site.btaПреди десет години НАСА обявява, че учени са открили солен океан под леда на повърхността на най-големия спътник на Юпитер – Ганимед

Преди десет години НАСА обявява, че учени са открили солен океан под леда на повърхността на най-големия спътник на Юпитер – Ганимед
Преди десет години НАСА обявява, че учени са открили солен океан под леда на повърхността на най-големия спътник на Юпитер – Ганимед
Куру, Френска Гвиана (12 април 2023 г.) Ракета Ariane 5, носеща космическия кораб Jupiter Icy Moons Explorer, Juice, на стартовата площадка на европейския космодрум. Снимка: Stephane Corvaja/ESA, предоставена от Европейската космическа агенция чрез AP

На 13 март 2015 г. НАСА обявява, че под леда на повърхността на най-големия спътник на Юпитер – Ганимед е открит солен океан. Обемът на водата на „подледеният“ океан е по-голям от водата в океаните на Земята. Соленият океан под твърдия слой на Ганимед е установен благодарение на работата с телескопа „Хъбъл“. Той е десет пъти по-дълбок от океаните на нашата планета и лежи под 150-километров леден слой. За температурата му се знае, че е достатъчно топла, за да поддържа водата в течно състояние.

Ганимед е седмият спътник на Юпитер по разстояние от планетата. Той е и най-големият спътник в цялата Слънчевата система. 

За откритието на учените от НАСА четем в емисиите на БТА:

Учени потвърдиха с помощта на телескопа „Хъбъл“ наличието на океан под ледовете на спътник на Юпитер Ганимед

Париж, 13 март 2015 г. /БТА/ Изследователи потвърдиха наличието на подледен океан на най-големия спътник в Слънчевата система Ганимед. Обемът на водата му е по-голям от този на Земята, съобщиха световните информационни агенции.

„Наблюдения с телескопа „Хъбъл“ потвърждават наличието на солен, електропроводим океан под твърдия слой на Ганимед. Движението на океана влияе на магнитното поле на спътника“ – заяви за Франс прес планетологът Хайди Хамел, вицепрезидент на Асоциацията на университетите по астрономически изследвания (AURA).

Океанът на Ганимед е 10 пъти по-дълбок от тези на Земята и се намира под 150-километров слой, състоящ се основно от лед. За температурата на океана се знае само, че е достатъчно топла, за да поддържа водата в течно състояние.

Учените преди време откриха океани под повърхността на спътника на Юпитер Европа и на спътника на Сатурн Енцелад. Не е изключено океан да има и на спътника на Юпитер Калисто.

През 2023 година руски учени планират да изпратят на Ганимед две изследователски сонди. След шест години те ще достигнат Юпитер, а след още година и половина – две ще са вече в орбитата около Ганимед, съобщи РИА „Новости“.

През 2022 г. към Ганимед ще бъде изстреляна и европейската сонда JUICE. Не е изключено Русия и Европейската космическа агенция да си сътрудничат по този проект.

Изстрелването на сондите ще даде възможност да бъде получена подробна информация за спътника.

Ганимед е седмият спътник на Юпитер по разстояние от планетата. Той е най-големият в Слънчевата система. Радиусът му е по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и на Плутон.

Космически телескоп „Хъбъл“ е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименован в чест на Едуин Хъбъл. Създаден е като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция.

Няколко седмици по-късно американски учени излизат с ново откритие за Юпитеровата луна Ганимед. БТА предава:

Юпитеровата луна Ганимед има голяма издатина на екватора

Лондон, 5 април 2015 г. /БТА/ Американски учени установиха, че най-големият естествен спътник на Юпитер – Ганимед, има голяма издатина на Екватора, съобщи PhysOrg. Издатината е приблизително с големината на Еквадор, а височината й е наполовината на връх Килиманджаро.

Учените от Планетарния институт в Хюстън и от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са я открили, докато са анализирали данни от космическия апарат „Галилео“. Най-вероятно тя се образува от блуждаещ лед, който се движи от единия към другия полюс по океан под повърхността. Това може да е още едно доказателство за неговото съществуване.

Луната Ганимед, която е най-голямата в Слънчевата система, е открита от Галилео Галилей през 1610 г. Известно е, че тя има метално ядро и скална мантия, покрита с дебел пласт лед.

***

През 2022 г. ЕКА ще изстреля космически апарат за изследване на Юпитер

Париж, 10 декември 2015 г. /БТА/ Европейската космическа агенция (ЕКА) сключи договор на стойност 350 милиона евро с компанията „Еърбъс“ за построяването на космическия апарат Juice (JUpiter ICy moons Explorer), който ще изследва планетата Юпитер и ледените ѝ луни, предаде Франс прес.

Той трябва да бъде изстрелян през 2022 г. с ракета „Ариана-5“ от космодрума Куру във Френска Гвиана. Juice ще пътува 5 години и половина, за да стигне до Юпитер и луните ѝ.

Става въпрос за първата европейска мисия до Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система. Договорът е сключен в Тулуза, Франция.

Мисията цели да бъдат търсени възможни обитаеми светове около този газов гигант, се казва в комюнике на „Еърбъс“.

Juice ще изследва Юпитер и ледените ѝ луни, като ще фокусира вниманието си върху три от тях – Европа, Ганимед и Калисто, под чиито повърхности е възможно да има океани.

След като влезе в орбита около Юпитер през 2030 г., космическият апарат ще направи множество прелитания в разстояние на три години и половина. След това ще влезе в орбита около Ганимед.

Juice ще тежи 5,5 тона и ще се захранва с енергия от слънчев генератор с площ 97 кв.м – най-големият, създаван някога за междупланетна мисия.

Космическият апарат JUICE (Jupiter Icy Moons Explorer) е автоматична междупланетна станция на Европейската космическа агенция, която е проектирана заедно с Airbus Defence and Space като основен изпълнител. Целта на апарата е изследването на системата от спътници на Юпитер, основно – Ганимед, Европа и Калисто. На тези Юпитерови луни се смята, че има значителни водни обеми под повърхността, което ги прави потенциално обитаеми среди.

Проучвателната сонда е изстреляна на 13 април 2023 г. след едногодишно закъснение. Смята се, според научни изчисления, че тя ще достигне Юпитер през юли 2031 г. след четири гравитационни маневри и осем години пътуване. През декември 2034 г. космическият апарат би трябвало да влезе в орбита около Ганимед за своята близка научна мисия, превръщайки се в първия космически апарат, който обикаля около луна, различна от Луната на Земята.

/МВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:57 на 13.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация