site.btaКнигата „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ беше представена тази вечер

Колективната монография „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ беше представена тази вечер в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. В събитието участваха авторката на превода от немски на български език - директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН проф. Румяна Прешленова и Живко Кушев – управител на издателство „Парадигма“.

Съставители на тома са Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит. Включени са текстове от съвременни изследователи на региона в немскоезичното научно пространство, допълнени от трудове на един нидерландски политолог и една унгарска медиевистка.

„Когато видях това издание на немски език преди десет години, реших, че дълг към моите колеги балканисти и към моите студенти е да преведа тази история на български език. Защото са все по-малко онези, които могат да четат тежка немска литература. Разбира се, тази книга е малко олекотена, доколкото става дума за научния апарат, защото бележките и позоваванията под линия са сведени до абсолютния минимум. Но стила на немския автор трудно се променя така, както трудно се променя характерът на човека, за манталитета на нациите – да не говорим. Така че съм се опитала да запазя оригиналния изказ на авторите, за да усетите тяхната специфика и все пак текстът да бъде четим, да бъде разбираем и да бъде максимално близък до нашите представи“, каза по време на събитието проф. Прешленова. Тя обясни, че се е опитала да запази „добросъвестно“ научния жаргон, защото той е наднационален и той е част от общуването на българските учени с техни колеги от други региони.

Преводът на една такава книга е много сложно нещо и един нормален преводач – човек, който е завършил немска филология и е превеждал различни научни текстове, много трудно може да се справи със спецификата на тези разнообразни, многообразни и множество периоди от историята, каза проф. Румяна Прешленова.

„Аз бях много впечатлен съм от разрезите, които са направили авторите. Тук има напречни разрези по години и тематични надлъжни разрези, които са просто нещо прекрасно“, каза Живко Кушев от „Парадигма“. Проф. Румяна Прешленова обясни, че авторите в книгата започват с изследването на региона от четвърти век и стигат до 2008 г., като разглеждат състоянието на Югоизточна Европа през 800, 1200, 1500, 1800 и 2008 г. „Според мен, без да натрапвам мнението си, би трябвало да има още два напречни разреза – състоянието на Югоизточна Европа непосредствено след Първата световна война, когато се разпадат империите и настъпва ерата на национализма и на националните държави, и непосредствено след Втората световна война“, каза тя. Надлъжните разрези изследват специфични теми като демографското развитие, център и периферия, църква и вяра, право и правна култура, култура на паметта и т.н., отбеляза директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН.

Според проф. Прешленова изданието е полезно не само за студентите, а за всеки, който има интерес към историята на региона, за журналисти, дипломати, политици. Томът показва, през погледа на външния наблюдател, колко тясно са преплетени развитията в Югоизточна Европа, обясни авторката на превода на книгата. Добави, че от книгата става ясно още защо Унгария е толкова близка на Балканите, колко тясно е преплетена историята на Югоизточна Европа с тази на Централна Европа и Европа изобщо и защо Югоизточна Европа се разглежда като отделен регион.

„За мен основният принос на тази книга е първо – вписването на историята на Югоизточна Европа в цялостното развитие на континента, и второ - в множеството провокации за осмисляне на историята, не просто за нейното разказване и преразказване“, допълни проф. Румяна Прешленова.