site.btaХудожникът Веселин Димов представя двадесетгодишните си изследвания на дигиталната живопис

Художникът Веселин Димов представя изложба дигитална живопис в Градската художествена галерия на Варна. Платната му, озаглавени „Фрактални пейзажи“ вече са подредени в залата на третия етаж на институцията. Паралелно с изявата си Димов предлага в продължение на две седмици варненци да се докоснат до изящното изкуство в открито пространство. Той е наел три билборда в града, където показва три от своите произведения.

Утре в 17:00 ч. авторът ще направи разходка с желаещите да разгледат творбите и да разберат повече за неговото изкуство. 

Веселин Димов е един от първите автори на неконвенционални произведения у нас. Създава инсталациите на открито „Терен и конструкции“ през 1982 г. и „Воден змей“ през 1983-а. От двадесет години неговото занимание е дигиталната живопис. В интервю за БТА той каза, че желанието му е било да разбере как да използва новите технологии като всеки друг инструмент, чрез който се създава изкуство. Помага му откритието на Беноа Манделброт за фракталната геометрия, върху която са базирани всички програми за визуализация, които ползваме.

Според него разликата между изобразителното и концептуалното изкуство е в по-широкия фундамент от идеи. Първата крачка бе чрез влиянието на научното мислене да започнем да конструираме цвета, а не да го пресъздаваме и имитираме, а след това вече идва и конструирането на формата. Махнахме на старта изобразителния елемент, вече сме достатъчно опитни в пластиката, за да имаме нужда от някакъв сюжет, около който да се сглоби живописната работа. Оттук нататък пътят на авангарда бе отворен, но ни липсваше инструмент. Сега вече имаме и него - компютърът. Аз се опитах да споделя този комплекс от идеи, каза Димов. 

Започва през 2004 г. и се задълбочава в изследването на средствата за рисуване в компютъра без никакви вътрешни задръжки, ползвайки всеки възможен похват. Смята, че вече е постигнал търсенията си, осъзнавайки, че можем с един файл да персонифицираме цялата си жизнена среда. При създаването на творбите обаче водещо за него си остава чувството за живопис. Последната му идея е да види работите си на билборд, защото смята, че голям формат се прави трудно и изисква плътност на живописта, което се постига с повече опит. Това беше проверка и аз се осмелих да опитам с три от картините от изложбата. Старах се работите ми да стоят класически, а не предизвикателно, каза още Веселин Димов.

Следва цялото интервю, което той даде за БТА:

Защо решихте да правите дигитална живопис? 

- Както е известно, първите ми работи са в открито пространство. Преди доста години имах живописна изложба „Хартия и цвят“ в галерия „Ата-рай“ в София, в която работите бяха рисувани на хартия, опъната върху конструкция. Това бе все още в рамките на познатото като подход. Настоящата ми изложба е нещо съвършено различно от всичко, което съм правил досега, и вероятно е правено, въпреки че целта ми не е да учудя някого. Успоредно със социално-политическите и икономически катаклизми, преживяхме и технологичен. Компютърът толкова бързо измести всички професии от привичното им съществуване, че ние се оказахме неподготвени в свят, от който зависим, а не знаем как да се държим. Аз се опитах да се осъзная, през 2004 г. купих една хубава конфигурация и полека започнах да работя с компютъра по начина, по който се ползва всеки друг инструмент - като цигулка или пиано. Ние създадохме този инструмент и сега трябва да живеем с него. 

Тоест, Вие се опитахте да откриете всичко за начините, по които художникът може да ползва различните визуални програми на компютъра? 

- Буквално. Бях начинаещ, въпреки че съм учил математика и съм работил на компютър, първата ми машина беше „Правец 16“ през 1992 г. Сега вече става дума за първото осъзнато действие на един професионалист, който има сериозен опит. Ние, българите, сме занаятчии и се определяме като акварелисти, живописци, резбари... Разграничаваме се според инструмента, с който работим, а не според идеите, които споделяме. 

Това като че ли вече не е толкова категорично и се размива?

- Малко, но продължаваме да сме същите занаятчии. Виждаме нещо и си казваме, че можем да го направим по-хубаво, но това може да стане на следващ етап, когато имаш концептуалното мислене да стигнеш до него. Компютрите бяха новост за нас и не бяхме подготвени да навлезем в тъмните дебри на информационната ера. Аз обаче съм късметлия. Имах щастието през 80-те години да следя списание „Американска наука“ и там налетях на една публикация на Беноа Манделброт, който беше стигнал до идеята, че не бива, както преди това, да разделяме числата на рационални и ирационални в две различни сфери, защото те вървят в едно уравнение. Той ги „пуска“ в компютъра и получава едни странни построения, които на пръв поглед са хаотични, но имат структура, променяща се с параметрите. Нарича ги фрактали и успява да направи достъпна фракталната геометрия, върху която лежат всички програми за визуализация, които ние ползваме сега. Като художник бях запленен от това, защото в една картина има конструкция в композицията, но има и емоционална част. Реших да потърся откъде и докъде е рационалното и ирационалното в поведението ни. Манделброт ме подтикна да допусна това да се случва едновременно. В този миг паднаха всичките ми вътрешни задръжки към компютъра и реших да ползвам безмислостно всеки възможен инструмент. Така успях да си реша един чисто житейски проблем. 

