site.btaС лекция на доц. Петко Недялков на тема "Съвременни изследвания на кълбовидни купове" продължава Кръжокът по астрономия

С лекция на доц. Петко Недялков на тема "Съвременни изследвания на кълбовидни купове" продължава Кръжокът по астрономия, организиран от катедра ''Астрономия'' на Физическия факултет (Фзф) на Софийския университет ''Св. Климент Охридски''. Това съобщават от висшето училище.

Лекцията ще се проведе довечера в зала А205 на Физическия факултет.

Петко Недялков е възпитаник на Математическата гимназия "Гео Милев" в Плевен. Работи в Национална астрономическа обсерватория - Кърджали (НАО-Кърджали) и в Софийския университет ''Св. Климент Охридски'' - от 1994 г. От 1998 г. е доктор, от 2005 г. е доцент в катедра ''Астрономия''. Той е бивш ръководител на катедрата и бивш зам.-декан на Физическия факултет по връзки с обществеността. Научните му интереси са в областта на звездните населения в близки галактики, звезди с висока светимост, нови, газова и прахова съставяща на галактичните дискове, рентгенови източници и кълбовидни купове. Той е автор и на публикации по археоастрономия, в които са изследвани астрономически мотиви в православната иконография.

Лекцията "Съвременни изследвания на кълбовидни купове" е посветена на кълбовидните купове - плътни струпвания на стари звезди, които се намират в орбити около галактиките и са свързани с ранните етапи на формиране на Вселената.

Фокусът на изложението ще бъде върху въпроса "Кълбовидни ли са наистина кълбовидните купове?". Последните изследвания показват, че кълбовидните купове съдържат звезди от различни поколения, което предполага сложна история на звездообразуване. Откриването на черни дупки и неутронни звезди в някои кълбовидни купове подсказва, че те могат да бъдат дом на екзотични обекти и високоенергийни процеси. Съвременните компютърни симулации помагат за моделирането на динамиката на тези купове и разкриват детайли за техните орбити и еволюция.

Кълбовидните купове са звездни системи, които традиционно се считат за сферично симетрични, заради равномерното разпределение на звездите в радиална посока от техните центрове. Въпреки това, последните наблюдения и анализи показват, че много от тези купове не са перфектно сферични и могат да имат леко сплескани или елипсоидални форми. Степента на деформация зависи от различни фактори, като гравитационното въздействие на галактиката, в която се намират, и взаимодействието с други купове или звездни системи.

Кръжокът по Астрономия към катедра ''Астрономия'' се провежда от есента на 1900 г. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.

/ЙВЛ