site.btaБлагодарността е памет за получено добро, каза в днешната си проповед отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“

Благодарността е памет за получено добро, тя е в човечността на смиреното сърце. Високомерните хора не могат да проявяват благодарност. Тяхното себелюбие се превръща в разрушително оръжие, което подронва цената на нашите християнски добродетели. Това каза в днешната си проповед отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“.

Спасителят изисква от нас да сме добродетелни, но не за изгода, а единствено от обич към доброто. Милостта и благодарността значат душевна разположеност, любов и състрадание към другите хора. Силата е в благородството, което сближава хората, премахва недоверието помежду им и ги прави приятели, продължи словото си свещеникът.

В днешната си проповед след неделната света литургия в спомен на Възкресението на Иисус Христос той прочете на миряните от Евангелието за десетте прокажени.

В притчата се разказва как Христос по пътя си към Йерусалим се отбива в едно село, в което живеели десет болни от проказа. Те се били събрали на едно, очаквайки бавна и мъчителна смърт. За тях вратата към живота вече била залостена. Болните не били изгубили изцяло надеждата си за изцеление, защото били чули за Иисус. Когато разбрали, че той е в селото, започнали силно да викат: „Иисусе, наставниче, помилуй ни!“ Христос ги срещнал и им казал да идат да се покажат на свещениците, за да освидетелстват тяхното оздравяване. Още по пътя болните разбрали, че са оздравели, но само един се върнал, и благодарил на Христос, че се е изцерил.

Тогава Иисус попитал: „Къде се другите девет? Нали десетима се очистихте. Как не се намериха и други да се върнат и въздадат Богу слава?“

„По този начин притчата ни припомня ние да не сме като онези девет,  които търсят само изгодата от добрите хора около нас, а винаги и за всичко да благодарим на Бога“, обобщи отец Милен.