site.btaНяма много писмени сведения за дейността на свети Пимен Зографски, каза за БТА проф. д-р Миглена Прашкова от Великотърновския университет

Няма много писмени сведения за това какво и къде точно е работил свети Пимен Зографски, но нашите изкуствоведи и историци го свързват с обновяването на десетки храмове в района на Софийско, откъдето е и самият той, каза пред БТА проф. д-р Миглена Прашкова от Катедра „Църковни изкуства“ в Православния богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Днес се чества паметта на светеца, обявен за покровител на българските художници, иконописци и реставратори.

Проф. Прашкова каза, че никъде не е написано и кои са изписаните от него храмове, но неслучайно той се изобразява с четка и икона в ръка. Легендите говорят, че действително се е занимавал с иконопис. Напоследък много изследователи, които анализират средновековни храмове от края на XVI в. и първите десетилетия на XVII век, свързват някои стенописи с него, но това не е доказано. „Той не ги е подписал, защото в тези времена един монах няма да остави името си, освен ако не е по изрично желание на някой от ктиторите“, коментира проф. Прашкова.

Смята се, че свети Пимен Зографски е бил в Черепишкия манастир. Твърди се също, че е работил и в Драгалевския, Куриловския и в Сеславския манастир, но това са хипотези, които не са подкрепени с писмени сведения, уточни преподавателят във Великотърновския университет.

Проф. Прашкова подчерта, че за да се състави житието и да се почита паметта на свети Пимен Зографски, със сигурност е била жива легендата за него и името му се е свързвало с изграждането, но и с възобновяването на много храмове. Те са предимно в Софийския регион и към Искърското дефиле. Това място е наричано Софийска Света гора, защото около София, в периода на Късното средновековие, преди Възраждането, са обновени много храмове. Такива има и в Трънско, и в Пернишко, но кои точно са те никой не може да каже, обясни проф. Прашкова.

Стенописите, за които се смята, че са дело на свети Пимен Зографски, следват регламентираната и утвърдена църковна традиция. В някои от тези храмове има много светци, които могат да се определят като български, но доста от тях не са с прозвищата си. „Има такива, които са български и носят това име, но има и общохристиянски, носещи същото име и когато това не е изрично упоменато, не можем да твърдим със сигурност кой точно от тях е изобразен“, обясни проф. Прашкова.

Свети Пимен Зографски е провъзгласен за светец точно заради това, че името му се свързва с обновяването на много храмове, обясни проф. Прашкова. Даже в житието му се казва, че са десетки, но много често монасите и делата им остават анонимни, защото са били чужди на земното тщеславие, допълни тя.

Според проф. Прашкова свети Пимен Зографски със сигурност е имал и ученици, защото не е по силите на един човек да се справи с толкова работа. Така или иначе, на тези територии по онова време е имало функциониращи ателиета, подкрепя тезата си тя.