Българската телеграфска агенция (БТА) беше отличени с две награди от Българската академия на науките (БАН). На тържествено събрание днес, по повод Деня на народните будители, БАН присъди на информационната агенция специална награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на академията. В категорията „онлайн медии“ отличен беше фоторепортерът от БТА Минко Чернев.
„За мен е огромна чест да приема тази награда, която е за Българската телеграфна агенция от Българската академия на науките, особено в Деня на народните будители. Една от стратегическите ни цели, които сме си поставили, е именно знанието“, каза главният секретар на БТА Юлия Соколова.
Тя обясни, че агенцията е обособила три специални теми за информация, които са свързани с културата, науката, образованието, икономиката, както и за климата, околната среда и за зеления преход. Допреди една-две години може би имахме само една обособена тема – за спорта, допълни Соколова.
Възстановяването на списание ЛИК допълнително запълва дефицита в българските медии по отношение на информация за наука и култура, посочи тя. „Именно на 28 октомври в Букурещ представихме октомврийския брой на списание ЛИК, който е посветен на 155 години от създаването на Българската академия на науките“, каза Соколова. Допълни, че тази дата е съвпаднала с втория рожден ден на пресклуба на БТА в Букурещ и с деня, в който Румънската православна църква празнува преподобна Теофана (царица Теодора Българска).
В категорията „електронни медии“ БАН отличи Ани Балджиян – водеща на сутрешния информационен блок на Euronews Bulgaria – „Добро утро, Европа”, и Антон Груев – водещ на предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV. Водещият на „История БГ“ Георги Ангелов получи специално отличие за чист български език в журналистиката. Наградите се връчват за 2023 г.
С почетен знак „Марин Дринов“ на лента бе удостоен акад. Красимир Атанасов. Отличителен знак „За заслуги към БАН“ бе връчен на Николай Пейчев Поппетров и доц. Ина Йосифова Анева.
„Преди осем години, когато ме избраха за председател, аз, с известна доза учудване, установих, че този празник, 1 ноември, тук не се празнува, в Българската академия на науките. И вие всички ще разберете учудването ми, защото не мога да си представя друга национална организация, извън Българската академия на науките, която да има толкова много будители в своята история. И лека-полека установихме празникът да бъде един от трите празника, които са ни ключови, а именно – рожденият ни ден, 24 май и 1 ноември, за да отдаваме почит не само на тези будители, които са били членове на Българското книжовно дружество и после – на Българската академия на науките, но и на всички останали, включително, разбира се, и на нашите скъпи колеги – учителите“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
В началото на тържествено събрание днес проф. Румяна Дамянова от Института за литература на БАН изнесе слово на тема „Д-р Петър Берон: Човекът Вселена“. Пред присъстващите тя представи предложение за учредяване в БАН на научна награда на името на д-р Петър Берон за иновации, постижение и творчество.
В сградата на Българската академия на науките беше показана и изложба, посветена на 200 години от издаването на „Рибния буквар“. Експозицията е подготвена от Централната библиотека на БАН, където се съхранява първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 г., станал известен като „Рибен буквар“.
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
