site.btaРолята на киното е да излага различни гледни точки, смята полската режисьорка Кинга Дембска

Ролята на киното е не само да представяме себе си, а да излагаме различни гледни точки. Важно за мен е в процеса на създаването на творбата да вляза в различни перспективи, сподели полската режисьорка Кинга Дембска, която гостува на варненския филмов фестивал „Любовта е лудост“, за да представи своя последен филм „Празник на огъня“, който бе показан снощи във Фестивалния и конгресен център.

Лентата е по едноименния роман на 40-годишния Якуб Малецки и разказва за двете сестри Настка, болна от церебрална парализа, и Луция, която е балерина. Режисьорката е получила покана да работи по проекта от продуцента на успешните полски заглавия „Студена война“ и „Ида“, които имат номинации и награди "Оскар". Дембска призна, че смятала да откаже, защото винаги пише сценариите си сама, но когато прочела ръкописа, видяла, че той е съкровище. „Наложи ми се да направя сериозно проучване за света на хората с увреждания и за балета, за които не знаех почти нищо. Това, което ме докосна най-много, е осъзнаването, че трудноподвижните хора са третирани не като човеци със собствени емоции, а само откъм физическия им аспект. Никога не се занимаваме с въпросите, които касаят тяхното вътрешно пространство и чувствата им, а те имат нужда от любов и секс, теми, които в моята страна са табу“, сподели режисьорката и добави, че благодарение на работата по историята е научила, че хората с увреждания могат да бъдат истински щастливи. 

Актрисата, която играе Настка, е Паулина Питлак и е още студентка. Това е нейният дебют в киното, но тя вече е събрала много хубави отзиви за превъплъщението си, представила се е на много фестивали, разказа Дембска. Според нея младата изпълнителка е направила всичко възможно да овладее емоционално и физически образа, като на снимките е получила уроци за ползване на системата за комуникация на болните от парализа. Дембска подчерта, че въпреки тенденциите да се ползват натурщици за подобни роли в киното, тя вярва в актьорската игра и е държала Настка да бъде изпълнена от професионалистка, макар и с дублиран глас.

Много важен елемент в подхода към историята е чувството за хумор. То не присъства в книгата, която е по-меланхолична, каза още режисьорката. „Това е моят стил на правене на кино. Смятам, че когато привнесем малко хумор, това помага да преглътнем драмата. Такъв е и нашият живот, той никога не е черно-бял“, уточни тя и добави, че добрият резултат се дължи и на актьорското присъствие, особено на Томаш Саприк, който играе бащата на главните героини. „Работя много усилено с актьорите, но винаги им давам пространство да бъдат себе си. Отварям един прозорец, в който да творим заедно, да има диалог и се вслушвам в техните предложения, така че всъщност ние заедно създаваме идеята“, каза още Дембска и поясни, че винаги кани най-добрите артисти и кастингът е много важен за нея.

„Целият процес на създаването на филм, от писането на сценария, през снимките и монтажа, включва и усещането за хумор. Ние мислим как да пресъздадем тази емоционална палитра най-вече когато монтираме. Тогава решаваме дали да направим момента вълнуващ и разтърсващ или да прибавим нотка смях. Хуморът си има свой ритъм и има нужда от време, в което да се изяви, точен брой секунди присъствие“, сподели вижданията си полската режисьорка. Тя смята, че „Празник на огъня“ много я е променил като човешко същество, тъй като преди се е спирала предимно на своите постижения, а сега гледа повече хората около себе си. Интересен факт от реализацията е, че точно преди снимките тя чупи крак и това й помага да разбира по-добре как живеят хората с увреждания. 

Това е шестият филм на Кинга Дембска. Дебютът й, трагикомедията „Моите дъщери крави“, е създаден след смъртта на родителите й, в опит да преживее това. Филмът се оказва голям успех в Полша и извън страната, разказа тя. Вторият й филм „Забава, забава“ е за алкохолички и не е смешен. Дембска е завършила в Чехия и харесва характерното чувство за хумор на чешките кинотворци. Казва, че обожава руското кино и се възхищава на присъствието на природата и диапазона от емоции на актьорите в него. „Празник на огъня“ според нея се е приел добре в Полша, но не напълнил салоните както предишните й заглавия. Причинатя тя вижда в темата му, която не провокира зрителите, но все пак се надява филмът да намери своето място в платформите.