океана. Беше като някаква сбъдната мечта и така едно нищо и никакво пиле фрикасе се превърна в символ на цялото ни пътуване, което не беше лишено от купища други премеждия, бури, проверки и какво ли не."

Тези ветроходни плавания сякаш са основният акумулатор, където се зарежда вдъхновението на Атанас Хранов. "Както е казал класикът Александър Секулов, за да развие нещо човек, той първо трябва нещо да навие, защото иначе няма да има какво да развива... В този смисъл по време на плаването аз сякаш също съм си навивал някакво кълбенце, което след това съм успял да развия." С това обяснява и сините тонове в картините, които са попили толкова дълбоко в него, че излизат сами, без да бъдат съзнателно търсени.

За художника, който завършва дърворезба, живописта се оказва най-голямо предизвикателство. "За мен е по-лесно да работя, когато обектът има пластика, дори и минимална. Затова като предизвикателство към себе си търсих абсолютната плоскост на платното. Умишлено избягвам наслагванията на боя дори. Единственият обем е илюзорен и триизмерността е нарисувана. Още по-интересно и любопитно става, когато работя върху реална пластика и когато сблъскам двете реалности - съществуващата и илюзорната", казва Хранов.

Този сблъсък се вижда например в поредицата от картини, наречени "Инструментът", в които художникът е включил части от стари музикални инструменти или други намерени вещи като чайници, които вместо да отидат в боклука се превръщат в част от ново произведение на изкуството. Друго любимо за него платно от изложбата е малка творба в синьо, "защото понякога между цветовете и геометрията вътре в картината се получава хармония, която не може да се обясни и в нея няма логика. Тя не може да се облече в думи и не е и нужно", казва той.

За съвместните проекти, които Атанас Хранов често прави с изявени поети и писатели като Александър Секулов и Веселин Сариев, художникът обяснява, че хората на словото са му любими с това, че с тях няма нужда ти да водиш разговора, защото те обичат да говорят и да се слушат. "Интересно е, че аз слушам много внимателно и помня какво ми казват. Те умеят да формулират тези и ги изстрелват като снаряди, което за мълчаливи хора като нас художниците, които седим в ателиетата си и с месеци не говорим, е чудо невиждано. Смея да твърдя, че с годините съм откраднал малко занаят от тях и понякога заглавията на изложбите и картините ми се получават и без тяхна помощ", допълва той.

Най-актуалното кълбенце, което художникът казва, че сега навива, е 4-годишният му син. "Той ме изпълва с всякакви други различни светове. Често, докато го приспивам, му задавам някаква идея като например кой отишъл в планината и намерил акула на върха, след което той сам доразвива цялата история." Независимо от това кой от двамата заспива първи, за Хранов този поглед към света през детските очи е безценен. 

Изложбата "Текила в Сицилия" може да бъде видяна в галерия "Пролет" до 22 февруари.