site.btaОБНОВЕНА Йехуди Менухин нарича Марта Деянова сензация в музиката

Цигуларят и диригент Йехуди Менухин я нарича сензация в музиката и й предрича страхотна кариера. Сбъдва се. Тя обаче не обича суперлативите и не се смята за велика. Според нея велики са композиторите, които са написали прекрасна музика, а изпълнителят е проводник между гения и публиката. Била е в журито на редица световни конкурси. Думите са за Марта Деянова, за чиято кончина съобщи нейният син Мартин.

Марта Деянова е родена на 14 ноември 1947 г. в София. Майка й Страхила е начална учителка, а баща й Марко като млад е бил актьор в провинциален театър. Майка й е човекът, който я слага пред пианото, когато е на пет години, защото установила, че Марта има абсолютен слух. В началото изобщо не й харесва. Изглежда й скучно да свири разни досадни упражнения. Когато е на 16-17 години тръгва сама да завладява музикалния свят и с лекота печели множество престижни конкурси. На 20-годишна възраст вече има договори с импресарии от много страни. Започва да изнася концерти  в цяла Европа, Северна и Южна Америка, и Азия. Изправя на крака и публиката в Карнеги хол в Ню Йорк. 

Завършва пиано в Националната музикална академия при проф. Богомил Стършенов. През 70-те и 80-те години на 20-и век концертира със Софийската филхармония.

През 1994 г. Марта Деянова емигрира във Великобритания, където концертира и записва 25 компактдиска, включително с цялостното творчество за пиано на Моцарт и Шуберт. В Лондон работи в звукозаписната компания Nimbus Records.

През 2000 г. решава да сложи край на клавирната си кариера и продава рояла си: „Продадох моето пиано, защото бях омерзена, че живеем във времето на масовата култура. Не можех да си представя, че вече ще трябва да свиря само на себе си. Това ме убиваше. Взех решението много трудно, плаках дълго, имах безсънни нощи. Но когато една сутрин видях в един английски ежедневник цяла страница за предстоящ рок концерт, а съобщението за класически концерт беше сбутано там в един малък ъгъл, вече бях готова за раздялата“. 

Започва да пише и през 2009 година се появява романът й „Тъмната страна на деня“ (The dark side of the day), който, по нейно признание, е автобиографичен, но не е преведен на български език.

/отдел „Справочна“