site.btaРоманът на нобеловия лауреат Имре Кертес „Безсъдбовност” бе представен в Унгарския културен институт в София снощи
Представяне на романа „Безсъдбовност” - първата книга от трилогия за Холокоста, на нобеловия лауреат Имре Кертес се съсвоя в Унгарския културен институт в София снощи.
За житейския и творчески път на автора Имре Кертес говориха в рамките на събитието преводачката на романа от унгарски Светла Кьосева и издателят Йордан Радичков.
Целият живот на Кертес е свързан с темата, за която той пише – Холокоста, стана ясно от разговора.
Авторът е роден на 9 ноември 1929 г. в Будапеща. Евреин е по произход. „Парадоксалното е това, че Имре Кертес израства в християнско семейство, не знае еврейски, нито упражнява вярата, нито познава еврейските обичаи. Той разбира, че е евреин и се осъзнава като такъв, когато отива в концентрационния лагер“, обясни Светла Кьосева.
Депортиран е през 1944 г. в концлагера Освиенцим. След това в Бухенвалд. Освободен е година по-късно. Дебютира с романа „Безсъдбобност” през 1975 г.
Кертес започва да пише книгата 15 години след края на Втората световна война, трябват му още 13, за да я напише. По думите на Кьосева - „не заради обема, а защото му трябва време да избере начина и стила, по който да разкаже, да изгради образа не само на концентрационния лагер, а въобще на едно тоталитарно общество – в което човекът се опитва да се приспособи, защото иска да оцелее по някакъв начин“.
„До момента на получаването на Нобеловата си награда Имре Кертес е неизвестен в Унгария, за него знаят само тесни литературни среди. А до 1983 г. даже и в литературните среди не е познат… Издават книгата, даже получава две-три рецензии, които обаче говорят за тотално неразбиране на проблема“ – разказа преводачът на „Безсъдбовност”.
Тя определи романа и като „възпитателен“ – героят се отделя от семейството – среща трудности, преодолява ги, научава за живота. Накрая се интегрира в обществото, в което израства, в концентрационния лагер. „А още по-голяма е драмата, когато се завръща и трябва да се реинтегрира в това т.нар. нормално общество“, посочи Светла Кьосева.
По отношение на заглавието „Безсъдбовност“ Кьосева коментира: „Какво значи безсъдбовност? Съдбата – знаем от гръцките трагедии - се стоварва върху човека и той нищо не може да се направи срещу нея. Но все пак има хора, които се съпротивяват. Дори когато не успеят и загинат – те загиват като герои. Човекът в един концентрационен лагер и въобще в тоталитарния свят – той е лишен от героична постъпка – не само че животът не му принадлежи, а и смъртта не е негова. Той не може да избере дори смъртта, тя му е наложена“.
На представянето на романа „Безсъдбовност“ присъства и проф. Иван Добчев. Той сравни книгата на Кертес със „Страх и мизерия в Третия райх“ на Бертолт Брехт. Това е „серия от 24 кратки пиеси, които описват как нацизмът влиза вътре в човека, в семейството, в най-близкото“, обясни проф. Добчев.
Той отбеляза, че работи със студентите си по „Страх и мизерия в Третия райх“, но им е прочел и глава от „Безсъдбовност“. „Те бяха потресени…“, заяви проф. Иван Добчев.
По думите му трябва да се говори за Холокоста, защото „новото поколение няма понятие през какво е минала тази цивилизация, европейската“.
Събитието в Унгарския културен институт завърши с литературен пърформанс по „Безсъдбовност“, представен от Габриела Хаджикостова и Николай Иванов – ОМ.
Габриела Хаджикостова отговаря за културния живот на българската общност в Унгария и неговия печатен орган „Български вести“. Светла Кьосева е главен редактор на българско-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“.
/ИКВ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text