site.btaОще сме много далече от опасността домашното роботче да ни изтегли парите от картата и да си вземе билет до Бали, казва доц. Любен Боянов от УНСС

EZ 10:05:31 30-01-2022
TS1001EZ.002
Наука - интервю - доц. Любен Боянов

Още сме много далече от опасността домашното роботче да ни изтегли парите от картата и да си вземе билет до Бали, казва доц. Любен Боянов от УНСС


София, 30 януари /Пепа Витанова, БТА/
"Животът в дигиталната Земя ще е напълно различен от този, който познавахме доскоро, но така е било и след предишните преходи, породени от аграрната, индустриалната и информационната революции. Дигиталната трансформация на света е в пълен ход, съревнованието за по-бързото й прилагане - също. Облачни услуги, изчисления в края и мъглата, виртуални машини и контейнери, блокчейн, виртуална и добавена реалност, роботи и боботи са на една ръка разстояние от нас. Всички сфери на живота са дигитализирани, включително изкуствата и спорта. Най-назад са някои сфери, от които хората са най-често недоволни - администрация, законодателство и политика, но и там новите технологии скоро ще пробият", казва в интервю за БТА доц. д-р Любен Боянов, преподавател в катедра "Информационни технологии и комуникации" в УНСС.

Той води магистърски курсове по "Интелигентни обекти", "Трансформация с Интернет на обектите" и "Киберсигурност". Има над 70 научни публикации и учебници както на български, така и на английски език. Автор е на книгите "Съвременното дигитално общество" (2015 г.) и "Дигиталният свят" (2021 г.).

Доц. Боянов обръща внимание на плюсовете и минусите от масовата дигитализация. "Светът навлезе в първата фаза на глобалната дигитализация. Тя се развива стремително и обхваща вече почти всички обекти и сфери на човешката дейност - от дома до Космоса, като генерира огромни и все по-нарастващи масиви от данни. Големите данни са като кристална топка, която би могла да отговаря на въпроси, свързани с времето, което още не е настъпило. Но на всички нас предстои и едно още по-голямо затъване в дигиталното море и преекспониране от дигиталното облъчване. Всеки индивид на планетата може да поства, дори онези, които вярват, че Земята е плоска, че във ваксината има чипове за контрол на мозъка или че Интернет се контролира от седем души на тайна церемония."

Според доц. Боянов светът трябва да създаде опции за аварийни ситуации - без компютър, Интернет и мобилна връзка: "Хората трябва да могат да мислят, наблюдават и анализират и без програми с изкуствен интелект" .

Той посочва също, че има връзка между енергийната криза в света днес и масовата дигитализация, макар дигиталните продукти да не са в основата на кризата. Годишният разход на ток на най-мощния компютър в света струва 40 милиона лева. Изграждането и пускането му в работа струва около 1,2 милиарда щатски долара.

Следва цялото интервю:

- Доцент Боянов, в книгата си "Дигиталният свят" разглеждате темата за компютъризирането на света. Според Вас до 5-10 години дигитализацията ще навлезе масово навсякъде и във всичко. Това е устойчива тенденция от години, какво е по-различното сега?

Доц. Любен Боянов: Чиповете и технологиите, свързани с компютри и Интернет напреднаха неимоверно много и станаха масови и евтини. А и доразвиха редица технологии около себе си, с което нашият телевизор, хладилник, кола и климатик могат да се управляват дистанционно или да ни уведомяват за предаване, липсващ продукт, ограничение на скоростта, да напомнят, че е време за кафе. На практика всичко вече се дигитализира. И то във всички сфери, повечето от които разглеждам в книгата: финанси, селско стопанство, медицина, образование, екология, храна и напитки, изкуство, спорт и журналистика.

Дигитализацията навлиза в немислими доскоро места и продукти. Вече има крушки (за осветление - т.нар. умни крушки), в които има повече памет от компютъра, който е изчислявал орбитите и е сочил пътя на ракетата с хората, които кацат на Луната за първи път. Новите луксозни автомобили имат повече софтуерен код, отколкото операционната система Windows, а кабелите, които свързват дигиталните устройства в тези автомобили имат обща дължина до 5000 метра. Все повече човешки дейности отиват в забравата (някой помни ли машинописките и сервизите за аудио и видео оборудване?), но пък бизнесът и работодателите търсят хора с дигитални умения, даже за наглед елементарни дейности. За разработката на иновативни продукти, програмисти на системи с изкуствен интелект, експерти по киберсигурност и специалисти за големи данни се предлагат шестцифрени заплати. Нашият личен и професионален живот са претрупани с цифрови приложения и възможности за моментален достъп до данни и информация. Ние ежечасно работим с информационните дигитални технологии, чрез които приемаме, развиваме и споделяме мисли, идеи и даже мечти. Всички те много често са генератор на други идеи. Само за десетилетие почти всеки човек започна да седи "залепен" и много зависим от своя смартфон (аз го наричам свързан в Интернет компютър с камера за снимки и видео с допълнителна функция на телефон).