Как работите технологично, как оформяте дигиталния образ? Какво ползвате като първоизточник? 

- Работя, когато имам муза. Ползвам фотографии, рисунки или скици, които сканирам. Единствената цел е да се получи живопис. Ще дам пример с облака, защото е лесно да се сподели с думи. Той е хаотична структура, но ти стават интересни отделни детайли от него, където е най-изразителен. „Хващам“ това квадратче и с компютърните програми го правя така, че да ми хареса. Аз съм професионален художник и няма как да не се придържам към определени критерии в работата. Имам достатъчно практика и време за размисъл, за да знам кое образува естетика и кое са просто навици. При мен няма да намерите естетиката от социалистическия реализъм, защото така не се прави живопис. 

Кое е водещото за Вас?

- Водещо за мен е чувството за живопис. След появата на тези нови инструменти, ние махнахме на старта изобразителния елемент, вече сме достатъчно опитни в пластиката, за да имаме нужда от някакъв сюжет, около който да се сглоби картината. Слабият живописец не може да работи без сюжет. Всички български художници тръгват от етюда, но някои си остават при фигурата, защото, като я махнат, нямат достатъчно пластични умения да направят интересен образ, тоест нямат и идеи. Крайно време е изкуствоведите да се научат да правят разлика между изобразително и концептуално изкуство. Разликата е от една страна в по-широкия фундамент от идеи. Когато преди сто и петдесет години художниците откриват, че цветът е съставен, те захвърлят учебните пособия и излизат сред природата, за да видят как всъщност се случва този цвят. Така възникват пленерите. Тогава артистите са имали същия познавателен проблем със светлината, който аз имам сега с компютъра. Изкуството е познавателен акт, това не е просто нещо, което ти харесва. Художникът иска да види как се конструира цветът в една картина, сюжетът е проблем от втори порядък. Следващата крачка правят кубистите. Тя е базирана на откритието на Ърнест Ръдърфорд, че основната градивна частица на веществото - атомът, се разпада, тоест няма вещество, няма и материя. Как тогава се делим на материалисти и идеалисти? Кубистите поемат тези изследвания и рисуват нещата така, както знаят, че са в действителност, а не както ги виждаме. 

Първата крачка при концептуалното изкуство бе влиянието на научното мислене. Да започнем да конструираме цвета, а не да го пресъздаваме и имитираме. Втората крачка бе да конструираме формата. Оттук нататък пътят на авангарда бе отворен, но ни липсваше инструмент. Сега вече имаме и него - компютърът. Аз се опитах да споделя този комплекс от идеи. 

Колко време Ви отне това познание? 

- Започнах през 2004 г. и оттогава се задълбочавам, но мисля, че тези дни го докарах донякъде. Минал съм през два предходни етапа, които не бяха изградени. Първият опит беше през 2010 г., но не се бях отдалечил достатъчно от природата. Четеше се откъде съм тръгнал и бях още по пътя. Следващият опит беше през 2016 г., когато осъзнах, че вече имаме инструменти, за да персонифицираме цялата си жизнена среда. Ние можем с един файл да направим цялата си среда така, както искаме. Последното нещо, което ми хрумна, е да видя нещата си на билборд, защото голям формат се прави трудно, изисква се живописта да е плътна и това идва с опита. Това беше проверка и аз се осмелих с три от творбите от изложбата. Картините всъщност са визуализацията на един безплътен файл. Старал съм се обаче те да стоят класически, а не предизвикателно, да са нормални и да не стряскат. 

Изложбата „Фрактални пейзажи“ ще бъде официално открита на 15 ноември във Варненската градска галерия. Билбордовете на Веселин Димов могат да се видят до Двореца на културата и спорта, на кръстовищата на бул. „Христо Ботев“ с бул. „Съборни“ и с ул. „Д-р Пискюлиев“.

Повечето изследователи на съвременното българско изкуство приемат, че творбата на Веселин Димов „Воден змей“, създадена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 г., е сред първите, ако не и първата работа, с която започват новите процеси в изкуството в България. Той е и сред основателите на клуб „Вар(т)на”, който заявява присъствието си през 1996 г. и оставя отпечатък в промяната на артистичната сцена в края на 90-те години на ХХ век.