site.btaИзбори за нови членове на Българската академия на науките - академици и член-кореспонденти, се провеждат от днес до 28 септември

Избори за нови членове на Българската академия на науките (БАН) - академици и член-кореспонденти, се провеждат от днес до 28 септември. Днес Събранието на академиците избра петима нови академици на БАН в областта на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в областта на инженерните науки, съобщи пресцентърът на Академията.

В отделението по природоматематически науки, в направлението "Математически науки", е избран академик Стефан Петров Иванов (роден през 1957 г.)

Неговите научни интереси са в областта на геометрията и математическата физика. Той е международно признат и утвърден специалист в Римановата и комплексна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други, като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрията.

Акад. Стефан Иванов има безспорен принос за развитието на българската школа по съвременна диференциална геометрия и геометрията на многообразията. Работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) и в Института по математика и информатика на БАН. Избран е за член-кореспондент през 2014 г.

В направлението "Химически науки" Събранието на академиците избра двама академици: Вася Банкова и Тони Спасов.

Вася Банкова е родена през 1954 г. Тя е световноизвестен учен в областта на химията на биологичноактивните природни съединения. Особено важните постижения на чл.-кор. Банкова са в изследването на прополиса - пчелен продукт с широко приложение в традиционната медицина и с все по-нарастващо значение като суровина за търговски продукти у нас и в цял свят. Нейните изследвания представляват съществен етап в развитието на съвременните представи за строежа, свойствата и приложението на прополиса.

Тони Спасов е роден през 1961 г. Научните му изследвания са в областта на физикохимичното материалознание: синтез на метастабилни и нанокристални материали; фазови превръщания в метални сплави и соли; кинетика на зародишообразуване и на кристален растеж в метални стъкла; термични, магнитни и химични свойства на метастабилни материали; наноструктурирани материали за съхранение на водород и синтез, и характеризиране на нанопорьозни материали с разнообразни приложения. Редица от неговите трудове са изиграли ключова роля в развитието на материалознанието.

В направлението "Физически науки" Събранието на академиците избра за академик Александър Драйшу (роден през 1961 г.). Той е световноизвестен учен в областта на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимодействие на кохерентна светлина с вещество. Участва в разработването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново лъчение. Работи във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В областта на "Инженерните науки" беше избран за академик Петко Христов Петков (роден през 1948 г.) Основните му научни приноси са в областите: теория на автоматичното управление - разработен е нов клас методи за синтез при зададени полюси и синтез на наблюдатели на състоянието на линейни системи за управление; числени методи за компютърно проектиране на системи за управление - предложен е нов метод за пертурбационен анализ на задачи в теория на управлението; цифрова реализация на сложни закони за управление - разработена е методология за синтез и вграждане на сложни закони за управление от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, използвани за управление в реално време.