site.btaАкад. Вася Банкова е първият носител на "Голямата награда за наука на БАН"

Акад. Вася Банкова е първият носител на "Голямата награда за наука на БАН", която й се връчва за изключителни постижения в науката за 2024 г. Тя беше обявена от председателя на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски и от акад. Христо Цветанов - председател на Комитета за определяне на наградата, на тържественото събрание и концерт в Софийската опера и балет за 155 години от създаването на БАН.

Българската академия на науките, Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК) удостояват акад. Вася Банкова с "Голямата награда за наука на БАН" за 2024 г., обяви акад. Ревалски.

Шестима великолепни и световноизвестни учени участваха в това състезание, което прави много престижна наградата, която се връчва сега, каза акад. Цветанов.

"В този момент на изключително признание за мен съм преизпълнена с благодарност - за високата оценка, която получих от този толкова престижен комитет за наградата. И съм много съм щастлива, защото това признание не е само за мен, то е признание за групата, в която работя и за института, в който работя и за цялата Академия. Благодарна съм на колегите, с които години наред сме работили заедно, защото никой в нашата наука не може сам да постигне тези резултати, които сега са високо оценени. Благодарна съм на всички колеги от института, с които сме работили, на всички колеги от Академията, с които сме работили заедно, благодарна съм на много колеги от най-различни страни по света, с които сме работили заедно. И съм благодарна на своя съпруг за всичко. Искам да кажа, че за мен е изключителна чест, че имах възможност да прекарам целия си трудов стаж в Института по органична химия с Център по фитохимия в БАН, защото още от студентските години и до днес за мен БАН е храмът на българската наука", заяви на церемонията акад. Вася Банкова.

Конкурсът за отличието се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). "Голямата награда за наука" се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получили високо международно признание.

Тази награда беше в моята програма за управление на БАН и много се радвам, че може да я реализираме. Нейната цел е да се превърне в най-престижната награда за наука в Българи, без да подценявам другите. Тя ще бъде връчвана в три категории, като тази година е в областта на природните и инженерните науки. Другите две области на наградата ще са за науките за живота - през следващата година, за социалните и хуманитарните науки - след две години. Това ще е индивидуална награда за постиженията на учен от научна организация или от българско висше училище, обясни акад. Ревалски. 

Преди връчването на наградата председателят на БАН произнесе слово за 155-годишнината от създаването на Академията, като припомни, че тя е започнала своята дейност като Българско книжовно дружество (БКД) през 1869 г. в Браила.

"От самото си преобразуване Българската академия на науките е най-търсеният и разпознаваем партньор в България в международното сътрудничество. Нашият научен архив съхранява внушителен брой предложения за сътрудничество от страна на европейските академии още от времето на първите години на дружеството, които стават основа на международните връзки на БАН - разширявани и укрепвани в продължение на повече от столетие, днес те са значим потенциал на българската държава в областта международното научно сътрудничество. Нека да споменем десетките двустранни споразумения с най-големите научно-изследователски институции в света; членството в авторитетни европейски научни организации като Консултативния съвет на европейските академии -  EASAC и ALLEAQ, общността на всички европейски академии, които са гаранти за високото качество на европейската наука, стимулират напредъка в научните изследвания и иновациите, и като обединения на европейския научния потенциал дават обосновани мнения за решаване на важни предизвикателства пред Европа и света", каза акад. Ревалски.

Той отбеляза, че и в сегашни дни БАН е водещият научен център в България, в който се провеждат научни изследвания на световно равнище. "Със своя академичен състав, представляващ около 15% от научния потенциал на страната, БАН създава почти 40% от националния научен продукт. Учените в БАН изпълняват 40% от проектите по рамковите програми на Европейския съюз, сега са ангажирани и в програмите за възстановяване, а регионалните академични центрове обединяват в тази дейност изследователи от цялата страна. Като съветници на нацията, ние развиваме наука на високо световно ниво в полза на обществото и сме жизненоважен ресурс, на разположение на българските държавни институции. БАН извършва изключително важни национални оперативни дейности, свързани със сеизмологичната активност в страната и региона, в мониторинга на Черно море, в екологичната обстановка, в непрекъснато следене на радиационния фон и редица други. Ако нашите предшественици преди 155 години мобилизираха духовните сили на нацията в посоката на въжделенията за нова, модерна  държава и в стремежа за независимост и просперитет, то днес ние сме в състояние да предложим компетентна, обективна и независима експертиза по ключови проблеми от всички области на обществения живот. В епоха, белязана от бързи технологични иновации и сложни глобални предизвикателства, БАН е институция, чрез която могат да се определят много от жалоните, нужни за политиката на всяка една модерна държава. Нека да пребъде и през следващите 155 години - за просперитета на нашето Отечество и на българите", пожела председателят на БАН.

Акад. Юлиан Ревалски започна словото си с обръщение към Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, който присъства на тържественото събрание. "За нас, учените и служителите на Българската академия на науките, е огромна чест, че Вие лично, като глава на най-старата национална институция на българската държава - Българската православна църква, сте тук сред нас, за да отбележим заедно 155-ата годишнината на исторически втората по създаване национална институция на България - Българската академия на науките", каза акад. Ревалски.

Той приветства с добре дошли на празника на БАН и народните представители, представителите на изпълнителната и съдебната власт, представителите на дипломатическите мисии, на чуждестранните академии и научни организации, на медиите и учените.

В словото си акад. Ревалски говори и за преобразуването на БКД в БАН. "С прогласяването на Академията на 1 февруари 1912 г. всъщност се полагат основите на днешния национален изследователски център, започват първите научни дирения, финансирани от академичния бюджет, донесли и първото международно признание на българската наука. В последвалите десетилетия и досега, учените от Българската академия на науките постигат резултати, получили световна известност, като откритието на фотоелектретното състояние на веществата, довело до развитието на копирната техника, изследванията за кристалния растеж, методът на леене с противоналягане и редица други. В годините след Втората световна война, новосъздадените институти към Българската академия на науките бяха катализаторът за развитието на модерните индустрии на страната, които позволиха такива световни постижения, като създаването на четвъртия електронен калкулатор в света - "Елка", и на първия български микрокомпютър, нареждането на България сред държавите с ядрена енергетика, развитието на фармацевтиката в България, изстрелването на България до шеста страна в света, изпратила човек в Космоса, пробивите на световно ниво в полимерната химия и биомедицината, и редица други", изброи постиженията на БАН акад. Ревалски.