site.btaИнициативен комитет събира материали за написването на документална книга по повод 140 години от заселването на поповското село Долец и неговите хора

Инициативен комитет събира материали за написването на документална книга по повод 140 години от заселването на поповското село Долец и неговите хора. Интерес представляват историята на селото, местният фолклор, митове и легенди, традиции и обичаи, характерни диалектни думи и изрази, названия на местности, чешми и свързаните с тях предания, както и лични спомени за близкото и по-далечно минало, лично творчество, посветено на родния край, снимков материал, каза Ирина Ризова от комитета по осъществяване на родолюбивото начинание. 

Пред репортер на БТА Ризова разказа, че през 2026 г. се навършват 140 години от заселването на село Долец с българи, главно от Кюстендилско. Това са цели родове и фамилии, които само за две поколения са извършили две преселения – първо от Македония и Източни Балкани към Западни покрайнини, а след това от Западните покрайнини към Североизточна България. „Спасявали се от друговерците, от сърбоманията, от войните и мизерията. Пътували с конски впряг, с многолюдна челяд, оскъдна храна и покъщнина в името на запазване на българската си идентичност. Този борбен дух носим и ние, техните наследници. Носят го и нашите деца и внуци“, категорична е тя.

Очакванията са тъкмо Ирина Ризова да бъде съставител на предстоящото издание. В труда си тя ще „стъпи“ на здравата основа от издадени преди години две брошури, също подготвени по юбилейни годишнини – едната по повод стогодишнината от основаването на училище в Долец и другата – за 120-ата годишнина от заселването на селото с българи. „Преди близо 20 години много задълбочено проучване върху историята на селото направи историкът Петър Миланов. Впечатляващи са фактите свързани с начина, по който предците ни градили основите на новия си живот. Само година след установяването на първите заселници през 1903 г. те основават училище. След 17 години за два месеца построяват училищна сграда, в която учат и децата от съседните села. След още 23 години се налага да я разширят и за една година построяват сегашната голяма постройка, която приютява и дома за деца, лишени от родителска грижа. След 110 години съществуване училището е закрито през 1997 г., а днес тъне в разруха“, казва Ризова.

Достолепните 120 години тази година навърши читалището. Благодарение на ентусиасти за пореден път то стана домакин на Втори народен събор „Малка Богородица”. Основано е само 17 години след заселването, а в сегашния си вид съществува от 1960 г. Сградата от тухлата до покрива е дело на доброволния труд на местното население. Благоустрояването на селото през 50-те и 60-те години също до голяма степен се дължи на неговите хора и колективния им труд, разказва моменти от историята на селището Ирина Ризова.

„Днес можем много да научим за начина, по който нашите предци са изграждали своята общност, за духа, който са носели. А вече имат своите спомени и нашите деца, които прекарваха летните ваканции, вкусвайки от този свободолюбив дух, учейки се на труд и постоянство, на самостоятелност  и обич към природата“, считат признателните потомци. 

През кризисните години в края на ХХ век родителите ни намериха в селото спасение за себе си и своите семейства. Но заедно с това възродиха традиции, оживиха го с труда си, корените им дадоха сила да оцелеят в икономическата и политическата безпътица, спомня си Ирина Ризова. Уверена е, че именно село Долец спасява тях, децата и внуците им. „Затова днес му дължим благодарност и памет. Затова има нужда от книга за Долец и неговите хора“ – категорична е тя. И разкрива, че в изданието, освен историята на селото, ще има и страници, посветени на местния фолклор, традиции, обичаи, характерни диалектни думи и изрази, топонимия, лични спомени и лично творчество, посветено на родния край, изследвания на родове, снимков материал. 

Инициаторите на родолюбивата кауза се надяват до края на 2025 г. да се отзоват хора, носещи незагасващия огън на предците в сърцата си, готови да го съхранят и предадат на следващите поколения. А самата книга да бъде факт през 2026 г. за 140-ата годишнина от заселването му с българи. „Дължим го на тях, на себе си и на тези, които идват след нас“, уверена е Ирина Ризова и апелира към свързаните с Долец млади хора и по-възрастни техни близки да споделят спомените си, които наглед дребни и съвсем обикновени, за историята са показателни.

Село Долец е разположено в Североизточна България в полупланински район, на 17 км южно от община Попово, към която принадлежи. Намира се на десния бряг на Голяма река по пътя за град Антоново. В по-далечното му минало неговите жители, главно преселници от Западни покрайнини, е трябвало да местят поселището няколко пъти, за да са по-далече от пълноводната тогава река Буюк дере, в която често загивали децата им. След време имали избор ж.п. линията София – Варна да минава край тяхното землище, но те категорично отказали. Избегнали опасността за децата си от реката, сега не искали да ги излагат на нова опасност. Благодарение на природните дадености и спецификата на пренос на въздушна маса, както и на това тяхно решение, въздухът в Долец остава изключително чист и здравословен. Независимо от това и то не може да избегне съдбата на повечето български села, резултат от демографска и икономическа криза – пустеещи къщи и замиращ живот.