Медийната грамотност трябва да бъде в тази ключова група от базови умения, които младите хора имат. Това каза заместник - министърът на образованието и науката в служебното правителство Наталия Митева. Тя участва днес в конференцията „Медийна грамотност: устойчивост, експертност, решения“.
„Във времената, в които живеем, ние трябва да си даваме сметка колко големи са вече изискванията към младите хора и респективно – към учителите, които трябва да подготвят младите хора“, отбеляза тя. Според нея светът днес е зависим от информацията. Информацията може да се използва и се използва за манипулиране, за оформяне на нагласи, за влияние, посочи Митева. „Ние смятаме, че медийната грамотност не е вече пожелателна странична инициатива. Медийната грамотност трябва да бъде базова грамотност“, допълни тя.
Наталия Митева обясни, че образователните постижения на българските ученици силно корелират с икономическата и социална среда, в която те растат.
По думите ѝ една от инициативите на Министерството на образованието и науката (МОН) е „визионерската задача заедно да помислим върху нов модел за учебни програми“. Ние имаме нужда да помислим точно как да развиваме умения – през какви проектни задания, през колко пространство за упражнение, за развиване на умения за живота, каза Митева. Тя обясни, че е необходима изключително качествена подготовка и продължаващо професионално развитие на училите. Други инициативи на МОН са свързани с ранно образование и грижа за децата на възраст от нула до шест години, както и с качеството в средното образование.
В рамките на днешната конференция бе представена интерактивна карта на медийната грамотност в България. Картографирането представлява визуализирани данни, които са свързани с видове дейности, аудиторията, обхвата, насочеността, ефективността и важността на проектите, каза Иглика Иванова, която представи картата.
Общо 182 проекта са регистрирани в интерактивната карта. „Тя не е пълна. Тя не би могла да е пълна без оттук нататък заинтересованото участие и включване на всеки“, каза Иванова. По думите ѝ ресурсите и обучителните програми са основните резултати от проектите.
Гражданският сектор, Европейската комисия и институциите на Европейския съюз имат ключова роля за осъществяването на проекти за медийна грамотност, обясни Иглика Иванова. Според нея тепърва трябва да се анализира кои са слепите петна на картата на страната по отношение на тази тема. „Има някои липси, видими, регионални и в същото време все пак има едно разпръсване, което говори, че там някъде вече се е случило нещо през тези години. И ние вече можем да разберем кой го е направил и дали този някой иска да продължи да работи и да го подкрепим“, допълни тя.
Наша основна мисия е медийната грамотност да бъде национален приоритет, отбеляза Кристина Христова, председател на „Коалиция за медийна грамотност“ (КМГ). „За жалост, ние през последните години видяхме много разнопосочни усилия, но нямаше една координация, в която да проследим какво се случва точно, средствата, които се инвестират къде отиват и какво се създава с тях“, каза тя.
Според нея картата е „мястото“, на което „Коалиция за медийна грамотност“ иска да покаже къде са насочени усилията, за да няма дублиране. „Темата е много голяма и е добре да не се конкурираме, а да надграждаме усилията си“, посочи Христова.
„Ще бъда честен. Когато първо мислех за медийната грамотност, смятах, че е хубаво човек да я има. Отне ми няколко години да разбера, че, всъщност, тя е от съществено значение“, каза по време на конференцията Мартин Котее от фондацията „Фридрих Науман“. Медийната грамотност е единственият инструмент, който имаме срещу дезинформацията, допълни той.
Според Десислава Гаврилова от „Книговище“ медийната грамотност е ключова компетентност в 21 век, в глобалния свят. „Но тя не е изолирана. Тя е част от един конгломерат от компетентности, които включват способността за осмисляне на прочетеното, включват познаването на глобалния свят, глобалните компетентности и преди всичко – способността за критично мислене“, обясни тя.
Сред останалите участници в конференцията „Медийна грамотност: устойчивост, експертност, решения“ са Антоанета Василева – член на управителния съвет на КМГ, Мирела Петкова от КМГ, Люба Йорданова от „Заедно в час“, Аралин МакМейн от Global Youth and News Media (Франция), Нуми Еверлинг-Беке от Idea Foundation (Унгария), Николета Фотиаде от Mediawise Society (Румъния), Соня Мерляк Здвоч, от Časoris (Словения) и Петя Косева, учител в ЧСОУ „Българско школо".
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
