site.bta„Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов е литературното събитие на 2024 г., каза пред БТА проф. Амелия Личева

В най-точния смисъл на понятието литературното събитие на 2024 г. е „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов. Това каза пред БТА проф. Амелия Личева - поетеса и литературен критик, професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По думите ѝ книгата е събрала възторзите на критици и читатели, защото провокира. Тя е родила нови читатели, защото през нея много хора са проумели въздействието на литературата. И най-сетне, защото романът отвори българската литература към „дневниците“ на болестта, смъртта и живота със и след загубата, отбеляза проф. Личева.

Според нея от този мащаб, но с отрицателен знак през тази година са били други две литературни „антисъбития“. Едното от тях е смъртта на Алек Попов – „едно от големите имена на съвременната българска литература, майстор на ирониите и хумора, блестящ разказвач, който умееше да преплита реалности“. Другото „антисъбитие“ е реакцията на Съюза на българските писатели, който поиска прогонването на Джон Малкович и спирането на пиеса на Бърнард Шоу, писана преди повече от 100 години, която дори е леко наивна, но е антивоенна по своя патос и иронична към клишетата и стереотипите по принцип, обясни проф. Амелия Личева.

Тя отбеляза, че без да са точно събития, защото не се радват на големи тиражи и особено внимание, но с изключителна важност за съвременните тенденции в световната литература са „Кога престанахме да разбираме света“ на Бенхамин Лабатут (прев. Захари Омайников), „В орбита“ на Саманта Харви (прев. Петя Петкова), „Колко опасно е да пушиш в леглото“ на Мариана Енрикес (прев. Захари Омайников) и „Седем празни къщи“  на Саманта Швеблин (прев. Калоян Игнатовски) на издателство „Лабиринт“, „Не е река“ на Селва Алмада (изд. „Аквариус“, прев. Калоян Игнатовски). Друга изключително важна книга е Nexus на Ювал Ноа Харари (изд. „Изток-Запад“, прев. Росен Люцканов), с която авторът за пореден път показва как достъпно могат да се разказват и миналото, и бъдещето, като тук той изоставя ведрите прогнози и отбелязва, че състезанието с изкуствения интелект е надпревара, в която човечеството може рязко да изостане и да се окаже в позицията на изобретател на чудовище, което го убива, посочи литературният критик.

РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА СОЦИАЛНИ ТЕМИ Е СРЕД ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ УТВЪРДЕНИТЕ НИ ПИСАТЕЛИ

В България се пише страшно много и на година се публикуват изключително голямо количество книги, отбеляза проф. Личева. „Нямам претенцията да мога да очертая всички тенденции, а и не следя нито фентъзи жанра, нито псевдоисторическите романи, нито масовите четива, които водят класациите. С това не искам да кажа, че има нещо лошо в масовата литература, има я навсякъде и тя задоволява нуждите на широк кръг читатели. В български контекст обаче някои от масовите автори – напоследък това са все писателки – искат да бъдат припознати като елитарни, и това е, срещу което възразявам“, каза тя. По думите ѝ е похвално, че Мария Лалева, която има огромна публика, вкарва, например, бежанската тема в писането си, „давайки шанс на читателите си, ако не да култивират по-голяма чувствителност по темата, то поне да станат малко по-толерантни към нея“.

Що се отнася до някои по-устойчиви тенденции при утвърдените ни писатели, една от тях е социалната тема, посочи проф. Амелия Личева. Тя обясни, че може да става дума за живота на бедните и онеправданите, на изоставените деца, на семействата, които са изпратили гурбетчии в чужбина, както в „Луничави разкази“ на Здравка Евтимова (изд. „Жанет 45“), или пък за опита да се изгради дистопия на сегашното като загубило своята чувствителност към другия и лишено от практиката на състраданието, както в „Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов (изд. „Сиела“). 

„Налага се и темата за насилието над жените - пак Евтимова в същия сборник с разкази. Друга тенденция бих свела до формулата „днешното и човешкото“, а примерите, които ще посоча, са „Убийство на булевард „Стамболийски“ на Чавдар Ценов (изд. „Рива“) и „Случайни срещи и запознанства“ на Палми Ранчев (изд. „Фама“). Продължават да се появяват и книги, които са вгледани в „живеенето на социализма“. И най-сетне, имаме ги и романите, през които българската литература прекрачва в световното, както е с „Градинарят и смъртта“, допълни Амелия Личева.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ВЕЧЕ ТРАЙНО ПРИСЪСТВА В ЧУЖБИНА 

На въпроса как се е променила през последната година връзката между авторите и читателите, проф. Личева посочи, че ще отговори през наблюденията си върху публиката на завършилия наскоро Софийски международен литературен фестивал.

„Сред най-посетените срещи бяха тези с Георги Господинов и Владимир Зарев. Като на разговора с Господинов имаше дори деца на 14-15 години. И много млади хора. Винаги съм казвала, че Георги Господинов успя да направи четенето модерно сред младите. Млади хора имаше и на всички срещи с чуждите писатели. Но ако сравняваме, към чуждите писатели интересът беше по-малък в сравнение с родните. Нещо повече – на срещите с чуждите писатели знаково отсъстваха пишещите, както и преподаващите литература. А имаше много звезди – Тим Паркс, Иля Пфайфер, Ане Ейкхаут, Аниес Дезарт, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Мигел Бонфоа… Казвам това, защото е прекрасно, че обичаме родните писатели, но ще е добре, ако опитаме да бъдем малко по-любопитни и към световните“, каза критикът.

Според Амелия Личева българската литература вече трайно присъства в чужбина. Тя отбелязва, че това се дължи на продължаващите усилия на преводачите българисти, на работата на българските организации от типа на „Елизабет Костова“ и Къщата за литература и превод, както и на новосъздадената литературна агенция към издателство „Жанет 45“. Не на последно място, това е така и заради пробива на Георги Господинов, който има сериозна рецепция в чужбина и провокира интерес и към други български автори, допълни тя.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА ИМА И ТЯ СИ ВЪРШИ РАБОТАТА

Противно на мантрата, че критика няма – има я и тя си върши работата, смята проф. Амелия Личева. По думите ѝ критиката присъства в специализирани вестници, списания, сайтове, като откроява книги, а понякога – развенчава. 

„Проблемът е, че не се чете особено. Преди младите хора избираха книги ако не през рецензии, през мнения в „Амазон“ и „Гуд рийдс“, сега вече и това не четат, а разчитат на приятелски препоръки. Така че трябва да се борим да пишем критика, която да провокира интерес към жанра по принцип“, допълни тя.

Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Автор е на теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо" (1992), „Втората Вавилонска библиотека" (1997), „Азбуки" (2002), „Моите Европи" (2007), „Трябва да се види" (2013), „Зверски кротка" (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021).

Стихове на Личева са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор е на „Литературен вестник". От юни 2023 г. е председател на българския П.Е.Н. център. На общо събрание, проведено на 17 ноември 2023 г., проф. дфн Амелия Личева е избрана за декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.