site.btaФалшификациите са съществували в цялата човешка история, каза пред БТА Тотю Христов, екскурзовод в изложбата „Истина или лъжа“

Фалшификациите не са нещо, което е характерно само за наши дни, а нещо, което е съществувало в цялата човешка история. В който и период ние да се вгледаме, ще намерим фалшификати. Това каза пред БТА Тотю Христов от Националния етнографски музей - БАН по повод гостуващата изложба от Брюксел Fake (f)or Real („Истина или лъжа“).

Над сто предмета от човешката история, показващи и развенчаващи лъжи, митове и постистини, са част от експозицията, дело на Дома на европейската история към Европейския парламент. 

„Изложбата проследява линията на фалшификациите в исторически контекст. Има много предмети, които са свързани с конкретните фалшификации, но имаме и много предмети, които по-скоро подкрепят историята за фалшифициране“, казва Христов.

ЕКСПОНАТИТЕ

Сред експонатите има произведения на изкуството, фотографии, документи и карти, описания на магии, подправени биографии на християнски светци, фалшифицирани произведения на изкуството, потребителски стоки. 

Един от тях е Константиновият дар - фалшификат, който католическата църква използва в продължение на столетия, за да обяснява своята политическа власт над управляващите централно- и западноевропейските държави. Има редица копия - това, което ние тук сме показали, е от IX век, обяснява Христов.

Друг пример е книгата на Джордж Салманазар, която отново е фалшификат, изработен в началото на XVIII век. Той цели да убеди английското общество за съществуването на култура в днешен Тайван, която всъщност тогава не съществува, разказва още експертът.

АКЦЕНТИТЕ

Експозицията е организирана в няколко подтеми - „Власт и молитви“, „Опознаване на света“, „Обединяване и разединяване“, „Борба с войната“, „Фалшификати и богатства“, „Епоха на „постистината“.

„Бих казал, че има няколко акцента. Смисълът на тази изложба е посетителят да мине от нейното начало, да се запознае, да кажем, с периода на Римската империя, след това да мине в последващия средновековен период, великите географски открития, свързаните с тях отново фалшификати и да отиде в днешно време, където живеем във времето на постистината, във времето, където много лесно се фабрикуват фалшиви новини. Но отново технологиите днес го позволяват. Едно време не е имало същото количество фалшива информация, както е днес, но е съществувала такава по начините, които да убеждават тогавашните общества в определени митове“, обяснява екскурзоводът.

БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС

Българският принос е в две линии. Първата е с фалшиви новини, циркулиращи в България в последните години, и в които доста хора днес вярват и не поставят под съмнение. „Обикновено държа да кажа, че те са свързани със създаване на големи абстрактни полета - тип Запада или Изтока, като това са едни понятия, които всъщност значат много и същевременно не значат нищо. Целта им е да бъдат използвани като манипулация“, казва Христов.

Той отбелязва, че другият български принос се свежда и до място, където е дадена трибуна на хора, преживели лагера в Белене. „Нещо, което е факт, случил се по време на комунистическия режим в България. Но същевременно все още не е тема, която се дискутира изключително сериозно, и като че ли мисля, че не е тема, с която много хора са запознати в България, макар да е нещо, което е ясно още преди падането на комунистическия режим. Особено 90-те години се използва изключително активно и влиза в обръщение в обществения живот. Но в един момент като че ли има едно подценяване на факти“, обяснява Тотю Христов.

В последната част от изложбата е поставен екран, показващ хора, преживели лагера в Белене. „Нещо, което е изключително докосващо, доколкото са представени с техните истински истории и битието им във въпросния лагер“, казва Христов.

Според него няма „замитане под килима“ на темата за лагера в Белене, а по-скоро, се представя като маловажно. „Има някаква форма на релативизация – щом е съществувало някъде другаде, значи в България е редно да съществуват и няма нищо нередно в това. А всъщност не е така. Където и да е съществувал този или подобен тип лагер, те трябва да бъдат осъдени“, казва екскурзоводът.

КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТИ И ПРЕДМЕТИ

Обърнато е внимание и на култа към личности  и предмети. Сред експонатите е рамка с коса, която се предполага, че е принадлежала на принцеса Даяна, и нейният подпис.

