site.btaУтре отбелязваме 110 години от приемане на първия закон за БАН

EZ 17:06:31 31-01-2022
AK1700EZ.010
БАН - закон - годишнина

Утре отбелязваме 110 години
от приемане на първия
закон за БАН

София, 31 януари /БТА/
Законът за Българската академия на науките е приет от Народното събрание в неговото 44 заседание на 16 декември 1911 г. и влиза в сила в деня на публикуването в "Държавен вестник" на 1 февруари 1912 г., припомнят от БАН и въвеждат в предисторията на събитията.
След повече от три десетилетия от създаването си, в началото на ХХ век Българското книжовно дружество (БКД) може да отчете редица успехи. Утвърдило се като най-висшата научна институция в страната, то обхваща елита на българските учени - университетски преподаватели, пионери в отделни научни направления, активни общественици. Научните му издания се радват на внимание в страната и в чужбина. Към тях се проявява значителен интерес от чуждестранни библиотеки и научни институции. Дружеството поддържа редовни кореспондентски връзки с чужди университети, научни дружества и академии. Някои от неговите членове се ползват с висок престиж в международните научни среди.
Мястото на БКД в политическия, стопанския и обществен живот е силно изразено. Дружествени членове заемат висши административни длъжности, участват в управлението на страната като народни представители или министри, привличани са за експерти в национални стопански мероприятия.
С времето успешната организационна дейност в областта на науката и общественото признание оставят пред членовeте на БКД въпроса за преустройството на институцията, която да прерасне в Академия на науките. Основание за това дава и добрият международен отзвук от проявите на дружеството.
Решителен тласък на процеса дава изключителната проява на председателя на дружеството Иван Евстратиев Гешов. През 1908 г. финансистът поема изплащането на близо 120 000 лева - това е стойността на ипотеката, която БКД е сключила за дружествената постройка в Центъра на столицата. Единственото условие, което известният политик и щедър дарител на българската наука поставя, е за 40-годишнината от основаването на Дружеството то да бъде прогласено за Академия.
За осъществяване на промяната е излъчена шестчленна комисия от представители на трите клона на дружеството. Разработва се нов устав. Проучена е практиката на основни европейски академии със седалища в Берлин, Виена, Будапеща, Париж, Брюксел, Санкт Петербург. В процеса на преустрояване на БКД активно участие вземат университетските преподаватели и негови членове философът Иван Георгов, езиковедът Любомир Милетич, икономистът Георги Данаилов, юристът Владимир Моллов и др.
През януари - февруари 1911 г. уставът е приет и през март, на тържествено събрание на БКД влиза в сила.
Провъзгласяването на трансформирането на БКД в Българска академия на науките е посрещнато със симпатия в обществото. Промяната е приветствана и насърчена от редица научни дружества, академии и университети в чужбина.
Официалното провъзгласяване на Книжовното дружество за Академия обаче става едва след съответната санкция на Народното събрание. През есента на 1911 г. законопроектът, който провъзгласява преобразуването на Книжовното дружество в Академия на науките е изработен, получава на 22 ноември одобрението на Министерския съвет и е подложен на три обсъждания от Първата редовна сесия на ХV Обикновено народно събрание на 10, 15 и 16 декември.
В мотивите, подписани от министъра на народното просвещение Стефан С. Бобчев, намира място разбирането на управляващите, че "подобни учреждения, навсякъде по света имат общонародно значение и се подкрепят за своите чисто научни цели, както от частни благодетели, тъй и от самата държава."
Законът е докладван в парламетарната зала от депутата Стилиян Чилингиров, известен писател и читалищен деец. Дебатите са кратки, изказалите се народни представители се обединяват около разбирането за необходимостта на Академия на науките за просперитета на държавата. Отношението на депутатите най-ясно е изразено в изказването на Михаил Такев, който подчертава заслугите на създателите на БКД и зявява: "бъдещите поколения да знаят, че този парламент в знак на признателност към заслугите на това наше ученолюбиво дружество го прогласи и тури да служи за начало на бъдещата Българска академия на науките".
Законът за Българската академия на науките е приет от Народното събрание в неговото 44 заседание на 16 декември 1911 г. и влиза в сила в деня на публикването си в "Държавен вестник" на 1 февруари 1912 г.
В първия член се утвърждава БАН като "самостоятелно и независимо научно учреждение", юридическа личност със седалище в София, намиращо се под височайшето покровителство на Царя.
Член втори определя мястото на БАН като българска национална научна институция: "Академията има за задача да развива и разпространява науките и изкуствата, особено с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина". Ясно е дефинирана изследователската й роля: да"извършва и поддържа самостоятелни изучавания в областта на науката и изкуствата и обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове."
Законът от 1 февруари 1912 г. поставя началото на официалното превръщане на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките. Започва и плодотворен период, в който БАН се изравнява не само с престижните чуждестранни научни институции, но и установява ефективни партньорства с десетки от тях, и което е най-важното - налага се като основната, най-висша институция и център на българската научна мисъл. /ПВ/

/АКМ/