Промените в климата водят до по-топли зими, особено в Европа, с много повече дни с температура над 0 градуса, сочи проучване на „Клаймът Сентръл“, цитирано от АФП.
Топлата зима има отрицателни последици за туризма, селското стопанство и здравеопазването, предупреждават изследователите.
Американският изследователски институт изчислява, че повече от една трета (44) от 123-те държави и почти половината (393) от 901 анализирани града са загубили поне една седмица мразовити дни всяка година поради предизвиканото от човека затопляне.
Анализът разглежда минималните температури между месеците декември и февруари, които съответстват на зимата в Северното полукълбо, за периода 2014 - 2023 г.
Той се основава на данни от наблюдения, които са сравнени със симулации на климат, който не е затоплен в резултат на масовото използване на въглища, нефт и газ.
Проучването стига до заключението, че изменението на климата е увеличило особено много броя на зимните дни с положителни температури в Европа - най-бързо затоплящият се континент в света. Най-засегнатите страни са Дания и балтийските държави.
„Снегът, ледът и студеното време, някога символи на зимния сезон, бързо изчезват на много места, застрашавайки екосистемите, икономиката и културните традиции“, каза Кристина Дал, ръководител на научния отдел на „Клаймът Сентръл“.
Тези ледени зимни дни са решаващи за редица сектори - от зимните спортове до производството на питейна вода, които зависят от количеството сняг, отбелязва тя.
Авторите подчертават и последиците за здравето: студеното време помага за регулиране на популациите на насекоми, пренасящи болести, като комари и кърлежи, докато по-кратките зими насърчават разпространението на полени - и следователно алергии.
Топлите зими повлияват и на селското стопанство, особено за растежа на някои плодове като ябълки и праскови, които изискват продължителни хладни периоди, се отбелязва в проучването.
/ХТ/
news.modal.text
