site.btaИздания като сп. ЛИК имат съществен принос за създаване на бъдещото „общество на знанието“, каза литературният критик Димитър Бечев в Ямбол

Издания като списание ЛИК имат съществен принос за създаване на бъдещото „общество на знанието“, за създаването на общество на меритокрация, в което хората ще се ценят по своите заслуги, възможности и талант, а не по своя произход и богатство. Това каза Димитър Бечев – литературен критик, член на Съюза на българските писатели и директор на Регионалната библиотека „Георги Раковски“ в Ямбол. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в града за представянето на броя на сп. ЛИК, посветен на 60-годишнината на изданието.

„Може би това звучи като наивно-романтична илюзия, но съм убеден, че в тези процеси в ерата на бурно настъпващия изкуствен интелект най-голяма роля ще играят специализираните и модерни средства за информация. Сред тях поставям тъкмо издания с профила и визията на сп. ЛИК“, посочи още той.

ЛИК и „Паралели“ – единствената легална възможност за поглед „зад желязната завеса“

„Далечен и скъп ученически спомен за мен някъде в началото на 70-те години беше срещата със сп. „Паралели“, което представяше света в снимки и карикатури. Малко по-късно попаднах и на сп. ЛИК, в което тогава ме привличаха по-скоро новини от света на техниката и науката, които често се срещаха по неговите страници. Да не забравя и любимия ми в. „Поглед“, орган на Съюза на българските журналисти, където обичах да решавам кръстословици в захлас“, сподели Димитър Бечев, който е и дългогодишен журналист. 

До началото на промените ЛИК и „Паралели“ бяха единствената легална възможност за поглед „зад желязната завеса“, поглед към новите имена, тенденции и явления в западната и американската култура, обикновено в по-атрактивен, сензационен план. В десетилетието след промените сп. ЛИК вече създаваше образци на анализи, свързани с променящата се рецепция на чуждата култура и на българската култура по света, дори в създаването на нов литературен вкус, коментира литературният критик.

„Паралели“ бе един модерен дайджест от любопитни истории и непознати за масовия читател факти за света, за живота на звездите или както сега го наричаме „шоубизнес“, природни факти, странни и необясними явления, дори уфология. ЛИК свързвам с биографиите на любими киноактьори, рокмузиката, фотографията, разбира се, литературата и всички сфери на културата. Там човек можеше да се срещне с модерния стил на интерпретация на едни от най-известните интелектуалци на времето“, допълни Димитър Бечев.

По-късно, в журналистическия ми период в средата на 80-те години, което бе времето на т. нар. „висок печат“, обикновено при по-обемни материали при страниране от метранпажа често се получаваха празни места. Този „куц крак“, както обичахме да го наричаме, запълвахме в кратки рубрики с любопитни факти тъкмо от изданията и бюлетините на БТА, за които винаги се абонирахме, разказа още директорът на Регионалната библиотека в Ямбол.

В ерата на Интернет и социалните мрежи

След появата на Интернет, и особено след бурния възход на социалните медии, сп. ЛИК вече с висок професионализъм интерпретира паметта за миналото като своеобразен ключ към прогнозиране на бъдещето, към разгадаване и формиране на променящия се културен код на българина, на неговото отношение към класическото и съвременното изкуство, коментира още Димитър Бечев. 

„Всъщност, чрез компютъра се осъществява преход от културата на проблемите към проблемите на решенията, както твърдят основателно модерни изследователи на съвременната комуникация като Милена Цветкова. Или казано в стила на Мадлен Алгафари: няма проблеми – има решения. Парадоксално или не, но мисленето ни за компютъра като екстензия на паметта, като наш верен слуга, по-скоро води към нейната атрофия. Днес наблюдаваме фрапиращи пробойни в общата култура на съвременното поколение, което скоро ще носи в джоба си виртуален вариант на световната библиотека, без да е в състояние да посочи един конкретен автор или заглавие“, отбеляза той.

Много харесвам фейсбук страницата на сп. ЛИК, анонса за радиовариант на списанието в ефира на Българското национално радио, допълни Бечев. И изказа благодарност, че ямболската библиотека е една от 300 в страната, които получават безвъзмездно изданието. А това е чудесна възможност за стотици читатели да се докоснат до един нов, вълнуващ свят, посочи още директорът на Регионалната библиотека „Георги Раковски“ в Ямбол.