site.btaУниверситетът по библиотекознание и информационни технологии организира научен форум за археологията като мост към бъдещето

Археологията като мост между миналото, настоящето и бъдещето в разбирането на човешката история и културно развитие. Това бе фокусът на Националната конференция „Иновативно и интерактивно представяне на археологическо и етнографско наследство“, която се проведе в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Форумът събра учени, изследователи, специалисти от цяла България, за да представят своите научни достижения и да дискутират върху съвременни методи за изследване, дигитализация и презентация на културно-историческите ценности, съобщиха от екипа висшето училище.

Събитието бе проведено в хибриден формат с осигурена онлайн връзка за дистанционни участници. Старт на конференцията даде проф. д-р Тереза Тренчева, зам.-ректор на УниБИТ. Тя обърна специално внимание на археологията в съвременния свят не само наука за откритията, но и като важен инструмент за запазване на културното наследство и за формиране на идентичността на различни народи. „Археологията е и платформа за интердисциплинарни изследвания и приложение на нови технологии като дигитализация и компютърно моделиране, които позволяват да се съхранят и представят откритията по интерактивен и достъпен начин за бъдещите поколения“, каза проф. Тренчева.

„Археологията не само разкрива корените на човечеството, но и насочва вниманието към значението на културното наследство и необходимостта от неговото опазване в съвременния глобализиран свят“, каза в допълнение проф. д-р Христина Богова, декан на Факултет по библиотекознание и културно наследство.

Конференцията представи резултатите от научноизследователския проект „Създаване на интерактивна лаборатория за изследване и генериране на ново научно знание за копието – легендарно оръжие от Античността“, ръководен от доц. дн Нарцис Торбов. Той представи онлайн каталог на копия от България, датиращи от периода V в. пр. Хр. до V в., и изтъкна значението на дигитализацията в археологията.

С интерес бяха посрещнати докладите „Компютърно моделиране на върхове от копия от България (II – I в.пр.Хр.) на доц. д-р Нина Дебрюне и на Любка Николова от Историческия музей в Поморие – тя сподели опит за иновативно представяне на археологическо и етнографско наследство в посетителския център за рибарство и морско дело, което е особено полезно дело за ангажиране на местната общност и туристите. Татяна Трифонова и Йоана Нанкова разгледаха възможностите за дигитално възстановяване и съхранение на ятаганите, съхранявани в България.

След първата сесия последва оживена дискусия, в която участниците обсъдиха различните технологии за дигитално моделиране и тяхната ефективност в сферата на археологията и етнографията. Обедната почивка включваше интерактивна демонстрация, в която Даниел Иванов и Ангел Драгиев от Регионалния исторически музей в София представиха възстановка на Триъгълната кула в Сердика, използвайки най-съвременни 3D техники.

Модул 2, воден от доц. д-р Нина Дебрюне, разгледа културното наследство през призмата на интердисциплинарните и визуални изследвания. Докладите обхванаха теми като орнаменталната украса на каничките от Рогозенското съкровище, представени от Светлана Пиргова, и бронзовите ветеринарни инструменти от Римската епоха, проследени от Денис Борисов. В този модул бе поставен акцент върху разнообразието от методи за представяне на етнографското наследство в музеите. Гергана Кюркчиева изнесе лекция за функцията на звънчета, хлопки и камбани. Вероника Евтимова от Военноисторическия музей в София представи изследвания върху медни гривни, част от фонда на РИМ-Ямбол.

Презентациите в третия модул бяха съсредоточени върху специфични исторически и културни аспекти, свързани с войните на древните траки, символиката на цветовете в българското етнографско наследство и значението на енциклопедизма в историческата наука. Калин Стоев проследи резултати от проучванията си върху Маркоманските войни и тяхното отражение върху военната организация на тракийските земи. Докладът на д-р Светла Шапкалова относно червения цвят в православната традиция предизвика задълбочена дискусия сред участниците, които разгледаха влиянието на този цвят върху народните вярвания и обичаи. Гл. ас. д-р Деница Младенова разкри възможностите на иновативното представяне на културното наследство на град Чипровци и Историческия музей там.

Гл. ас. д-р Евелина Здравкова разказа как медиите допринасят за развитието на археологическите изследвания и тяхното въздействие върху общественото разбиране за миналото. И как включването на новите медии в образованието на младите хора насърчава по-дълбокото разбиране на историята и културата като прави археологията по-достъпна и интересна за всички.

Конференцията завърши с обща дискусия, в която присъстващите обмениха мнения за бъдещето на иновациите в областта на археологията и етнографията, както и за предизвикателствата, свързани със съхраняването на културното наследство, част от което са върховете на копия – фокус на научноизследователския проект „Създаване на интерактивна лаборатория за изследване и генериране на ново научно знание за копието – легендарно оръжие от Античността“ под ръководството на доц. дн Нарцис Торбов. /ПВ/