"Достигам възраст, в която краят на живота наближава" - на 91 години френско-гръцкият режисьор Коста-Гаврас казва, че се готви за смъртта, правейки това, което умее най-добре: ангажиран филм, предаде АФП.
Почетен гост на фестивала "Люмиер" в Лион, Франция, режисьорът представи новия си игрален филм "Последен дъх" (Le Dernier Souffle), който ще излезе по кината през януари 2025 г.
Адаптиран по книгата на философа Режи Дебре и лекаря Клод Гранж, този ангажиран филм проследява философските дебати за смъртта между специалист по палиативни грижи (Кад Мерад) и писател (Дени Подалидес).
Коста-Гаврас знае, че краят не е далече.
"Бих искал този край да е добър, без болка, без драма, без постоянна агония. Смъртта ни ужасява от малки и не искаме да говорим за това. Не, ние трябва да говорим за нея и да се подготвим!", казва режисьорът.
Това е и причината Коста-Гаврас да направи този филм - заради себе си.
"Изпитвам някакъв огромен смут, че съм погледнал смъртта в лицето съвсем спокойно, съвсем лежерно", казва Дени Подалидес, сравнявайки филма с "изключително деликатен манеж".
Роден на 13 февруари 1933 г. в Лутра-Ираяс, Пелопонес, Константинос Гаврас напуска Гърция заради антироялистката дейност на баща си и пристига в Париж през 1955 г.
"Изключително се гордея с начина, по който ме приеха във Франция. За първи път ме нарекоха господине. И това продължава и до днес", споделя Коста-Гаврас.
Режисьорът получи специалната награда на фестивала "Люмиер" от своя американски колега Тим Бъртън, който похвали неговото
"човешко, красиво и обмислено" кино.
Коста-Гаврас се прочу в края на шейсетте години с политическите си трилъри като "Z" (1969). Във филмите си режисьорът засяга и темите за имиграцията ("Рай на Запад"), капиталистическото общество ("Капиталът") и гръцката финансова криза ("Възрастни в стаята").
Майсторът на подобен род филми признава, че правенето им винаги е трудно, тъй като те отблъскват продуцентите и спонсорите.
Коста-Гаврас казва още, че дължи творческата си свобода на съпругата си Мишел Рей Гаврас, която е организирала живота им по такъв начин, че той да може да прави филмите, които иска, както и на успеха на ранните си кинотворби.
Режисьорът е убеден, че всички филми са ангажирани, не само неговите. "Да, аз съм ангажиран, но всички ние сме ангажирани, когато правим филми!", казва той.
"За мен филмите са като дискусия с приятели около една маса, на която сте изпили хубаво питие, похапнали сте добре и си разказвате истории. Всеки се опитва да разкаже история, която го докосва дълбоко. Точно така се опитвам да правя филми. Не мисля, че има друг начин за правенето им", допълва Коста-Гаврас.
Повече от техниката или естетиката режисьорът, който дълго време прави филми с приятелския си кръг, включващ Ив Монтан и Симон Синьоре, държи на значението на актьорите.
"Винаги трябва да установиш много близки отношения с актьора, за да се превърне той в образа, който искаш да бъде. Аз не режисирам актьорите, а работя с тях", казва още Коста-Гаврас.
На въпрос дали осъзнава колко далече е стигнал, режисьорът казва, че не обича особено да гледа назад, особено когато има нови идеи и живее в свят, който се е променил толкова много и е изключително провокативен в редица отношения.
/АКМ/
news.modal.text
