site.btaЕдно от трите предсмъртни желания на Шопен, за щастие, не е изпълнено

Сърцето на 39-годишния музикален гений Фредерик Шопен спира да тупти на днешната дата преди 175 години в Париж.

Сърцето на композитора спира да тупти, но не намира покой. В деня преди своята смърт Шопен споделя с обкръжението си три свои последни желания, едно от които, за щастие, не е изпълнено.

Три предсмъртни желания

Първото от желанията било да му бъде направена аутопсия. Причината е, че през целия си живот композиторът е живял с мисълта за смъртта – бил е непрестанно болнав, тежал е едва 45 килограма, заради което е страдал от тежка форма на тафофобия – страх да не бъде погребан жив.

Личният му лекар Жан Крювелие извършва аутопсията на трупа, изважда сърцето на музиканта, поставя го в стъклен буркан, пълен с коняк, и го връчва на неговата по-голяма сестра Людвика. Така изпълнява второто предсмъртно желание на Шопен – сърцето му да бъде отнесено в родната Полша.

Тялото на Шопен е погребано на 30 октомври 1849 г. на парижкото гробище Пер Лашез, недалеч от гроба на неговия любим италиански оперен композитор Винченцо Белини. На погребението е изпълнен „Реквием“ на Моцарт, както самият Шопен е поръчал.

Дългият път на сърцето

Година по-късно сестра му Людвика поставя буркана със сърцето в дъбово ковчеже, скрива го под пелерината си, качва се на влак и го пренася тайно през австрийската митница и руските гранични агенти до Варшава. Там го предава на отците от катедралата „Свети кръст“ - семейна и енорийска църква на рода Шопен. За жалост отците не искали дори да погледнат сърцето заради скандалната връзка на композитора с френската писателка Жорж Санд, за която злите езици говорели, че сменя мъжете „като ръкавици“. Те поставят буркана в прашните катакомби на катедралата, където той остава, докато местен журналист не го открива след близо две десетилетия. По негова инициатива ковчежето със сърцето е вградено в мраморна колона на „Свети кръст“ и става място за поклонение. 

Покой обаче сърцето на Шопен не намира. След като германската армия превзема Варшава през 1939 г., изпълненията на музиката на Шопен са забранени, институтът „Фредерик Шопен“ е затворен, а паметникът на Шопен в парка „Лазиенки“ е разрушен. По време на Варшавското въстание от 1944 г. църквата „Св. кръст“ е повредена и превзета от нацистите. Те изваждат сърцето от мраморната колона. След нови перипетии и странствания, то е върнато в църквата през 1945 г., където се намира и днес.

През 2008 г. полски учени искат разрешение да изследват тъкан от сърцето на Шопен, за да установят дали той не е починал от неизвестното по негово време заболяване муковисцидоза, а не от туберкулоза – както била официалната версия. Полските власти обаче отказват достъп до сърцето до 2064 година.

На 14 април 2014 г. група църковни служители, учени и представители на института „Фредерик Шопен“ изваждат буркана със сърцето на Шопен, и го изследват тайно. Учените се ограничили до визуална проверка и снимки, като не отворили стъкления съд. 

Те публикуват своите открития в статия от 2017 г. в The American Journal of Medicine. Авторите на статията заключават, че Шопен е починал от перикардит, причинен от туберкулоза. 

На фона на лошото здраве на композитора през целия му живот, ироничен изглежда фактът, че най-новите медицински изследвания днес показват, че слушането на музиката на Шопен има терапевтичен ефект при състояния като топлинен удар, слънчев удар, хронична болка, безпокойство, депресия и шизофрения.

Фредерик Шопен е признат за един от най-великите композитори и пианисти на 19-ти век и ключова фигура в епохата на романтизма. 

Свири и твори на тъмно

Малцина обаче знаят, че една от немалкото странности на Шопен била, че предпочитал да твори и свири предимно на тъмно – винаги духал свещите, преди да седне на пианото. Въпреки че е бил дете чудо и свирил виртуозно още от 7-годишна възраст, той израства като срамежлив и притеснителен мъж, който изнесъл само тридесетина публични концерта. По тази причина водел сравнително бедно съществуване. Като начин да печели пари, докато живее в Париж, Шопен изградил мрежа от богати хора, на които давал уроци по пиано. Той обаче бил толкова скромен, че често се срамувал да вземе заплащането си - вместо това учениците му оставяли парите на полицата на камината, като преди това той се обръщал настрани и не гледал.

