site.btaАн Кюсак пред БТА: Мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва

Не приемам за даденост нито една от ролите, които съм изиграла, нито хората, с които съм работила. Да изживееш мечтата си е нещо различно, защото едно е реалността, съвсем друго са фантазиите. Мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва. Това каза пред БТА американската актриса Ан Кюсак. Тя беше част от журито на международния кино-литературен фестивал „Синелибри".

По думите й добрите обноски са много важни в кино индустрията: „Ако някой ти  помогне да спечелиш роля или да се придвижиш напред в кариерата си, е важно да кажеш „Благодаря“. Защото нищо не можеш да направиш сам. Не можеш да стигнеш там, където искаш, без помощта на други хора. Затова е важно да проявяваш уважение и да признаваш усилията на тези хора, които са ти оказали помощ“. За себе си Ан Кюсак казва, че е изживяла американската мечта.

Ан Кюсак пред БТА, в разговор с Гергана Николова и Даниел Димитров – за незабравимите си спомени от снимачната площадка на „Тяхната собствена лига“, за жанра, в който не се чувства удобно, за ролята на родителите ѝ в избора ѝ да бъде актриса, и за шоколадовия мус. И още: Защо едно от най-важните неща в кино индустрията е човек да може да казва „Благодаря“ и „Моля“? Имала ли е някога афинитет към математиката и политиката, с която се е занимавала майка ѝ? Може ли да се каже, че е изживяла американската мечта?

Кюсак не е често срещано име, но пък е твърде популярно, благодарение на Вашата фамилия. Интересувала ли сте откъде идва това име, какво означава. Имате ли ирландски корени?

- Да. Името Кюсак е с ирландски произход. Предците ми и от страната на майка ми, и от страната на баща ми, са от Ирландия. Не знам какво означава името. Интересно ми е, но не знам. Знам само от коя част на страната идва семейството ми .

Няма как да не Ви попитаме за един филм, любим на няколко поколения зрители – „Тяхната собствена лига“ (A League of Their Own)… 

- О, да! Любимият ми филм!

Как се озовахте в компанията на Том Ханкс, Джина Дейвис, Мадона, Лори Пети...

- Нямам представа. Всъщност, минах по традиционния път, през кастинг. Когато дойде в Чикаго, Пени (Маршъл, режисьор на филма – бел. а.) първо накара много от жените да направим упражнения, свързани с бейзбола. След като видя как се справяме с топката и ръкавицата, с упражненията, както и как изглеждаме на екран, ме включи в актьорския състав. След това ми даде ролята на Шърли Бейкър.

Имам много спомени от този период. Той промени изцяло посоката на живота ми. Един такъв незабравим момент беше, когато снимахме в Хендерсън, Кентъки, който, очевидно е един от щатите в САЩ, в един от стадионите от лигата ААА. В бейзбола има много различни дивизии – има главна лига по бейзбол (МЛБ), а ААА е веднага след това. И те преобразиха целия този стадион да изглежда така, сякаш е 1943 г. Имахме 5000 статисти, всички от които бяха в облекло, подходящо за времето. Дори боклукът беше от онази епоха. Сложиха камерата там, където би бил боксът за журналисти. Всички бяха облечени в униформи. И играхме няколко ининга. Пени просто искаше от нас да играем. Това беше красива нощ, имаше лек бриз. И се кълна – почувствах се сякаш наистина годината беше 1943-а. Беше сюрреалистично, защото всички бяха в дрехи от това време, униформите ни бяха от това време, скамейката с резервните играчи, топката, всичко… Беше много готино! (Смее се – бел. а.).

След такъв старт трудно, или може би лесно, е да приемаш следваща роля?

- Може да прозвучи досадно, но никога не съм приемала за даденост която и да е моя роля, защото конкуренцията е голяма. Една от моите „съотборнички“ – Ан Рамзи, участваше в ситкома „Луд съм по теб“ (Mad About You – бел. а.) в началото на 90-те, с Хелън Хънт и Пол Райзър. Посетих я на снимачната площадка и си помислих, че да снимаш ситком е много готино, тъй като е комбинация между телевизията и театъра, където има публика на живо. След това аз самата бях избрана за ситком и това ме заведе в Ел Ей. Продължих да снимам в други ситкоми, други проекти… Всичко се завъртя оттам. 

Снимала сте комедии, драми, трилъри, хоръри, сериали… Има ли жанр, в който не се чувствате удобно?

- Нямото кино (Смее се – бел. а.) Не, наистина няма. Всички жанрове за мен са забавни и пленителни. Всичко зависи от историята и героя.

Казвате, че едно от най-важните неща в кино индустрията е човек да може да казва „Благодаря“ и „Моля“. Защо?

- Мисля, че добрите обноски са много важни. Има много дисфункция във всяка индустрия. Но, ако някой направи нещо за теб, за да помогне да спечелиш някоя роля или да се придвижиш напред в кариерата си, е важно да кажеш „Благодаря“. Защото нищо не можеш да направиш сам. Не можеш да стигнеш там, където искаш, без помощта на други хора. Затова е важно да проявяваш уважение и да признаваш усилията на тези хора, които са ти оказали помощ.

