site.btaПатриарх Максим беше мъдър и благ, и най-дълго управлява Българската православна църква - 41 години, каза за БТА богословът проф. Иван Желев
Патриарх Максим беше човек мъдър и благ - това е най-краткото определение за личността на най-дълго управлявалия предстоятел на Българската православна църква (БПЦ). Той беше начело на БПЦ от 4 юли 1971 г. до последния си земен ден, каза за БТА богословът проф. Иван Желев по повод 110 години от рождението на Негово Светейшество патриарх Максим. От 1984 до 1987 г. проф. Иван Желев е бил началник на личния кабинет на Негово Светейшество българския патриарх Максим (1914-2012).
Българският патриарх Максим е роден със светското име Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, община Троян.
Възпитан е в патриархално семейство в село Орешак край Троянския манастир и от дете се изгражда с нравствените начала, на които е учен от родителите си. За тези нравствени ценности той слушал и от старите троянски монаси, някои от които били забележителни духовници и още носели в себе си възрожденския плам за духовна обнова на народа ни, разказа за патриарх Максим проф. Иван Желев.
"Младият Марин завършил с отличие Духовна семинария и Богословския факултет в София, и под ръководството на видни български духовници се насочил към монашеския път. Затова като студент във факултета приел монашество. Дали му името Максим, носено и от други известни троянски монаси като Пловдивския митрополит Максим", обясни богословът.
По думите му йеромонах Максим напълно се посветил на служение на Църквата без кариеризъм и "службогонство". "Оценен заради качествата си, той естествено стигнал до висшата степен епископ и така през 1960 г. беше избран за митрополит на родната си епархия - Ловчанската (по това време бях ученик в семинарията и помня тези неща). Митрополит Максим беше дясна ръка на големия българския патриарх Кирил и след смъртта му единодушно беше избран за патриарх", разказа проф. Иван Желев.
"Още като митрополит той посвети в монашество двама млади и даровити богослови - сегашният митрополит за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, и покойният вече патриарх Неофит. И двамата бяха мои състуденти. Дядо Максим, както му казвахме неофициално в църковните среди, не се доверяваше на някого без да го изпита и в тези два случая той направи отличен избор. Ние пък като студенти в края на 60-те години, когато на Запад започнаха студентските и младежки вълнения, в Духовната академия също проведохме три стачки. И тогава бяхме приятно изненадани, че Ловчанският митрополит Максим ни защити и не ни изключиха като водачи на студентските протести", каза богословът.
Патриарх Максим отстояваше правата на Църквата, но също на клириците и на вярващите
"В служението си като патриарх - дядо Максим, се прояви като умиротворител и насърчител на онези, които в годините на втората вълна (след първата по времето на Сталин) на атеистична пропаганда и ограничения на религиозните свободи се стремяха да изучават православната вяра и да служат на народа ни със слово и свещенодействие. Дядо Максим успяваше да отстоява както правата на Църквата като институция, така и на отделните клирици и вярващи. Във връзка с честванията на 1300 години от основаването на българската държава (681-1981 г.) властта реши да отнеме старинната столична базилика "Света София" и да се постави в нея устройството за "вечния огън", и паметник на незнайния воин. С големи усилия патриарх Максим успя да се пребори да не се отнеме храма за този паметник, който сетне беше изграден извън него. Съумя да запази и църквата "Св. Иван Рилски" в центъра на град Перник, защото местното окръжно ръководство на БКП беше решило да я премахне - също по атеистични подбуди", разказа проф. Иван Желев.
Той припомни, че през 1990 г. се възстановява Пловдивската духовна семинария, закрита още през 1950 г., а Софийската семинария се завръща в сградите си, отнети през същата година за т. нар. Пионерски дворец.
Патриарх Максим разви отношенията с православните църкви и се изяви като дипломат
По времето на патриарх Максим се развиха отношенията с останалите поместни православни църкви. Той посети последователно всички други църкви, както и техните предстоятели посетиха нашата църква, с което се утвърди нейният авторитет както в международен план, така и вътре в страната, особено по времето на комунистическата власт. Бяха изпращани много български богослови на специализация в чужбина, които след това станаха висши клирици или преподаватели в семинарията и академията или в Богословския факултет, каза проф. Иван Желев.
"Имах възможността много години да бъда негов преводач за гръцки език (няколко от православните църкви са гръцкоезични и общуването става на гръцки), както и началник на кабинета му. Това за мене беше най-полезното практическо обучение в църковност и нравственост, защото няма как да не се стремиш да подражаваш на един такъв изряден духовник. Неговата лична нравственост, съчетана с мъдростта му, беше предпоставка и за благостта му в отношенията с всички", каза богословът.
