site.btaТрябва да има държавна политика за преиздаване на ценни български книги, каза пред БТА издателката Румяна Емануилиду

Трябва да има държавна политика за преиздаване на ценни български книги. Това каза пред БТА издателката, журналист и писател Румяна Емануилиду. Тази седмица тя посреща читатели на щанда на издателска къща „Знаци“ в рамките на „Алея на книгата“ в София.

„Много често ни питат тук, при директния контакт, който имаме с читателите, за книги, които отдавна не са преиздавани. И аз мисля, че това не може да бъде хаотична инициатива на издателите, защото са много книгите, които трябва да бъдат преиздадени наново“, каза Емануилиду.

Тя даде пример с книгата „Изворчето на Дядо Благо“ на Стоян Русев. „За 160 години от рождението на Дядо Благо (творческият псевдоним на автора – б.а.), който е първият български учител, издадохме една негова книга за деца, която всъщност е подходяща за всички възрасти. Тези неща не са издавани от 1937 г. Но това е една малка частица, една капчица в морето“, посочи издателката.

Тя отбеляза, че „Знаци“ е сключила договор с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за издаването на детско-юношеските книги на Цончо Родев. „Той не е издаван от кончината му досега. Община Сливен издаде историческата му трилогия, която сега е много актуална, виждам, че дори е в десетката на най-търсените книги. А ние ще издадем детско-юношеските му книги. Дори много хора не знаят, че тези книги специално са детско-юношески“, каза Румяна Емануилиду.

В БЪЛГАРИЯ СЕ ИЗДАВАТ МНОГО ХУБАВИ КНИГИ

В България вече се издават много хубави книги, смята издателката. Според нея книгите все повече ще започват да приличат на произведения на изкуството. „Ясно е защо – навлизането на електронните, аудиокнигите и въобще така предопределя цивилизацията“, каза тя. Емануилиду посочи, че това е и едно от предизвикателствата пред издателите у нас, тъй като „е много скъп печатът в България“. „Въобще не се замислям вече за печалбата, защото при тези книги такава е невъзможна, ако се печатат по този начин“, смята тя. 

Издателката отбеляза, че са необходими и повече програми в подкрепа на книгоиздаването. „Помощ за книгата“, се обявява в незнайно време. В незнаен момент се изнасят резултатите. И въпреки че ги изнесоха, чакаме пак в незнаен момент кога ще подпишем договорите. Докато не подпишем договорите, ние не можем да започнем да издаваме. Това за мен е единствената помощ за издателството, която е много проточена във времето и забавя издателския процес, ако въобще имаме шанс“, каза Румяна Емануилиду.

ПРЕДСТАВЯ НЕПУБЛИКУВАНИ ДОСЕГА СЦЕНАРИИ НА ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ И КНИГА ЗА НАЧАЛОТО НА СЪВРЕМЕННА БРАЗИЛИЯ

В рамките на „Алея на книгата“ издателска къща „Знаци“ представя няколко книги, сред които том с непубликувани досега сценарии на писателя и режисьор Людмил Тодоров (1955-2023), както и история за началото на съвременна Бразилия.

„Буквално няколко дни преди „Алея на книгата“ излезе последната книга на Людмил Тодоров, издадена с предговор на проф. Ивайло Христов – кинорежисьор, актьор и преподавател в НАТФИЗ“, каза Емануилиду по повод „От какавидата до пеперудата. Незаснето“. Тя обясни заглавието на книгата с това, че за да се създаде един филм, той неизбежно минава първо през литературното творчество.

„Ако погледнете тези киносценарии, написани от Людмил Тодоров, ще помислите, че четете повести или новели – някакъв литературен жанр. Те могат да съществуват така и самостоятелно като литературни събития“, отбеляза издателката. Тя обясни, че „какавидата би могла да възкръсне в пеперуда“, ако с някой от сценариите в книгата се заеме режисьор, вибриращ на честотите на Тодоров. Аз лично тайничко се надявам това да е Ивайло Христов, допълни Емануилиду. Тя припомни, че друга книга с текстове на Людмил Тодоров – „Посланичката“, също е издадена наскоро.

Рада Ганкова представя на „Алея на книгата“ изданието „Ирасема“, която представя началото на съвременна Бразилия. Бразилският народ обожествява Ирасема като тяхната Дева Мария и се смята, че нейното дете, родено от любовта ѝ с испански завоевател, е първият бразилски гражданин, заселник на Бразилия, разказа Румяна Емануилиду. Книгата е издадена през 1865 г., но до този момент не е излизала в България. Публикуването ѝ у нас е било подпомогнато от бразилското посолство в София, обясни издателката.

