site.btaМузеят на занаятите и Община Троян кандидатстват за обявяване на троянската керамика за наследство в риск

Музеят на занаятите и Община Троян са внесли предложение до Министерство на културата за вписване в регистъра на нематериалното културно наследство на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск”. Това съобщи за БТА Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.

Консултант при подготовката на документите за кандидатстване е доц. Ирена Бокова, която е културен антрополог и преподавател в Нов български университет. Кандидатурата е подготвена от директора на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева и уредника Нина Димитрова, в активно сътрудничество с общинската администрация.

Троянската керамика е характерна за селата в община Троян и града от столетия и е свързана с икономическото, социално и културно развитие на региона. Тя е много важен елемент от начина на живот, като живо наследство и споделен образ на представяне в общността и извън нея. Вписването ѝ като живо наследство в риск ще даде нов тласък на дейностите по нейното изучаване, опазване, съхранение, предаване и популяризиране, посочи Авджиева.

В наши дни традиционната троянска керамика се практикува като живо наследство в занаятчийски работилници и цехове в Троян и селaта Терзийско, Шипково, Бели Осъм, Горно Трапе, Калейца, Борима, Дебнево, Ломец, Велчево, Орешак. 

Процесът на производство на съдове и предмети в технологията и стила на традиционната троянска керамика е бавен, трудоемък, отнема време и изисква много усилия и прецизна работа, уточнява директорът на музея.

Специфични за традиционната троянска керамика са шаренето и орнаментите, наричани "гайтани“, „капки“, „скачени сърца“, „гайтани и пиявици“, „цъвки“, „байраци“, „пеперудени крила“, „кръстовки“, „паяци и паяжини“, „очи, пиявици и пеперудени крила“. При смесване на различните декоративни елементи се получават изображения, които стават отличителни белези на Троянската керамична школа, обясни Авджиева.

Местната общност – жителите на община Троян, винаги са се идентифицирали с традиционното керамично производство, с „троянската шарка” и показват съпричастност към носителите на това умение, допълни тя.

През последното десетилетие в резултат от различни икономически, социални и културни промени се забелязват редица предизвикателства и проблеми пред майсторите грънчари. Трудоемката работа, сложният технологичен процес и спецификата на шаренето превръщат традиционна троянска керамика в предизвикателство за майсторите, които имат желание да съхранят това ценно наследство, но и да имат доходи от производството и предлагането на керамика, каза Авджиева.

Процесите, свързани с намаляване на майсторите на традиционна троянска керамика, непостоянният и намаляващ интерес за обучение в занаята и неговото усвояване в пълнота, трудностите в обучение в традиционна керамика във формалното образование са видими и са обсъждани нееднократно на редица срещи с представители на общността и заинтересовани страни, посочват от музея.

Писмена подкрепа за кандидатурата е изразена и от Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, майстори, произвеждащи традиционна керамика и Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак.

Документите  за кандидатстване са внесени в Министерството на културата от кмета на Троян Донка Михайлова, след среща с ресорния зам.-министър Амелия Гешева.

Вписването на традиционната троянска шарка в регистъра е стъпка към подаването на документи за включване на традицията за изработка на троянска керамика в нематериалното културно наследство на света към ЮНЕСКО.