"Патриарх Максим беше и добър дипломат, включително в отношенията си с държавната власт преди и след промените. Защото преди промените властта беше атеистична и с антицърковно настроение, а след промените властта заявяваше привързаност към християнските ценности, но същевременно създаде разкола в БПЦ в стремежа си да овладее и църквата като институция. Бяха трудни години на големи изпитания, които патриарх Максим понесе с достойнство и съхрани единството на нашата църква. Затова често ще чуете хората да казват, че той е бил свят човек. Естествено, това Бог най-добре знае, но аз не преставам да свидетелствам, че патриарх Максим беше човек мъдър и благ. И с думите на апостол Павел ще кажа: "Такъв първосвещеник ни трябваше!". И винаги ще ни трябва", заяви проф. Иван Желев.
110 години от рождението на патриарх Максим
Българският патриарх Максим е роден под светското име Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, община Троян. Баща му Найден Рачев е член на църковното настоятелство в селото, а майка му Пена Борджукова е стожер на духовния живот в махалата - събира съседките за молитви и за четене на църковна литература, се казва в справка, подготвена от отдел "Справочна" на БТА.
В нея се отбелязва, че родителите на бъдещия патриарх посещават редовно богослуженията в близкия Троянски манастир "Успение Богородично". Марин Минков завършва основното си образование в родното си село. Дванадесетгодишен той става послушник в Троянския манастир. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", когато неин ректор е архимандрит Борис Симов, който впоследствие става Неврокопски митрополит.
Марин Минков завършва семинарията с отличие и става църковен певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе до 1938 г. През същата година той започва следването си в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.
На 13 декември 1941 г. в параклиса на Богословския факултет Марин Минков е постриган за монах с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет. На 19 декември 1941 г. в храма на Софийската духовна семинария той е ръкоположен за йеродякон от Врачанския митрополит Паисий. Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил.
"Монашеството ми даде душевно удовлетворение. Приех духовното име Максим - на св. Максим Изповедник. Щастлив съм, че нося името на този светец, който въпреки всички гонения от светските власти и жертвени изпитания, които е понесъл, е останал верен на светата православна истина. Той ми е достоен пример за подражание и към него винаги отправям молитвите си за помощ пред престола на Всевишния", разказва патриарх Максим в интервю за вестник "24 часа" от 28 октомври 2004 г.
През 1942 г. е назначен за учител възпитател в Софийската семинария, където преподава основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. Максим е ръкоположен за йеромонах в Черепишкия манастир "Успение Богородично". С решение на Светия синод от 12 юли 1947 г. той е издигнат в духовен сан архимандрит от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 г. до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия.
През 1950 г. е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Светейшият руски патриарх Алексий Първи пише до Негово Светейшество българския патриарх Кирил за архимандрит Максим: "Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за свой дълг, той спечели искрената любов на църковните среди в Руската православна църква и уважението на обществеността". След завръщането си в България той заема поста главен секретар на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) от 15 юли 1955 до 1960 г., като е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ. На 30 декември 1956 г. в храм-паметника "Св. Александър Невски" Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата Браницки. Той е утвърден за Ловчански митрополит на 20 ноември 1960 г.
След смъртта на патриарх Кирил на 7 март 1971 г. , Ловчанският митрополит Максим става наместник-председател на Светия синод. На 19 май 1971 г. архиереите решават да се проведе избор за нов патриарх на 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София започва с Божествена литургия в синодалния параклис "Св. цар Борис", след което е изборът в Синодалната палата. Ловчанският митрополит Максим е провъзгласен за патриарх на Българската православна църква с 98 гласа "за" от 101 гласували.
Според Устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. "Нека да кажа, че грешки може да съм допускал, но компромиси за сметка във вреда на Църквата никога не съм допускал, нито съм си позволявал да мисля, че мога допусна", споделя патриархът в интервю за списание "Биограф" през 2012 г.
Патриарх Максим е носител на ордена "Народна република България" първа степен през 1974 г. и на ордена "13 века България" през 1985 г. По повод 90 години от рождението му, както и за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква, президентът Георги Първанов го награждава с ордена "Стара планина" първа степен на 25 октомври 2004 г.
Светейшият патриарх Български и Софийски митрополит Максим умира на 6 ноември 2012 г. и е погребан в обичната му Троянска света обител на 9 ноември 2012 г.
На въпрос на журналиста Горан Благоев през януари 2012 г. "Коя е съкровената молитва на българския патриарх?", той отговаря: "Моля се за родината, за мира в нея и в целия свят, за любов между хората, за добронамереност в отношението им и за щастие на всички по земята. Моля се за възхода на нашето отечество. Моля се и за укрепването на единството, което го има между светите православни църкви - за възход на светото православие. Моля се за просвещението на всички ни във вярата Христова. Моля се и за спасение на моята душа".
/ТЖ/МВ/ отдел "Справочна" на БТА
Използвани източници:
в. „24 часа“, 28.10.2004 г.
в. „Стандарт“, 7.11.2012 г.
https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/702078-na-4-yuli-1971-g-lovchanskiyat-mitropolit-maksim-e-izbran-za-balgarski-patriarh
https://www.bta.bg/bg/news/lik/563466-pokoyniyat-patriarh-maksim-sas-svoya-dalag-98-godishen-zhivot-dade-tvarde-mnogo-,
https://bg-patriarshia.bg/bulgarian-patriarch-maxim
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text