В зала ''Яйцето'' на Софийския университет (СУ) ''Св. Климент Охридски'' се провежда научен семинар, посветен на сътрудничеството между България и Испания за осъществяване на научните изследвания на Антарктида.
Както писа БТА, целта на семинара е да представи произхода, развитието и сегашното състояние на отличното двустранно сътрудничество по научни и логистични въпроси в Антарктида, което Испания и България развиват повече от тридесет години.
“Тук сме, за да отбележим едно голямо приятелство с нашите съседи в Антарктида – полярниците от Кралство Испания. Вече повече от 30 години ние работим заедно и вървим ръка за ръка в изследването на този континент", каза на откриването на първия по рода си испано-български семинар проф. Христо Пимпирев - директор на Българския антарктически институт (БАИ).
“На този семинар ще се говори не само за науката в Антарктида, но и за приятелството между нашите два народа, което се изразява най-силно и ясно на Антарктика“, посочи полярният изследовател.
Откриването на научния семинар в СУ бе уважено и от посланика на Кралство Испания в Република България - Мигел Алонсо Берио.
Той отбеляза, че сътрудничеството между България и Испания в Антарктида е едно приключение на приятелство, което продължава над 30 години, като акцентира, че човечеството върви напред именно чрез сътрудничеството. По думите му приятелските антарктически отношения между двете държави са една своеобразна история на човешкия прогрес.
Акад. Тони Спасов - заместник-ректор на Софийския университет, приветства присъстващите от името на ректора на СУ – проф. Георги Вълчев, и коментира, че комплексните изследвания, които протичат на Антарктида, зависят от усилията на много учени.
Зам.-ректорът добави, че Софийският университет подкрепя и ще продължи да подпомага дейностите на българските полярни изследователи с кадрите, които подготвя в области като география, геология, биология и останалите важни природни науки.
На откриването на семинара присъства и д-р Милена Дамянова - директор на дирекция “Наука” в Министерството на образованието и науката (МОН), която прочете поздравителен адрес от името на образователния министър – проф. Галин Цоков.
“Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски‘‘ и изследователският кораб “Св. св. Кирил и Методий‘‘ са включени като научни съоръжения в Националната пътна карта за научна инфраструктура на България. Това е потвърждение за значението на Антарктическите научни изследвания за България и й позволява чрез международното научно сътрудничество да бъде част от устойчивото управление на Антарктида и нейното запазване за бъдещите поколения“, се казва в поздравителния адрес на МОН.
В приветствието се потвърждава решимостта на МОН да продължи да инвестира в научна инфраструктура, човешки потенциал, специфични програми за научни изследвания и иновации, както и да подкрепя международното сътрудничество, свързано с Антарктида.
Президентът на Съвета на мениджърите на националните антарктически програми (COMNAP) и изпълнителен секретар на Испанския полярен комитет - проф. Антонио Кесада, също приветства присъстващите и благодари на организаторите на събитието.
Първата от научните лекции, включени в семинара, разгледа развитието на испано-българското сътрудничество в Антарктида. Тя бе представена от изпълнителния секретар на Испанския полярен комитет, проф. Антонио Кесада и директорът на БАИ проф. Христо Пимпирев.
В нея стана ясно, че началото на българското и испанско присъствие на Антарктида започва още през астралното лято на 1987 - 1988 година.
“Мястото, където се намира испанската база, е по-удобно и благоприятно, но ние не искахме да “шпионираме” испанците, за това нашата база бе разположена на 4 километра от испанската“, коментира проф. Пимпирев и добави, че много важен е фактът, че първите хора, които са посетили първите български постройки на Ледения континент, са именно испанските ни полярни съседи, още през 1988 година.
“Макар че не е признато в международен план – първата жена, която е посетила Антарктида, е проф. Хосефина Кастелви. Тя беше ръководител и лидер на базата. Това е първата жена, която е стъпила на този континент в световен мащаб“, отбеляза Антонио Кесада.
По думите на президента на COMNAP условията, в които работят двете страни в началото на установяването им на Ледения континент, много си приличали. Разликата била в това, че испанските изследователи разполагали с кораб.
Втората презентация бе представена от проф. Антонио Кесада. Той запозна присъстващите с основните насоки на испанските изследвания в Антарктида, проследявайки теми като изменението на климата и разработването на енергийни решения.
Д-р Росица Янева - координатор на Българската програма в Националния център за полярни изследвания (НЦПИ), презентира основните направления на българските изследвания в Антарктида.
Във втората част от научния семинар презентатори ще бъдат Мигел Анхел Охеда – ръководител “Логистика“ за испанската програма, и Драгомир Матеев – зам.-директор на НЦПИ. Те ще представят логистичната и технологична част на работата по научните изследвания на Антарктида.
Накрая на семинара испанският учен и писател – д-р Хавиер Качо ще представи “Науката през “героичната епоха‘‘ на изследването на Антарктида (1898 – 1922 г.)‘‘.
/РБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
