site.btaШумен би бил добър домакин на „Синелибри“, смятат интелектуалци от града

На Шумен му подхожда и би бил добър домакин на „Синелибри“. Около това мнение се обединиха гостите в Националния пресклуб на БТА в областния град при представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на десетгодишнината на фестивала. Сред тях бяха актрисата в драматично-кукления театър "Васил Друмев" и преподавател в НАТФИЗ  „Кръстьо Сарафов“ – Силвия Болярска, преподавателят в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ – доц. Юрий Проданов, председателят на Народно читалище „Добри Войников – 1856“ – Анатоли Стоянов, членове на местния киноклуб „Мадарски конник“ и артисти.

„Адмирирам тази активност на настоящото ръководство на БТА, което даде нов тласък на списание „ЛИК“, което по-старите и опитни журналисти си спомняме навремето като основен източник на информация, свързана с литературата, изкуството и културата, каквато всъщност е абревиатурата му. От друга страна, точно този брой на списанието, ме впечатли със своята съдържателна част, защото около 60 процента от съдържанието на списанието всъщност е реалния архив на „Синелибри“ през тези 10 години“, каза университетският преподавател доц. Юрий Проданов. 

„Преди седмици бях в античния град Амфиполис в Гърция. В музея там прочетох една мисъл на Павзаний: „Не можеш да наречеш град и граждани хората от онова населено място, в което липсва архив, гимназиум, театър, агора и течаща вода във фонтаните“. Впечатли ме, че, на първо място, древният автор поставя архива, с други думи – паметта. Паметта е в основата на всяка култура. Списание „ЛИК“, на практика, дава един сбит архив на всичко онова, което се е случило през десетте години на „Синелибри“ – гости, снимки, програма, къде и какво се е случвало. С други думи, ако вземеш това списание, пред теб е историята на „Синелибри“, архива. Това списание изпълнява тази културна мисия за която говори още Павзаний преди толкова много години“, каза Проданов.  

„Искам да завърша моите думи за днешното събитие с една покана към кметското ръководство на Шумен - да прояви инициатива и да влезе в комуникация с организаторите на „Синелибри“, за да се наредим и ние сред тези градове, които са били домакини на фестивала“, каза още Проданов. Припомни, че в областния град вече има салони, с модерна техника, които може да събират и повече публика.  

„Историята на „Синелибри“ показва ясно, че трябва да има такъв фестивал и той има своето място в нашата култура, и допринася за нейното обогатяване, а връзката на града ни с киното е от години. Шумен е един от първите градове в страната с кинолюбителски клуб и любовта към киното в нашия град има сериозна история“, посочи Анатоли Стоянов. Припомни, че Народно читалище „Добри Войников – 1856“ и киноклуб „Мадарски конник“ към културната институция организират два кинофестивала – Международен фестивал на любителските исторически филми, един от най-старите в България, както и  „Кино в длан”, първият в страната за филми, заснети с мобилни телефони. На 30 ноември, в зала „Сава Доброплодни“ на шуменското читалище, ще бъдат наградени победителите в тазгодишното издание на фестивала.

„Аз също бих се радвал, ако Шумен стане домакин на един такъв фестивал като „Синелибри“. Има място на нашите сцени за още един фестивал и град с богати културни традиции като Шумен би бил добър домакин на „Синелибри“, каза Стоянов.

„Добре е да бъдат екранизирани книги дотолкова, доколкото може да се направи хубава връзка след това със самото произведение, със самата книга. Със сигурност е много полезно да има такава връзка и диалог между литература и киноизкуство. Въпросът е, че след това като зрител, когато отидеш да гледаш, да си запознат и с книгата, и след това да си вадиш мнение за самия филм. Те заедно не могат да бъдат сравнени, защото използват много различни средства и въздействат, чисто сетивно, по много различен начин“, каза Силвия Болярска.