site.btaС филма "Ноосфера - Утопия след края на света" младите колеги искат да представят Антарктида по различен начин, каза проф. Христо Пимпирев

С филма "Ноосфера - Утопия след края на света" младите колеги искат да представят Антарктида по различен начин, каза проф. Христо Пимпирев
С филма "Ноосфера - Утопия след края на света" младите колеги искат да представят Антарктида по различен начин, каза проф. Христо Пимпирев
Проф. Христо Пимпирев на пресконференция в пресклуба на БТА в София по повод старта на първия пълнометражен художествен документален филм "Ноосфера - Утопия след края на света". Снимка: Владимир Шоков/БТА

С филма "Ноосфера - Утопия след края на света" младите колеги искат да представят Антарктида по различен начин, каза полярният изследовател и директор на Българския Антарктически институт (БАИ) – проф. Христо Пимпирев, на пресконференция в пресклуба на БТА в София за предстоящата работа по продукцията.  Първият пълнометражен художествен документален филм е планирано да бъде заснет през февруари 2025 г.,  по време на 33-тата българска експедиция на Антарктида. Той ще бъде продуциран от "Декидис филмс". 

''Неслучайно името му е ''Ноосфера - Утопия след края на света''. Ноосфера е съвсем ново понятие за една от сферите на Земята – сферата на разума, на човека, свързан с Антарктида. Има едно философско звучене в целия сценарий", отбеляза проф. Пимпирев. ''Тук сме се събрали по повод един нов документален филм, който ще бъде много различен от всичко, правено досега. С моите над 30 експедиции, първият ми документален филм, излъчен по Българската национална телевизия (БНТ), беше още през 1988 година. През ума ми са преминали може би над 30 документални филма на тема Антарктида'', разказа полярният изследовател.

Проф. Пимпирев отбеляза, че желанието на БАИ е да бъде представено нещо ново - нещо, което не е правено в света.

''Антарктида е във фокуса на вниманието на цялата световна общественост в момента, както от сферата на външната политика, на опазването на околната среда, тъй като тя е най-голямата природна лаборатория на открито в света, така и от това, че този континент е много богат на природни ресурси, които неминуемо ще се използват. България е там, страната ни е пълноправен член на Антарктическия договор'', припомни той.

''Нашата идея не само с този филм, но и с продукции, които вече са в процес на снимки и подготовка, и бъдещи проекти, е да се опитаме да осъществим мост между учените – науката, и българския гражданин, за да разбере той защо тези хора посвещават живота си на всички проучвания, които правят'', отбеляза Юлияна Чалъкова, продуцент на филма. ''За нас е изключително важно да достигнем до максимален брой хора, до децата, да ги възпитаме, да вдъхновим в тях желанието да последват примера на проф. Пимпирев и на други учени, и да запалим в тях любовта към науката'', добави тя.

Чалъкова обясни, че създаването на лентата няма да протече лесно за екипа. Те ще имат предизвикателства по отношение на времето, както темпорално, така и метеорологично.

''Ще осъществим снимките за много кратък период – между седем и осем дни ще прекараме на полярната база “Св. Климент Охридски‘‘, като тогава трябва да заснемем 90 процента от филма. Това е изключително натоварен график за нашия екип'', допълни продуцентът. 

Проф. Пимпирев коментира, че Антарктида трябва да бъде показана и чрез хората на изкуството, защото те имат друго светоусещане към този континент.  ''Неслучайно там заведохме Теодосий Спасов – да свири на пингвините, да прави композиции, защото той има друго светоусещане, различно от това на учените'', обясни полярникът.

''Целта ни е да представим значимостта на българската научна дейност, като част от световната научна дейност на Антарктида, за живота на планетата Земя; да разкажем за делото, на което посвещава живота си една изключителна личност и учен – проф. Христо Пимпирев, а именно – да се бори да осъществява научна дейност на Ледения континент в името на бъдещето на България и цялата човешка цивилизация'', обясни Биляна Кирилова, режисьор на "Ноосфера - Утопия след края на света".

Тя добави, че сред целите на филма е и разказът за ролята на Република България в делото, благодарение на което тя не само става част от Антарктически договорен съюз, но и Балкански обединителен научен център за полярни изследвания.

''Моята цел е все повече хора на изкуството да ходят на Антарктида, да правят изложби, да се рисува, да се правят скулптори, и разбира се – киноизкуството, което най-лесно може да достигне до хората, които живеят в България и не само – киноизкуството, което се възприема веднага'', добави проф. Пимпирев.

Модератор на пресконференцията бе Елени Декидис, която е и продуцент на филма, основател на продуцентска фирма "Декидис филмс".

На представянето в Националния пресклуб на БТА в София присъства и Даниел Кутини - дипломат в посолството на Аржентина в София.

Проф. Пимпирев подчерта ролята и значимостта на успешното сътрудничество между България и Аржентина за изследването и опознаването на Ледения континент.

Документалният филм изследва бъдещето на човечеството и планетата Земя, като използва концепцията за ноосферата. Проф. Христо Пимпирев е главен герой на кинематографичния разказ. Той е човекът, благодарение, на когото страната ни е пълноправен консултативен член на Антарктическия договор, на равни начала със страни като Китай, САЩ, Русия, Германия, Франция, Великобритания, Япония и др., казват от екипа на продукцията.

Проектът е под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:21 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация