Изложба „Забранено изкуство” на куратора Ралица Герасимова представя в центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София творби на двама художници, работещи във Варна. Тя е посветена на съдбата на произведения на съвременното изкуство, които са били премахнати, разрушени, замазани или свалени от изложбени зали.
Става дума за унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, открита през 1982 г. във Варна; конфликтната творба „Анонимният Л.” на Нено Белчев, изложена през 2023 г. в Карлово, и заличената съвременна иконопис на Николай Панайотов в Севлиево от 2014 г., разказа за БТА кураторът. Всички разгледани случаи засягат съвременно изкуство, неконвенционални форми, създаващи своя собствена естетика, овластена от послания и концепции. „Оценката“, която тези съвременни изрази получават, сякаш ги наказва в името на спекулативна идея за универсална красота. Художниците са обект на публично възмущение, съпроводено от остри критики към техния творчески подход, от обвинения, че това не е изкуство и че показаните творби са грозни, поясни Герасимова.
Сред разгледаните казуси този на Веселин Димов е класически случай на централизирана държавна цензура. Авторът, обявен за „първия съвременен артист в България“, създава изложбата „Терен и конструкции“ в Морска градина на Варна през 1982 г. с абстрактна скулптура, посветена на философски и математически търсения, които го вълнуват. Изложбата няма директен изказ, а по-скоро е плод на търсене отвъд очевидното, но според куратора силата на този индиректен творчески език явно е била плашеща и местната комунистическа власт решава пластиките да бъдат премахнати моментално и те са унищожени. „Терен и конструкции“ е изследвана през годините от няколко изкуствоведи и за нея има литература. Посочва се, че скулптурите са били десет или единадесет. От тях са съхранени две, които още могат да се видят в Морската градина на Варна, в района на Природонаучния музей.
Николай Панайотов прави своята иконопис за новата църква в Севлиево през 2014 г. Той изобразява света Петка Търновска, изследвайки канона на религиозния образ, като привнася своя почерк, осъвременявайки иконата. След известна кампанийност от определени заинтересувани групи, замазват изображението след около месец. Панайотов отдавна работи в Париж. Завършил е стенопис и е преподавал в Националната художествена академия в София. Дълго време основно влечение в творчеството му са стенописи и мозайки в архитектурна среда. Най-мащабните му произведения са в Севлиево, който той смята за свой втори роден край. По покана на свещеника, той се съгласява да изрисува основния образ на централната фасада на нефункциониращия храм „Св. Петка“, изграден изцяло с дарения. Получава устно одобрение на проекта от църквата. Впоследствие работата на Панайотов предизвиква неодобрение, появява се статия на специалист, който я определя като „неканонична“. Смята се, че е замазана от самия свещеник. Художникът търси правата си в прокуратурата, но не е образувано производство поради липсата на документална следа, правото на отеца да управлява храма, в който е председател, и съгласието на Епархийския съвет за премахване на стенописа.
Творбата на Нено Белчев „Анонимният Л. (анонимен национален герой)” е показана в изложбата „Сънят на заека-човек“ през 2023 г. в градската художествена галерия в Карлово. Експозицията е обширен прочит на творчеството на автора от последното десетилетие. В изображението „Анонимният Л.”, представляващо дигитален колаж с ръчно изрисувани елементи, ясно се разпознава Васил Левски, но главата му е покрита с мрежест чорап като престъпник. Той е разпознаваем и заради перифразирането на негова известна мисъл. До фигурата му има комикс-балонче с думите „Да уловиш духа на времето не е същото като да следваш тенденциите!” Работата датира от 2014 г. и е била включвана в изложби, но контекстът на родния град на революционера Карлово създава конфликт. Творбата според Герасимова е коментар за експлоатацията на образа на националния герой, но посланието на Белчев не достига до публиката и картината престава да е част от изложбата.
Историите на забрана са пътеводител за разбиране на нашето общество, посочи кураторът и уточни, че нейният проект е ориентиран срещу натиска за цензура и за правото на различни групи да имат своето светоусещане. Според нея конфликтът е противовес на диалога, а многогласието на социалната фигура е не по-малко важна демократична ценност от свободата на изразяване. Затова „Забранено изкуство“ е покана за разговор. Изследвайки истории на конфликт, проектът търси да разбере по-добре нагласите към изкуството, публиката и светлосенките на културните политики.
Изложбата ще остане до 26 януари.
/ХТ/
news.modal.text