Светът навлезе в първата фаза на глобалната дигитализация. Тя се развива стремително и обхваща вече почти всички обекти и сфери на човешката дейност - от дома до Космоса. Масовата дигитализация генерира огромни и все по-нарастващи масиви от данни. Те вече носят знания и ползи на хората, подобряват бизнеса, производствата, правят транспорта по-безопасен и ефективен, градовете - по-удобни и функционални. За тяхното извличане, съхранение и обработка обаче, са необходими изчислителни среди, с които досега или не разполагахме, или бяха недостатъчни.

- Днес данни се събират от всяка сфера на живота. Разкажете повече за практическия смисъл от това. Какво значение имат за хората постъпващите отвсякъде трилиони или даже квинтилиони байтове от данни?

Доц. Любен Боянов: Големите данни за нашата малка Земя ще се окажат много важни в близките месеци и години. Дигиталните данни днес могат да ни информират за почти всичко - температурата на изпичане на филийки в тостер, дебелината на космите при използване на умен гребен, място на стока в магазина, движението на голяма бяла акула в Индийския океан, видео картина от Международната космическа станция и дали сме стояли прекалено дълго време, без да сме се движили (подканяне, което идва от умния ни часовник или от система, следяща продължителността на шофирането ни в автомобила).

Данните се ползват не само за да се разбере кое и как работи добре и правилно, и кога и как - неправилно (кога се разваля двигател или ще е необходима смяна на част и пр.), но и ни дават прозорци за бъдещето (след като знаем какво и как да не правим). Например, научаваме и може да отчетем в реално време (защото има сензори за влага) кога и колко да поливаме различните насаждения. От модели на пазари и стоки, както и на икономически рамки вече се предвижда кога и как ще се вдигат акции и активи. При предсказването на времето е въпрос на време и инвестиции (поставяне на повече сензори навсякъде и използване на мощни компютри за обработка на данните от тях) прогнозите да станат много точни. Големите данни ще променят и образование, транспорт, здравеопазване и всички други сфери.

Първите области на големите данни, които се използваха масово и в реално време бяха мрежите Фейсбук, Линкид, Туитър и т.н. Точно тези фирми (както и американското НСА) разработиха средства (софтуер) за тяхната обработка, което не е тривиално. За да обработиш 100 милиона или 100 милиарда данни, не може да използваш нито мощен компютър, нито много сървъри, нито суперкомпютри, които са създадени да решават сложни задачи, но от друг вид (молекулярна динамика, процеси от физиката, математически уравнения).

Нашият свят вече разполага с гигантски центрове за данни, както и със свръхбързи суперкомпютри, които скоро ще достигнат немислимата преди 10-тина години т.нар. екза-степен или екзафлоп производителност. Наред с това съществува глобална информационна свързаност и използване на най-разнообразни дигитални средства - от смартфон (прозорецът към личния или световния дигитален свят) и умен часовник до петафлопови суперкомпютри. Днес човечеството не се чуди дали да ползва дигитални средства, а как по-бързо и ефективно да ги въведе и използва.

Дигиталната трансформация на света е в пълен ход, съревнованието за по-бързото й прилагане - също. Облачни услуги, изчисления в края и мъглата, виртуални машини и контейнери, блокчейн, виртуална и добавена реалност, роботи и боботи са на една ръка разстояние от нас. Всички сфери на живота са дигитализирани, включително изкуствата и спорта. Най-назад са някои сфери, от които хората са най-често недоволни - администрация, законодателство и политика, но и там новите технологии скоро ще пробият.

Големите данни не са само поредици от нули и единици на степен над 15, нито пък скролващи се зелени екрани, а недра от неизкопани тайни. Последователностите и зависимостите могат да отговорят на изконни въпроси, да помогнат за създаването на животоспасяващи нови лекарства, на революционни подходи в науката и обществената дейност.

Големите данни са нещо много повече от прилагане на информационните технологии в медицината, финансите, логистиката, земеделието, производството, търговията, спорта и др. Те често съдържат отговори на това, което не ни е било понятно до момента. А вероятно най-интригуващото и важно свойство на морето от данни е насочено към онази загадка за хората.

Големите данни са като кристална топка, която би могла да отговаря на въпроси, свързани с времето, което още не е настъпило.

В книгата давам три примера за използване на големи данни с платформа за големи данни в УНСС. В единия случай се обработват над 20 милиона данни от метеорологични станции у нас, като това става в рамките на минутка. Правят се бързи справки за студени/топли/приятни за живот места, може да се направи справка за всичко, което си пожелае човек, а по-нататък сигурно ще правим и предвиждания и заключения за различни места/области у нас.