Този пример е показателен, че все още има култа към личност. Едно време хората са вярвали във вещи, които са свързани със светци, разказва Тотю Христов. До нея са поставени религиозните предмети, за които на много места се е спекулирало, даже се е твърдяло, че са принадлежали на конкретен светец, което обаче не е много вероятно. „Подобен процес виждаме и с предполагаемата коса на Даяна, която кураторите на изложбата от Дома на Европа са поставили именно за да покажат, че подобен култ към предмети съществува и днес. И много хора са готови да „се покланят" пред тях, обяснява той.

ГЕОГРАФИЯ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ

Посетителите на изложбата „Истина или лъжа“ могат да видят през лупа фалишификат на карта на Източна Азия, която е представяна в средата на XVI и началото на XVII век, удостоверяваща, че Източна Азия е близо до Северна Америка. „Тази карта е била използвана тогава от испански пътешественици с цел да убеждават испанския крал да им дава пари за техните изследователски нужди. Самите те всъщност са знаели, че това разстояние е изключително голямо. Тази карта тук е използвана изключително удобно с цел манипулация на монархията тогава. Нещо, което така или иначе тогава не им се получава“, разказва Христов.  

Сред експонатите е и електронна книга, разказваща историите на Джордж Салманазар – „един много умел манипулатор от началото на XVIII век, който обяснявал на английското общество, че идва от острова на днешния Тайван и, че той е първият жител, посетил европейския континент. 

ПОДПРАВЯНЕ НА НАУКАТА

Друга важна част от експозицията е свързана с подправяне на науката. Конкретно случаят, който е показан, е пилтдаунският човек, който е изобретение на Чарлз Доусън. В продължение на десетилетия наред се е вярвало, че въпросният пилтдаунски човек е една от стъпките в развитието на хомо сапиенс, отбелязва екскурзоводът.

В изложбата е показана и статия, свързваща ваксините с аутизма. „Нещо, което в последствие е развенчано, но е показателно, че за определен период от време е възможно науката да твърди неща, които са неверни. И всъщност проблемът тук произтича, от това, че впоследствие въпросното първо невярно твърдение влиза в обръщение в обществото и се използва десетилетия наред, макар да е опровергано“, казва Христов.

ФАЛШИФИЦИРАНО ИЗКУСТВО

Сред най-показателните примери за фалшификации е историята на холандския художник Хан ван Меегерен. В продължение на години той се подвизава като художник без някакъв особен статут в холандското общество. „В продължение на десетилетия той фалшифицира картини, които представя като картини на Вермер, и които висят на стените на галерии и музеи в Холандия. В изложбата са показани примери и методология, както и някои факти за случая“, разказва Тотю Христов.

ФАЛШИФИКАТИТЕ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

„Тъй като днешното общество произвежда и купува изключително много продукти, една огромна част от тях са фалшификати. В изложбата са показани няколко примера в три категории фалшификати: истински (направени да изглеждат като оригиналните), очевидни (при които е видимо, че са имитация) и етични (свързани с предмети, които хората искат да притежават, но не искат да бъдат убивани животни, например)“, обяснява Христов.

Той уточнява, че екипът на изложбата е трябвало да поиска за всеки един от предметите разрешение от фирмата, която го произвежда. „Можем да се замислим колко е „лесно“ на една фирма, която произвежда фалшификати, да каже: Да, да няма никакъв проблем да сложите наш продукт. Но така или иначе се справят с този проблем и в момента имаме няколко много хубави примера за истински фалшификати“, казва той.

РОЛЯТА НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

Аватар, който следи движенията на ръцете на посетителя и събира цветни балони, циркулиращи около него, е друг интерактивен обект в изложбата. „Една от последните зали е свързана с много актуален проблем, тъй като ние всички под някаква форма сме свързани със социалните мрежи днес. Но това, което се случва е, че голяма част от нещата, с които сме заобиколени, са такива, каквито ние искаме да чуем, а не информация, на която по някакъв начин целта е да ни опровергае. И по такъв начин ние се поставяме в балон със сходни интереси“, разказва експертът.