Събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН) избра днес нови член-кореспонденти в инженерните, биологическите, медицинските и аграрните науки. Това съобщи пресцентърът на БАН.
В областта на инженерните науки за член-кореспондент е избран Георги Димитров Тодоров (роден е през 1961 г.). Научните и научно-приложните му постижения са в областите: виртуално инженерство, инженерни анализи, симулационно моделиране, 3D технологии, технологии за скоростно прототипиране и в имплантологията. Декан е на Факултета по индустриални технологии в Техническия университет в София.
Двама са новоизбраните член-кореспонденти в областта на биологическите науки: Сорен Бохос Хайрабедян и Виолета Борисова Великова.
Сорен Бохос Хайрабедян (роден е през 1972 г.). Основните му научни приноси са в областта на репродуктивната имунология, молекулната имунопатология и канцерогенеза, клетъчна сигнализация, in silico моделиране на рецептор-лигандни взаймодействия и биоинформатика на сигналните пътища. Работи в Института по биология и имунология на размножаването на БАН.
Виолета Борисова Великова (родена е през 1963 г.). Основните й научни постижения са в областта на екофизиологията на растенията и има приноси към изучаване на промените във функционалната активност и структура на фотосинтетичния апарат, предизвикани от различни стресови въздействия. Работи в Института по физиология на растенията и генетика на БАН.
В областта на медицинските науки Събранието на академиците избра двама член-кореспонденти: Иво Спасов Петров и Славчо Томов Томов.
Иво Спасов Петров (роден е през 1965 г.). Научните му интереси са в областта на кардиологията, ангиологията, инвазивната кардиология и радиологията. Създател е на школата по ендоваскуларна (вътресъдова) терапия в България. Първият в България инвазивен кардиолог, въвел множество иновативни терапевтични методи, стентиране на ренални и висцерални артериални съдове, ренална симпатикова денервация и други.
Славчо Томов Томов (роден е през 1962 г.). Научните му интереси са в областта на оперативно лечение на злокачествени и доброкачествени тумори на женските полови органи и роботизираната гинекологична хирургия. В момента е директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет в Плевен. Ръководител е на Център по компетентност ("Леонардо Да Винчи - 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия"). Центърът обхваща Института по роботика при БАН и Медицинския университет във Варна.
Двама са новоизбраните член-кореспонденти и в областта на аграрните науки: Иван Илиев Атанасов и Илия Цачев Цачев.
Иван Илиев Атанасов (роден е през 1962 г.). Научните и научно-приложните му приноси включват: установяване на генетичното разнообразие и генетичните ресурси на икономически важни растителни видове, като лоза, маслодайна роза, лавандула, слънчоглед и други земеделски култури; разработени и внедрени са молекулярни маркери за оценка на биоразнообразието, генетичната идентичност и хомогенността на цианобактерии, производствени щамове от млечнокисели бактерии, посадъчен материал от лоза и други; участва в създаването на "Българска база данни по растителна геномика" при стопански важни култури за страната. Работи в Агробиоинститута (АБИ) към Селскостопанската академия, където е директор от 2017 г.
Илия Цачев Цачев (роден е през 1960 г.). Главните му научни и приложни приноси се отнасят до: проучване на хепатит Е при овце, кози, коне, говеда, кучета и котки; откриване на три вирусни субтипа - I, J, K BovHepV gt 1 при говеда и gt 2 при сърни, елени и муфлони; въвеждане на SNAP ELISA in house диагностика в страната; допринася за популяризиране на знанията по зоонозни заболявания. Работи в катедрата "Ветеринарна микробиология, инфекциозни и заразни болести" към Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет.
Както писа БТА, изборите за нови членове на Българската академия на науките - академици и член-кореспонденти, започнаха от 24 септември и ще продължат до 28 септември.
/ТС/
news.modal.text
