site.btaВ изложбата „Истината за истината“ аз предлагам една забавна и странна игра на зрителя, каза пред БТА Правдолюб Иванов

Аз смятам, че предлагам една игра на зрителя – от една страна забавна, от друга страна – това ще му отвори едно поле за интерпретация. Това каза пред БТА художникът Правдолюб Иванов за изложбата си „Истината за истината“ .

Авторът отбелязва, че „Истината за истината“ е една парадоксална фраза, която предпоставя, че истината не е една, или истината има нужда от обяснение чрез друга истина. 

В експозицията той представя свои важни, но непоказвани в България творби, които могат да бъдат разгледани до 10 май в столичната галерия „Сариева“ (Sarieva@Dot Sofia). 

„Тези творби са показвани на различни места - през Ню Йорк, Шанхай, в Европа. Така се случи, че голяма част от кариерата ми, не само моята, но и на много колеги, се разви в по-голяма част в чужбина - музеи, изложби, панаири“, обяснява авторът и отбелязва, че с екипа на галерията са се опитали да направят такава селекция, която да обхваща максимално широк спектър от медии – „като се почне от орденски лентички, мине се през фотография, която е закрепена върху платформи на колелца, има живопис с маслени бои, има рисунки и дори един салам. Медиите, които са включени, са много различни и зрителят, влизайки, трябва да работи съзнанието му с тези скокове от медия на друга медия, плюс и темите на самите произведения“, казва още Иванов.

Творбите, показани в „Истината за истината“, са създавани в периода 1998 г - 2024 г. „Много ми се искаше тези неща не просто да ги покажа, а и да видя дали интерпретацията на тези произведения се е променила през годините. За мен това е много интересно и това е другата част от играта, за която казах, че предлагам на зрителите“, казва авторът.

ГРАДЪТ, КОЙТО СПИ В МЕТРОТО

През 1998 г бях в Ню Йорк с една резидентска програма и това е градът, който е абсолютно зашеметяващ. И като пристигнах там, първото нещо, което човек чува от местните, е, че Ню Йорк никога не спи. И Франк Синатра има една песен, в която се пее същото. И наистина – там 24 часа се чува едно боботене от гигантския град и това, което обаче аз видях, пътувайки непрекъснато с метро от квартирата ми до ателието, което ми дадоха, които бяха в двата края на Ню Йорк, виждах хора, които спят по седалките – сутрин, като отиват на работа недоспали, вечер, уморени, като се връщаха от работа. И тогава се роди тази идея да започна да правя снимки със скрита камера. Купих си специално една малка джобна камера, която криех в ръкава. Изработих си система как да снимам, защото тогава нямаше дигитални апарати, всичко е на лента, а този апарат произвежда звук. И в първите няколко опита видях събудени физиономии пред апарата и затова снимах, когато спира метрото и скърца, за да не се чува. Така че направих около 500 фотографии, за да избера тези 100 със спящи хора, разказва Правдолюб Иванов.

После решава да прикрепи подбраните фотографии за отделни колелца, озаглавявайки работата „Сънят на превозните средства“. Той разказва, че не е ясно – кое са превозните средства – дали тези малки колелца, дали метрото, което се вижда зад спящите хора или пък самите те са превозни средства за собствените си мечти. По думите му спящият човек прилича на нежив човек, има някаква травмичност. Освен този социален елемент – уморени хора спят в метрото, има и нещо катастрофично, казва още Иванов.

ПРОТИВОПОЛОЖНИ ИДЕИ С ЕДНАКВА ВАЛИДНОСТ

Според Иванов визуалното съдържа в себе си едновременно различни и много често противоположни идеи с еднаква валидност. „Нещо, което например в текст би изглеждало странно или налудничаво, или неистина или ненормалност. Във визуалното изкуство това е абсолютно възможно. И съм чел текстове за мои работи, които ги разглеждат по начини, които и аз не съм видял, някаква друга страна, която допълва и в същото време е сякаш отрицание на това, което е работата“, обяснява той.

Правдолюб Иванов разказва, че рисунката на която е кръстена изложбата, също се казва „Истината за истината“ и показва два парадоксални предмета в странна дихотомия, така че не е много ясно какво точно вършат тези предмети един с друг – дали бормашината разбива прожекционния апарат, или прожекционният апарат прожектира собственото си унищожение.

„За мен е по-важна спонтанната реакция на зрителя и неговата интерпретация“, уточнява той. И подчертава, че е решил сега да покаже тази изложба в България, защото спазва свой принцип да показва работите само когато прецени, че има място и им е времето да бъдат показани. „И много често работи отлежават по десет години, за да ги покажа, както тази вече 27 години. Просто прецених, че сега е моментът“, казва той.

Правдолюб Иванов е роден през 1964 г. в Пловдив, но живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София и е доктор на изкуствата от 2015 г. Той е съосновател на Института за съвременно изкуство – София. Негови творби са представяни на престижни форуми в Турция, Косово, Словения, Австралия. През 2007 г. заедно с Иван Мудов и Стефан Николаев участва в българското официално представяне на 52-рото Венецианско Биенале. Той е участвал в значими международни изложби в музеи и институции като Fridericianum Museum, Касел, Германия, Essl Collection, Клостернойбург, Австрия, Neues Museum Weserburg, Бремен, Германия, Royal Academy of Arts, Лондон, Museum of Contemporary Art, Краков, Полша, TANAS, Берлин, Neuer Berliner Kunstverein, Берлин, Villa Empain, Boghossian Foundation, Брюксел, Zachęta National Gallery of Art, Варшава, Triennale di Milano, Милано, Neues Museum, Нюрнберг, Германия; Kunstmuseum Ravensburg, Германия.

Работите на Правдолюб Иванов са част от  публичните колекции Kontakt-Collection на ERSTE Bank, Австрия, Art Collection Telekom (Deutsche Telekom AG), ArtWorks – Collection (Deutsche Bank), Block Collection в Neues Museum, Нюрнберг, Германия, Collection Europe Investment Bank, Люксембург, Collection EPO-Europe, Мюнхен, Градска галерия, София, ARTER Museum, Истанбул, Турция и Национална художествена галерия, София, България. Неговите творби са публикувани в списания като Frieze, Flash Art, Kunstforum, Artforum, както и в издания като East Art Map и Show Time – The Most Influential Exhibitions of Contemporary Art.