Нов стил на свирене на пиано

Неговият принос към музиката е огромен, особено в областта на пианото, където той създава нов стил на свирене и композиция, който остава вдъхновение за поколения музиканти. Неговите творби изискват виртуозност и изключителен контрол върху звука. Той използва нови техники като арпежи, трели, бързи пръстови пасажи и уникални начини за педализиране. Шопен създава музика, която звучи по-„пеещо“, като придава на пианото нова лирична и емоционална дълбочина. Също така той често използва сложни и иновативни хармонии. Неговите модулации и необичайни акордни прогресии са силно новаторски за времето си. Ритмично Шопен също е новатор – използва полиритмия и често играе със свободното време, което придава на музиката му уникален ритмичен „дъх“.

Новатор в жанра на миниатюрата 

Шопен е майстор на късите форми, като мазурки, валсове, прелюдии, етюди, ноктюрни и полонези. Макар че някои от тези форми съществуват преди него, той ги преосмисля и трансформира в нов тип произведения на изкуството. Етюдите му, например, не са само упражнения за техника, а пълноценни музикални творби с изключително богат емоционален заряд.

Влияние на полската народна музика 

Шопен черпи вдъхновение от традиционната полска музика, особено мазурките и полонезите, които той претворява за слушане, а не за танц. Чрез тези жанрове той въвежда полската култура в европейската класическа музика. Творбите му в този стил изразяват не само национална гордост, но и дълбока меланхолия, свързана със съдбата на Полша. 

Шопен е роден в селцето Желязова Воля, което се намира на 46 километра от Варшава. Баща му Николà e французин, дошъл в 1787 г. като емигрант в Полша, където е учител в аристократични семейства, а по-късно във Варшавския лицей. Майката на Шопен Юстина Кшижановска, е с висока култура, свири на пиано и пее отлично. 

Шопен прекарва детството и юношеството си в Полша, а на 21 години се мести в Париж, където живее и работи до края на живота си. Той обаче винаги се самоопределя като поляк и говори френски със силен акцент.

Влияние върху други композитори

Музиката на Шопен оказва огромно влияние върху много от по-късните композитори и пианисти. Гении като Клод Дебюси, Морис Равел, Сергей Рахманинов и Александър Скрябин черпят вдъхновение от неговия стил.

Несретен личен живот

Шопен никога не е можел да се оплаче от липса на внимание от страна на жените, но до края на живота си остава ерген.

Само няколко месеца преди да срещне Жорж Санд, Шопен се сгодява за 16-годишната Мария Водзинска, приятелка от детството, която среща по време на пътуване до Дрезден. Годеж, който не може да бъде по-платоничен и романтичен, за съжаление не одобрен от родителите на момичето. От този неуспешен брак Шопен запазва шепа писма и един валс, наречен „Прощален“ с посвещение от него „на госпожица Мария, Дрезден, септември 1835г.“.

Партньорката на Шопен за 10 години, Жорж Санд, е на 32, когато се запознават, а той е на 26. Санд вече се е развела и има две деца, Соланж и Морис. В края на връзката им Жорж Санд решава, че Шопен всъщност е влюбен в Соланж през цялото време, а не в нея, което води до раздялата им. Въпреки това силно приятелство ги свързва до смъртта на композитора.

Приятелство и ревност го свързва с Ференц Лист

Шопен и друг велик композитор – Ференц Лист са били приятели, но помежду им имало музикална ревност, защото и двамата били виртуозни изпълнители, които се съревновавали на пианото. Двамата са свирили заедно няколко пъти и взаимно са се уважавали, но си остават съперници. 

Лист пише първата биография за живота на Шопен и е цитиран да казва 27 години след смъртта му, че „никой не може да се сравнява с него: той блести самотен, безподобен на небосклона на изкуството“.
Шопен посвещава своите етюди оп. 10 на Лист, но последният ги свири толкова добре, че Шопен малко завижда. Той пише на своя приятел и колега музикант Хилер: „Бих искал да му открадна начина, по който свири моите етюди.“

При жените между двамата също имало известно съперничество и ревност – любовницата на Лист графиня Мари Д'Агул била тайно влюбена в Шопен, а самият Лист си падал по любимата на приятеля си Жорж Санд.

Третото, неизпълнено предсмъртно желание на композитора

Шопен призовава до смъртния си одър Делфина Потоцка, полска графиня, видна красавица и бивша негова любовница. Той я моли да изпее националния химн на Полша. Твърди се, че е издъхнал, когато тя е завършила химна. Последните му думи били: „Майко, бедна ми майко“.

Преди да издъхне обаче Шопен заръчва на графиня Потоцка всички негови непубликувани композиции да бъдат унищожени.

За щастие това негово желание е пренебрегнато от майка му, сестрите му и музикалния му издател. Шопен има няколко десетки композиции в различни стилове, които са публикувани посмъртно, предимно валсове и полонези.

Днес творбите на Фредерик Шопен продължават да бъдат обожавани и изпълнявани по целия свят, като вдъхновяват нови поколения пианисти и композитори. Неговото наследство остава незаменимо в класическата музика.