site.btaБългарската академия на науките ще отбележи 155 години от създаването си с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет

Българската академия на науките (БАН) ще отбележи 155 години от създаването си с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет. Тържеството ще се състои днес от 18:00 ч., като входът е само с покани, съобщи пресцентърът на БАН.

Поканени да присъстват на празника са представители на президентството, на Министерския съвет, Народното събрание, дипломатическия корпус, местната власт, академичната общност, чуждестранни академии, международни партньорски организации и други.

На тържеството за първи път ще бъде връчена "Голямата награда за наука на БАН". Конкурсът за отличието се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). "Голямата награда за наука" се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получили високо международно признание.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще произнесе празнично слово на тържеството.

БАН е правоприемник на Българското книжовно дружество

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.

Първи председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас.

През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея

С помощта на своя дългогодишен председател Иван Евстратиев Гешов, който е политик и общественик, Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. Двадесет и двама академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ три милиона лева за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.

Академията развивала дейността си в три научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.

БАН днес е научноизследователски център, утвърждаващ българската наука

Днес Българската академия на науките заема достойно място в научноизследователското пространство у нас и в чужбина, активно утвърждава и популяризира българската култура. Със своите фундаментални и научноприложни постижения, и резултати, многообхватна и висока експертиза, учените от БАН подпомагат обществото и икономиката на страната, държавните и местните институции, допринасят за повишаване на качеството на образованието и на качеството на живота, участват в преодоляването на кризи и предизвикателства, отбелязват от Академията.

В Българската академия на науките се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията.