site.bta„Не затваряй очи“ е човешка история, чиято развръзка се показва през призмата на православието, каза режисьорът Николай Егерман

„Не затваряй очи“ е човешка история с много преплетени съдби, чиято развръзка се показва през призмата на православието, каза в интервю за БТА режисьорът Николай Егерман. Филмът имаше първа среща с публиката у нас на кинофестивала „Златна роза“ във Варна.

Негов сценарист е Мартин Ралчевски. Николай Егерман е и продуцент, заедно с Богдан Дарев, познат от „Кавал парк“. В лентата участват Мария Каварджикова, Павел Поппандов, Александър Кънев, Яни Маринов, Ирен Кривошиева, Ирена Милянкова, Кръстю Лафазанов, Николай Урумов, Влади Въргала, Марин Янев, Добрин Досев, Георги Къркеланов. 

Филмът проследява житейските истории на Петър и Павел, които се развиват по различно време, но се преплитат в наши дни, за да могат двамата да си послужат взаимно за добро. На пресконференция след прожекцията във Варна продуцентът Богдан Дарев сподели, че силно го е докоснала човешката история в сценария и работи за това филмът да стигне до повече хора. По думите му всички в екипа гледат на продукцията като на история за вярата. Актрисата Ирен Кривошиева, която присъства на премиерата, също изрази мнение, че в продукцията се говори за вярата, а не за религията и според нея той е за всички, не само за православна публика. „Ние сме се отдалечили от Бога, нашия родител и логичното, което се случва, е да правим грешки“, каза тя и добави, че по тази причина е важно да говорим на тези теми. 

Критиците на фестивала обърнаха внимание на авторите, че едноплановата драматургична схематичност на героите и декларативното менторство пречат „Не затваряй очи“ да се възприема като сериозно произведение на изкуството. Проф. Божидар Манов обаче посочи, че го вижда като добронамерена проповед, каквато е много нужна в нашето разглобено време. Той смята, че продукцията има важна екранна съдба, защото моралните й тезиси са за всички емоционално грамотни хора. Според Богдан Дарев фестивалната прожекция е била много полезна за екипа, за да чуят мнения и да видят реакцията на критиката, защото искат да направят възможно най-хубавия филм.

Ето какво сподели в интервюто за БТА режисьорът на лентата Николай Егерман:

Защо се захванахте с този проект? Инициативата за филма на сценариста Мартин Ралчевски ли е или Ваша?

- Завършил съм кино и телевизионна режисура. Доста години работих в киноцентъра в Бояна като асистент-режисьор и впоследствие като директор продукция и линеен продуцент, главно в чуждестранни филми. Преди няколко години по Божията милост ми се даде да се запозная с християнската вяра и бях приет в Богословския факултет към Софийския университет в магистърската програма „Църква и медии“, където се запознах с изключителни преподаватели и колеги. Захванах се с този проект от любов към Бога и към хората, и съм благодарен, че Той допусна този филм да се осъществи.

Търсех сценарий на православна тематика, а Мартин Ралчевски, който освен писател е и автор на няколко сценария, в този момент беше завършил сценария по неговия роман „Не затваряй очи“ и търсеше режисьор и продуцент. Писах на Мартин през социалните мрежи и така се запознахме. Много бързо разбрахме, че мислим в една посока. Това беше негова дългогодишна мечта и решихме да работим заедно за този филм. Изпратих сценария на продуцента Богдан Дарев, той го хареса и реши да подкрепи продукцията.

Продуцентът е прочел сценария в началото на 2023 г. Как успяхте за толкова кратко време да направите филма? 

- Мисля, че при една стройна организация за почти две години от сценарий до екран е напълно постижим срок. Има игрални филми, които излизат за по-кратко време.

Колегите Ви казаха при представянето на филма във Варна, че не намират за задължително подчертаването, че това е православен филм, защото той говори за вярата, не за религията. И Вие ли сте на това мнение? 

- Филмът е игрална драма, създадена по православен роман. Това е една човешка история с много преплетени съдби, чиято развръзка се показва през призмата на православието, и от този факт ние няма да отстъпим. Трябва да се изясни защо се сравнява вяра с религия и се съпоставят като две противоположни понятия, едното - добро, другото - лошо. Думата религия идва от латинското religare, което значи свързвам. Православието не е само връзка, то е живото, истинското общение с Бога чрез тайнствата на църквата, заедно с вярата. Ще кажете, че Бог е навсякъде, защо да е само в църквата? И няма да сбъркате. Да, Бог е навсякъде около нас, но и вода има навсякъде, нали? Физиологията ни е изградена от вода, вода има в растенията, в животните, в атмосферата. Нашият свят е пълен с вода, но когато ожаднее човек, отива до чешмата или до извора, за да пие. Същото е и с църквата. Там се извършват тайнствата кръщение, изповед, причастие. Добре е да се знае, че думата църква от гръцки значи събрание, т.е събранието на вярващите. Постройката е храмът, в който се събира тази църква. Обаче в този храм се призовава ежедневно Светия Дух, там има особена благодат, която докосва всеки. Ранните християни са били гонени, измъчвани и убивани. Те са се събирали тайно по катакомби в постоянно очакване да бъдат хванати и убити по най-жестоки начини, докато днес ние имаме чудесни и достъпни храмове, в които църквата, т.е. събранието на вярващите може да се събира, да приема душеспасителните тайнства и да се развива и израства към доброто. Православната църква е изградена върху жертвите и костите на мъчениците си, убити заради вярата в Господ Иисус Христос, а ние бързаме ли, бързаме да хвърлим камък по ближните си. Според мен това се случва от незнание и съмнение. И както Господ милостиво е постъпил към апостол Тома, когато той се е усъмнил в раните и възкресението, нека и сега, като човеколюбив, да обърне незнанието и съмнението в знание и вяра. 

Беше ли по-специално отношението на актьорите към сценария и атмосферата на продукцията заради тематиката? 

- Актьорите харесаха главно историята и образите си в сценария, а това че християнската тема е застъпена според мен допринесе за положително отношение. Все пак ако една история не е интересна, не мисля, че такива имена биха се съгласили да застанат зад този проект. Вярвам обаче, че не нашите имена са важните, а името на нашия Спасител Иисус Христос.  

Разкажете за Яни Маринов. Кой е той, откъде го намерихте, има ли опит в киното?

- Яни играе младия Петър. По описанието в сценария той е на 18 години, със странно държание и скороговорка. Дълго търсихме момче, което да съчетава всички качества, които авторът е имал предвид, но за съжаление без успех, а без него нямаше как да снимаме филма. Озовахме се в безизходица и както за съжаление понякога се случва, чак тогава се сетихме да се обърнем към Бога. Започнахме да се молим за намирането на Петър. След две-три седмици отидох на литургия в близката църква и видях Яни, в когото веднага открих героя ни. Той беше с майка си. След службата я попитах дали биха искали да направим проби с него и тя ми каза, че той винаги е искал да бъде актьор, дори е завършил актьорски курс като по-малък. Така се случи.  

Имате ли намерение да се занимавате с кино на православна тематика и занапред? 

- Откровено казано в творчески план не ме интересува и пали никаква друга тема, освен тази, която е за слава Божия.