По думите ѝ друга тема, на която тя акцентира, е природата. Книгите на тази тема не са научно-познавателни, но я има нишката за това да осъзнаваме все повече, че сме част от природата, от вселената, че сме едно общо цяло с всички видове и че е наша отговорност за живота като цяло, каза Емануилиду. Допълни, че този мотив присъства във всички издавани от нея детски книги и все повече - в изданията за възрастни. Културно-историческия елемент също е във фокус, каза още издателката.

Този уикенд за първи път по време на „Алея на книгата“ ще се състои фестивал за нехудожествена литература „Наука, изкуство и култура“. „Много съм благодарна на асоциация „Българска книга“, че инициира такъв фестивал, защото много такава литература иначе остава незабелязана и остава само в академичните пространства, ако студенти и преподаватели се ориентират към такава литература. Тя е добре да бъде четена и от по-широката публика“, отбеляза Емануилиду.

ВЪЗРОДЕНАТА КЛАСИКА

Румяна Емануилиду цели да създава книги, които се доближават максимално до своя първоизточник в поредицата „Възродената класика“.

„Започнахме с Фицджералд, като издадохме книга реплика на „Великият Гетсби“ – така, както е изглеждала през 1925 г., с превод от оригинала. Дори шрифта спазихме. Английският художник Адам Симпсън рисува илюстрациите – разбира се, те са копие на първите, но той внесе и свой творчески елемент“, разказа Румяна Емануилиду. „Продължихме с такива книги от световната класика с книга на Морис Льоблан за Арсен Люпен, чието първо издание от 1905 г., и английската класика за Холмс – от 1886 г. И двете книги са чудесно илюстрирани от френския художник Винсент Малие, който по същото време направи изложба в Париж с тези илюстрации. Междувременно внучката на Морис Льоблан открива в неговите ръкописи никога неиздавана негова книга, писана в последните години от живота му. Той не е могъл да завърши процеса на книгоиздаване, но тя си позволи за 75 години от кончината му да я пусне във Франция, а ние я издадохме тук, в България“, разказа издателката. 

ОТ ЕДНА КНИГА МОГАТ ДА ВЪЗНИКНАТ МНОГО ДРУГИ СЪБИТИЯ

Понякога от една книга могат да прораснат много други събития и да се разтворят в културата, смята Румяна Емануилиду. „Има такива книги, които сме завършвали с общо събиране на средства и сили и създаване на скулптура, сега сме пред финализиране на една къща на музиката след една моя книга за живота на Георги Шагунов“, разказа тя. Успяхме да спасим неговата къща, която беше пред разруха и беше обявена за продажба от държавата, добави Емануилиду.

Тя посочи, че след издаването на друга книга - за един образ от бургаската бохема, е създадена скулптура, която сега е разположена на входа на Морската градина в Бургас. 

Книга на Елисавета Станчева за родения в Созопол художник Йоргос Гунаропулос също е „пораснала в по-голям проект“. Това е световноизвестен художник, за когото знаем много малко, обясни Емануилиду. „И тази книга завърши с паметна плоча, със специална зала в художествената галерия на Созопол и с филм, който беше прожектиран и в Гърция“, допълни издателката.

Румяна Емануилиду е от Русе, живее в Бургас. Учила е във Варна, Шумен и София. От 1989 г. е журналистка. Кореспондент е на радио „Свободна Европа“, след това - на неговия приемник обществено радио „Нова Европа“, което спира да излъчва през 2006 г., и на вестник „Континент“, който спира да излиза през 1999 г.

Публикуваните в печата разговори с творчески личности събира в книга за 10-годишнината от демократичните промени в България, като създава така поредицата „Лица“. От нея са издадени пет сборника и над десет монографии.

Автор е на монографиите „Люба Колчакова – Танцуващата“ (1999, 2005), „Кирил Дончев за звукоблудството“ (2000), „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“ (2004), „Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма“ (2006), „Цветана Гълъбова – Сатирата. Румяна Емануилиду – Полковникът-гълъб“ (2007), „Георги Шагунов – само два тона за мен“ (2008), „В сърцето на Афродита/Оцелелите дневници“ (2014), „Руси Стоянов – ловецът на чудеса“ (2016), „Юлия Огнянова – автопортрет за разпознаване“ (2016), „Пандира и останалите бургазлии“ (2008, 2019) и други. От 2006 г. е собственик на издателската къща „Знаци” в Бургас.