site.btaСофийската опера отбелязва 100 години от рождението на Константин Илиев

На 9 октомври в Националната опера ще се състои концерт, посветен на вековния юбилей на Константин Илиев – една от знаковите личности в историята на българската музика – диригент, композитор, общественик, страстен защитник и интерпретатор на сътвореното от българските композитори, съобщават от Софийската опера и балет. 

В програмата на събитието е включен филм-портрет „Фрагменти в памет на Константин Илиев“ на режисьора Николай Йотов и оператора Пламен Герасимов от фонда на националната телевизия.

Анастасия Детистова-Абаджиева, Иван Стайков, Пепа Дженева и Христо Иванов ще изпълнят квартет №1. Под диригентството на Жорж Димитров концертно ще бъде представена първа картина на операта „Боянският майстор“. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора – Виолета Димитрова, и солистите Емил Павлов, Венцеслав Анастасов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Николай Петров, Анастасия Попова, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Павлов, Александър Георгиев, Йоана Кулева, Стефан Сахатчиев и Лазар Вълнеев.

„Боянският майстор“ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към човека, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, изразих с монографията, която написах за него, и с „Боянският майстор“, пише Константин Илиев в автобиографичната книга „Слово и дело“.

Премиерата на „Боянският майстор“ е в Софийската опера на 3 октомври 1962 г. Либретото е на Михаил Хаджимишев по повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „Ръка Илиева“. 

„Работата по „Боянският майстор“ протече през 1961 и началото на 1962 г. Не изчаках завършването на либретото и я пишех почти паралелно със създаването му, след като Хаджимишев ми даваше една завършена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи подробности драматургичния план, така че аз знаех какво щях да очаквам. Пак той – Хаджимишев, който беше вече режисьор в Софийската опера, успя да склони тогавашния директор Димитър Петков да я постави. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното ръководство. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава постановка, а Казанджиев постигна една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката прие с бурни одобрения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми“, пише Илиев. 

„Успешна беше не само премиерата, но и следващите четири-пет представления, които минаваха винаги при пълен салон – нещо много рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам предвид творби на други колеги, които на третата вечер едва събираха сто-сто и петдесет слушатели и организаторите на операта трябваше да полагат големи усилия за това. Трябваше да бъда щастлив автор и аз бях наистина щастлив. След петото представление Димитър Петков свали операта от репертоара, защото… нямала публика“, пише още композиторът.

По думите му за пръв път критиката посрещна операта му добре: „Веднага след премиерата музикантите взеха да говорят, че съм написал автобиографична опера, в която било много ясно кои личности визирам под различните действащи лица. Други, вдигайки вежди, казваха многозначително: „Ръка Илиева писа!“. Въобще операта възбуди много коментари, най-вече защото беше крачка назад по отношение на техниката, която използвах. Даже и опонентите ми ме потупваха боязливо по гърба: „Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всякакви задръжки“. 

/ДД