- Във фокуса на професионалните Ви изследвания са и две горещи не само в ИТ сферата, но и в публичното пространство теми - изкуственият интелект и квантовите компютри. Някои хора се плашат от бъдещото съжителство с тях. Имаме ли основания за безпокойство?

Доц. Любен Боянов: Докато по първата тема се работи нон-стоп и сериозно, което разбира, се води до много резултати, втората засега е свързана главно с очаквания и надежди - логично, резултатите там са по-малко. От друга страна, по първата тема има и свръх много спекулации (как хората ще станем излишни и апокалиптични картини от този вид) и малко разбиране. Това е все пак програмен код, написан от хора и макар и да има "собствен живот" в някаква степен, още сме много далече от опасността телефонът ни (или домашното роботче) да ни изтегли парите от картата и да иде на спа или да си вземе билет до Бали.

Дигитализацията все повече ще се развива и навлиза, но човекът ще остане. За сега няма опасност той да бъде изместен, но все пак си има неизвестни в тази област - как, къде... и разбира се едно "Дали?" както е в песента на "Таралежите се раждат без бодли". Ние или по-скоро нашите деца и внуци, може би, ще знаят отговорите на тези въпроси.

Смайващите ежедневни открития на дигиталния свят се дължат именно на взаимодействието между човека и дигиталните устройства. През последните няколко хиляди години, човекът е демонстрирал сравнително постоянно мислене и поведение. Ала хората са нямали достъп до данни от миналото или за дълбоките структури на живия и неживия свят. Днес технологиите ни носят такъв растящ достъп. От нас зависи дали новите знания ще са благословия или проклятие. Ще е много важно не само създаването на нови процесори с хиляди ядра и терабайта памет, а най-вече как, какво и защо ще се обработва в тези процесори и какво, защо и докога ще съхранява то в паметта им.

Животът в дигиталната Земя ще е напълно различен от този, който познавахме доскоро, но така е било и след предишните преходи, породени от аграрната, индустриалната и информационната революции. Протичащата в момента дигитална революция отново ще промени живота на Земята и ще създаде огромни възможности, но тя крие и нови опасности и проблеми. Правителствата ще следят ли всяка наша стъпка и действие, ще четат ли, ще анализират ли всичко написано и казано от нас? Търговските вериги ще се намесват ли в нашия избор на продукти и услуги? Програмите с изкуствен интелект ще изземат ли нашите мисловни и творчески дейности? Доколко ще останем хора и ще имаме ли право на собствено мислене?

Решенията и действията зависят от нас. От човека. Неговият мозък все още не е дигитален. Ако някога това стане, ще възникне въпросът откога и до каква степен дигиталният мозък има самосъзнание, доколко е човешки и дали ще има някой, който да зададе и отговори на въпроса "Кога живяха хората?"

Светът трябва да създаде опции за аварийни ситуации - без компютър, Интернет и мобилна връзка. Хората трябва да могат да мислят, наблюдават и анализират и без програми с изкуствен интелект.

- Има ли връзка между енергийната криза, която изпитва светът днес и масовата дигитализация? В книгата си пишете за "фермите" с петабайтови суперкомпютри с няколко милиона процесорни ядра, които консумират стотици мегавати електрическа енергия (колкото произвежда една средна ТЕЦ).

Доц. Любен Боянов: В днешния свят има огромно количество носители, от дигиталните играчки до суперкомпютъра Фугака, който консумира почти 30 мегавата електроенергия. Това означава, че годишният разход на ток на най-мощния компютър в света струва 40 милиона лева. Изграждането и пускането му в работа струва около 1,2 милиарда долара.

Връзката е явна, макар и причината за енергийната криза да не е основно в дигиталните продукти. Светът има свръхпроизводство на какво ли не (меки покривала на капаците на тоалетните чинии, всякакви видове джаджи - потребни и непотребни, купища дрехи и т.н. и т.н.), което консумира много енергия. В развитите страни светлинният отпечатък от Космоса е огромен и т.н. и т.н. Все пак дигитализацията определено влияе - всяко дигитално устройство изисква електроенергия, а фермите от сървъри (за Фейсбук, Ю-тюб и всички останали известни имена зад компютърния екран) и суперкомпютрите ползват мощности колкото от ядрени централи. Само "копаенето" на биткойни (принципно безсмислено изразходвани компютърни ресурси - нищо полезно за хората не пресмята, но е мания) консумира около 110 теравата годишно - приблизително колкото енергия използват страни като Швеция или Малайзия. Сами може да прецените колко много енергия се изразходва (в случая - напразно), но пък никой не може да си представи днешния свят без смартфон, компютър, таблет, електронни табели, телевизия и т.н. и т.н. Все пак последните са удобство и много улесняват хората, докато ако се погледне в общ план, ще се намерят много излишни и неважни дейности, където се прахосва ток. И тук (като в дигитализацията и информационната сигурност) най-харчещият фактор е човекът и редица негови дейности (несвързани с важни функции на ежедневието).

- Да завършим с въпроса, който задавате в книгата си "Дигиталният свят": до къде ще стигне дигитализацията на света? Има ли компютъризацията на човека своя горна граница?

Доц. Любен Боянов: - Задаваме си куп въпроси. Ще успее дигитализацията да поправи щетите, нанесени от индустриализацията и безотговорните дейности на хората от столетие насам или ще нанесе нови? Ще настъпи ли момент, когато хората няма да могат да правят нови неща и да усъвършенстват съществуващите, защото компютрите/дигиталните устройства ще го правят по-добре? Кога данните ще са по-важни от всичко останало (включително парите)? Какво ще правим, когато компютрите и роботите правят всичко (или почти всичко) - ако само ще ги наблюдаваме, къде ще е нашето място в развитието?

След дълги години развитие на малки стъпки, днес дигитализацията навлезе с огромни скокове не само в лаптопи и смартфони, но и в дронове, уреди и роботи, които вече вършат немалка част от човешките дейности, свързани с физически труд. Повечето от най-модерните фабрики са почти без човешко участие!

Машини със сензори и мрежи изработват повечето промишлени, битови и хранителни продукти. Освен механичната работа, с развитието на изкуствения интелект бавно, но постепенно и сигурно ще отпадат и редица човешки дейности, свързани с мисленето, използването на човешкия опит и творчеството! Освен все по-малко физически дейности, дигиталните данни и тяхната обработка намаляват необходимостта от някои умствени дейности на хората (това вече става в много области - не помним номера, дати, събития, процеси - всичко това го има в дигиталната мрежа).

Дали заради дигитализацията светът ще стане планета на лежащи, малко движещи се, наблюдаващи и нищо неправещи хора? Дали ще настъпи Криза Век-21, която ще е като вируса от последните години? Дали ще запазим своята индивидуалност и лично пространство, или те ще са видни за фирмите, които използвайки информацията за нас, ще ни предоставят дигитални услуги и ще предлагат индивидуална, персонализирана търговия? Ако не трябва да работим нещо, ако не трябва и да мислим, дали ще оцелеем? Един мускул атрофира, когато не се ползва, мозъкът също атрофира, когато не работи. Дигитализацията и големите данни водят до атрофия на някои дейности, но все още големите данни ни карат да мислим повече, защото не знаем истините и знанията зад тях, но когато ги научим - дали мисленето ще спре? Дали пък животът не е блокчейн разпределена виртуална машина?

Понастоящем е видно и неоспоримо, че големите данни и новите устройства (развиващият се и прилагащ се ИнО), както и новите подходи водят към напълно нови области на работа и знания - интердисциплинарните. Днес един биолог, химик и даже спортист, за да е на върха в своята професия трябва да използва данните от дигиталните устройства или програми. За това, той/тя трябва да умее в съвместна работа с ИТ специалисти да ги събира и тълкува. От своя страна терминът "ИТ специалист" днес се простира в твърде широк спектър - множеството ИТ специалности имат все по-малко допирни точки помежду си. Това означава, че споменатите по-горе не-ИТ специалисти трябва да работят с колеги от много ИТ специалности - хардуеристи, програмисти (софтуеристи), специалисти по мрежи, по облачни услуги, бази данни, сигурност, уеб приложения, мобилни приложения и т.н. и т.н.

Все по-често към тях ще са необходими и статистици за обработка на получените от дадена работа/задача данни. Освен това такива екипи от ИТ и от не-ИТ специалисти ще бъде необходима помощ от специалисти-теоретици в работната област, както и експерти с много опит в анализа на данните. Ясно е, че в още по-трудни моменти ще се намесват математици, които да предлагат и създават подходящи (или нови) алгоритми, структури и абстракции, които убягват на инженерите и програмистите. Когато от изброяване на приложни професии се стигне до математиката, продължението е трудно, защото след нея е само Космосът.

Големите данни, които идват отвсякъде и се отнасят за всичко, ще дадат нови знания на човечеството - както това са направили Нютон, Айнщайн, Хайзенберг. Отново ще има велики имена, но зад тях няма да има ябълка, светлина или атом, а 10 на степен 20, 30 или 40 големи данни. Във всяка област ще научим неща, които хилядолетия не сме знаели, но сега ги виждаме и разбираме, защото големите данни са ни ги "извадили". Много мистерии ще бъдат разбулени. Ала ще ни останат много други, вероятно ще се появят и нови. Дали големите данни ще ни помогнат да разберем категории като "мислене" и "радост"?


/ТС/