Самата природа на филмите и телевизионните сериали е малко жестока. Работното време е дълго. Актьорите, поне ако са на работа, обвързана с Гилдията на екранните актьори (SAG-AFTRA), работят 12 часа, след което имат 12-часови паузи от снимачния процес. Техническият екип работи повече часове. В него хората работят повече време и понякога – в много трудни и сложни ситуации.

Човек не може нищо да направи във вакуум. Не мога да участвам във филм от епоха, ако нямам подходящото облекло. Това означава, че дизайнерът на костюми, хората от гардероба, гримьорите и фризьорите прекарват много време и енергия, за да мога да изглеждам като герой от 40-те или като Клеопатра. Освен това, по проекта работи и дизайнер на продукцията, който се грижи всичко да изглежда така, като трябва. Това помага на основата на дадената история, като те отговарят за това всичко, което се вижда от публиката, да е достоверно. Наистина, нищо не можеш да направиш във вакуум, това е трудна индустрия. 

Спомням си, че брат ми (Джон Кюсак – бел. а.) работи с Клинт Истууд по един филм, а по-късно аз снимах с него „Съли“ и участвах с малка роля в един друг негов филм. И с право, той (Истууд – бел. а.) работеше с един и същи екип от хора в рамките на осем-девет филма. Той не толерира никакви задници. Нямаш време да се занимаваш с такива хора, разбирате ли? Целият процес може да е много изтощителен, затова е хубаво да си сигурен, че хората, с които работиш, са професионалисти, знаят какво правят, любезни са, трудолюбиви, появяват се, когато трябва, казват „Моля“ и „Благодаря“. Това е нещо много просто, но обноските имат значение. Хората работят толкова много и, ако признаеш усилията, които са положили заради теб, това наистина значи много. Наистина е така. Това е и да си свестен човек, все пак.

Имала ли сте някога афинитет към математиката и политиката, с която се е занимавала майка Ви? От малка ли стана ясно, че ще наследите професията на баща Ви?

- Политическата страна от семейството ми се основава, мисля, на майка ми – от гледна точка на активизма ѝ. Също – баща ми имаше връзка с братята Бериган, които бяха йезуитски свещеници. Бяха свързани с движение за мир в Ню Йорк през 60-те и 70-те години, около войната във Виетнам. Това Лемежно движение (Plowshares movement – бел. а.) продължава да съществува днес.

Когато бяхме деца, майка ни и баща ни ни даваха възможност да опитваме от различни неща, за да видят какво ще ни хареса най-много. Сещате ли се каква физиономия имат кучетата, когато изглеждат малко объркани от това, което казвате, и си обръщат главата въпросително. Мисля, че и родителите ми бяха така, когато всички се запалихме по киното и телевизията. 

Може ли да се каже, че сте човек, който е изживял американската мечта?

- Да. Когато бях дете, мечтите ми бяха да съм актриса и да имам определен вид преживявания. Имам голям късмет. Не приемам за даденост всичко това, което имах възможността да направя, и хората, с които съм работила. Да изживееш мечтата си е нещо различно, защото едно е реалността, съвсем друго са фантазиите. Мисля, че мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва. Всеки трябва да преследва мечтите си.

Успях да изживея много от своите мечти. Участвала съм в главна роля, в половинчасов ситком, в независим филм, участвала съм в големи игрални филми. Работила съм с режисьори, сценаристи, актьори, които са носители на „Оскар“, играла съм в телевизионни сериали, печелили награди „Еми“. Не приемам всичко това за даденост и съм много благодарна.

Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?

- Silly (Глупав, игрив, безгрижен, забавен, лигав, смешен – бел. а.). Да, мисля, че това е думата. Така би ми се искало поне (Смее се – бел. а).

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича..."?

- Шоколадов мус. Наистина обичам шоколадов мус. Това е трудно за продължение изречение, защото можеш да поемеш в различни посоки с него. Има много неща, които обичам. Обичам, когато хората са добри едни към други. И мисля, че имаме голяма нужда от това. Обичам, когато хората са свободни да бъдат себе си и не са съдени или критикувани за това кого обичат, как изглеждат, какви са техните страсти и как оцеляват в този свят… Обичам и шоколадов мус (Смее се – бел. а.).

Ан Кюсак е американска актриса и певица, родена на 22 май 1961 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Израснала е в Еванстън, Илинойс. Има четирима братя и сестри, включително актьорите Джоан и Джон Кюсак. Майка ѝ е учител по математика и политически активист, а баща ѝ, Дик Кюсак (1925-2003), е актьор, продуцент и писател. Ан учи в театрална работилница в Еванстън, след което завършва музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, Масачузетс. Първата ѝ филмова роля е в спортната комедийна драма „Тяхната собствена лига“ (1992). Ан Кюсак е участвала още в „Мултиплициране“ (1996), „Стигмата“ (1999), „Съли: Чудото на Хъдсън“ (2016), биографична драма на режисьора Клинт Истууд, чийто сценарий е базиран на книгата „Highest Duty“ на Съли Салънбъргър и Джефри Заслоу. Кюсак е играла и в множество телевизионни сериали, включително „Анатомията на Грей“, „Кости“, „Али Макбийл“, „Рипли“, „Скандал“, „Частна практика“, „Престъпни намерения“.