site.btaХудожникът и изследовател на живописта Калин Николов разказва в книга за срещите си с Борис Димовски и Радой Ралин

„За късата клечка и съдбата“ (издателство „Недланд“) е разговор на писателката Мирела Костадинова с Калин Николов – художник и изследовател на живописта, уредник на Графичния кабинет на Националната галерия – Квадрат 500, автор на книги и панорамни студии върху историята на изкуството, съобщиха от екипа на издателството. 

Отговорите на въпросите в тази книга (общо около 300 страници с богати илюстрации) очертават професионалния и житейски път на Николов, който го среща с художника Борис Димовски, писателя Радой Ралин, писателя Георги Рупчев и др. Дипломната му работа в Художествената гимназия е илюстрации по стихове на Константин Павлов. Впоследствие е илюстрирал книги на Атанас Далчев, Радой Ралин, Йордан Радичков, Димитър Томов, Кин Стоянов, Росица Чернокожева, Роси Кота, Захари Иванов, Тодор Климентов, Пламен Анакиев, Огнян Герджиков, Мирела Костадинова, Емил Измирлиев.

„Радой Ралин смяташе, че художниците са невероятно ощетени в последния половин век. Произведенията им се знаят, но мисленето им, вълненията им остават напълно непознати. Гласът им е заглушен от една упражнителна критика и самовлюбено изкуствознание…“, казва в книгата Николов. 

Калин Николов е роден е през 1956 г. в София. Завършил е Художествена гимназия и ВИИИ „Николай Павлович“, специалност „Графика и графични технологии”. Имал е множество самостоятелни изложби: в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013, 2018), Габрово (2014, 2016), Велико Търново (2017), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015), и др. Бил е художник на вестниците „Антени“, „Вечерни новини“, „La Strаda“, „Щастливец“ „Репортер 7“, “Парижки вести“, „За буквите – О писменехь“, списанията „ФЕП“, „Тера фантастика“, „Усури“, издателствата „На слука” и „Огледало”, на сайта „Българи“. Бил е дългогодишен консултант на нишкото издателство „Братство“ по историята и проблемите на балканските култури. Автор е на книгите „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“ (творческа биография на художника и на неговото поколение), „Неосъщественият музей“ (по идея на Радой Ралин), „Елза Гоева“ (монография), „Художници, свързани с историята ни“, редица каталози и изследователски студии свързани с историята на българското и чуждото изобразително изкуство: „Движение и светлина” - за творчеството на Васил Иванов и тайните на неговия Космос, „Александър Денков, художник на вечната съвременност”, „Миро - йероглифите на човечеството”, „Смълчаните картини на Папазов не крещят за глухите”, „Художникът на тайнствената призрачност”, есе за Борис Георгиев. Съставител е на изложби за Националната галерия - на европейска графика и живопис в контекста на балканската и световната култура, и др.