Радослав Спасов беше много чувствителен към актьорите, те го обичаха, защото разбираха, че ги усеща, каза пред БТА режисьорът проф. Георги Дюлгеров. Най-големите български филмови актьори са запечатани на екрана, благодарение на Радослав Спасов, каза пред БТА кинокритикът проф. Божидар Манов по повод кончината на известния български оператор и режисьор.
„Моите филми биха били немислими без него“, каза Георги Дюлгеров По думите му Радослав Спасов е бил не само човек на камерата, но и един много верен съавтор, защото е имал вродено чувство за ритъм, за композиция.
„Казвахме, че неговото рамо е „кранчето на бате Радко“, защото той много обичаше да снима от ръка и камерата да бъде на рамото му. Беше много чувствителен към актьорите. Те го обичаха, защото разбираха, че ги усеща. Да не говорим, че правеше великолепни портрети. Много сърцат човек, с изключително чувство за хумор. Той разведряваше обстановката на терена с шеги, с някакви разигравания дори, ако щете. За мен неговата кончина е мъчителна, защото си отива един много важен човек на живота ми“, отбеляза Дюлгеров.
„Тъжната новина за кончината на Радослав Спасов е, уви, повод да си дадем сметка какво изключително място заема той в българското кино, в съвременното българско кино. Оператор е на десетки филми, като е работил с най-изтъкнатите наши режисьори – и в игралното, и в документалното кино. Но по-важното е да подчертаем, че той е един от най-ярките оператори на българската операторска школа. Позволявам си да кажа това, защото, наистина, в нашето кино има изключително силни оператори“, каза Божидар Манов.
Той разказа, че Спасов е имал академично образование от московския институт за кино, който е най-старият в света. Винаги е подчертавал обаче изключителната роля за неговите ранни години факта, че е бил асистент на легендата Димо Коларов, обясни проф. Манов. „През неговите ръце са минали като млади асистенти някои от най-добрите ни оператори и Славчо винаги е казвал, че школата на бате Димо е незаменима. И той, Радослав Спасов, го потвърди в своите десетки великолепни операторски филми“, допълни Божидар Манов.
Той отбеляза, че сред най-ярките филми на Радослав Спасов като оператор са „Лачените обувки на незнайния войн“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Мера според мера“ и „Авантаж“ на Георги Дюлгеров, „Време разделно“ на Людмил Стайков. „Още десетки филми би трябвало да се споменат, защото той наистина е работил с водещите български режисьори и името му е вградено във фундамента на съвременното българско кино не само като оператор. Да прибавим, че той успя да направи и четири свои филма като режисьор, при това и съсценарист. Тук, разбира се, че трябва да споменем първият му самостоятелен режисьорски филм „Сирна неделя“. След това – „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“ и последният, който успя да направи – „Живи комини“, посочи проф. Манов.
Филмовият критик отбеляза, че Радослав Спасов е мислил и е възприемал света с всички свои сетива през камерата. „По удивителен начин след лабораторния процес, когато киното беше на лента, след монтажа, успяваше да остави отпечатъка си по абсолютно неповторим начин с цялостната атмосфера на екрана, пространството, което работи само за себе си, благодарение на неговата камера и разбира се – на първо място и в най-първия план – великолепните актьори, които той е снимал и които трябва да са му вечно благодарни, че е създал техния неповторим екранен образ. Актьорът в живота е различен човек, на екрана е съвършено друг. Но най-големите български филмови актьори са запечатани на екрана, благодарение на Радослав Спасов“, каза Божидар Манов.
По думите му Радослав Спасов е направил и четири документални филма с изключителни качества. „Имам предвид двата документални филма за Индия с режисьора Рангел Вълчанов и двата изключителни документални филма за Нешка Робева – легендата на българската художествена гимнастика, в двата документални филма на режисьора Георги Дюлгеров. Добре си спомням тези филми, заради очакването на финалната развръзка в състезанието на световно или европейско първенство, когато мигът трепери от вълнение кой ще спечели златния медал. Камерата на Славчо Спасов успяваше да предаде това вълнение както на килима, където играят момичетата, така и в съблекалнята, където преживяват вълнението на своите колеги. А Нешка Робева с неповторимото си лице на външно сурова, но в действителност изключително чувствителна жена и треньор, преживява тези успехи“, разказа Манов.
„Документалните филми, които Славчо е оставил като оператор, са сред безспорната документална класика на българското кино и не трябва да не ги забравяме. А в голямото игрално кино епосите, които споменах, са наистина върховите постижения както за нашето кино, така и за техните автори – режисьори. Те са наистина в колекцията от най-доброто, което при всяка анкета, годишна класация или обобщение, каквито направи БНТ по повод 100-годишнината на българското кино, те неслучайно изплуваха на първи позиции. Киното е колективно изкуство, но в този синтез на литература, изображение, звук, актьорска игра, музика, художник, декори, костюми – в този сложен, изключително сложен синтез, мястото на оператора е абсолютно незаменимо. През неговата оптика, през неговото съзнание и сърце, през неговата емоционалност преминава всичко като сумарен резултат, за да остане на екрана. Славчо Спасов остави забележителни филми. Поклон пред паметта му“, допълни проф. Божидар Манов.
